Размисли за евфемизма, произвола и съдебната система.
Публикувано на: 26 Ное 2011, 20:44
Евфемизъм : израз (често специално създаден, за да бъде) използван на мястото на обикновения и общоприет такъв, с цел да звучи по-малко неприятно, шокиращо или обидно за слушателя.
Примери за евфемизми са :
тоалетна - заменило кенеф, клозет, нужник
афро-американец - заменило негър, черен, цветнокож
човек с увреждания - заменило сакат, инвалид
евтаназия - заменило убийство, престъпление.
Другата характерна употреба на евфемизми е, когато говорещият / или съдещият/, съзнателно се опитва да подведе слушателя /разбирай жалбоподавателя/, да изопачи смисъла на казваното и да отклони вниманието от него. Типичен пример за такава употреба е "дискреционна власт" - заменило произвол, далавера, корупция, беззаконие.
Как се стигна до тук.
Един ден, след като прочете Конституцията на държавата, в която по зла чест живее, дребният човечец реши, че след като частната собственост, личната свобода и неприкосновеност, личният живот и жилището му са неприкосновени /виж членове 17, 30, 32, 33 от КРБ/, то това с пълна сила би трябвало да важи и за него. Дребният човечец чинно се записа в курс по боравене с огнестрелно оръжие, взе изпитите си и напълно подготвен теоретично и практически си извади всички изискуеми по закон документи, плати държавните такси, монтира сейф в дома си и подаде молбичка до Началника с голямо Н на местното РПУ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоохрана на личността и имуществото си. Дребният човечец наивно вярваше, че след като всички мутри, политици, бивши и настоящи военни, охранители, пазители, висящиприсъди носители и вся осталная сволоч, безпромлемно получават такива, то това не би било проблем и за малкия човечец, който през по-голямата част от 50 годишния си живот е хрантутил гореизброените. Да, ама не. Последва немотивиран отказ, който малкият човечец, наивно вярващ в съдебната ни система, има наглостта да обжалва.
Това е жалбата до административен съд Пловдив.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... ba_PAS.doc
Ето и решението на пловдивски административен съд.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... ie_PAS.doc
Прилагам и жалба до върховния административен съд.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... 20_VAS.doc
както и идиотското им решение.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... ie_VAS.doc
Обърнете внимание на този параграф.
Съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на обосноваността на отказа, тъй като органът е свободен в преценката на доказателствата - няма законови критерии, по които той прави тази преценка. С оглед на това дали представените от касатора доказателства и твърдения обосновават или не по отношение на него необходимост от самозащита е компетентен да прецени само органът и тази му преценка е упражнение на дискреционната му власт, която не подлежи на съдебен контрол.
Това, което научи малкият човечец е че НЯМА законови критерии, по които началникът на РПУ взима решение, както и че преценката му НЕ подлежи на съдебен контрол.
За какво са ни тогава закони и съдебна система?
Примери за евфемизми са :
тоалетна - заменило кенеф, клозет, нужник
афро-американец - заменило негър, черен, цветнокож
човек с увреждания - заменило сакат, инвалид
евтаназия - заменило убийство, престъпление.
Другата характерна употреба на евфемизми е, когато говорещият / или съдещият/, съзнателно се опитва да подведе слушателя /разбирай жалбоподавателя/, да изопачи смисъла на казваното и да отклони вниманието от него. Типичен пример за такава употреба е "дискреционна власт" - заменило произвол, далавера, корупция, беззаконие.
Как се стигна до тук.
Един ден, след като прочете Конституцията на държавата, в която по зла чест живее, дребният човечец реши, че след като частната собственост, личната свобода и неприкосновеност, личният живот и жилището му са неприкосновени /виж членове 17, 30, 32, 33 от КРБ/, то това с пълна сила би трябвало да важи и за него. Дребният човечец чинно се записа в курс по боравене с огнестрелно оръжие, взе изпитите си и напълно подготвен теоретично и практически си извади всички изискуеми по закон документи, плати държавните такси, монтира сейф в дома си и подаде молбичка до Началника с голямо Н на местното РПУ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоохрана на личността и имуществото си. Дребният човечец наивно вярваше, че след като всички мутри, политици, бивши и настоящи военни, охранители, пазители, висящиприсъди носители и вся осталная сволоч, безпромлемно получават такива, то това не би било проблем и за малкия човечец, който през по-голямата част от 50 годишния си живот е хрантутил гореизброените. Да, ама не. Последва немотивиран отказ, който малкият човечец, наивно вярващ в съдебната ни система, има наглостта да обжалва.
Това е жалбата до административен съд Пловдив.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... ba_PAS.doc
Ето и решението на пловдивски административен съд.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... ie_PAS.doc
Прилагам и жалба до върховния административен съд.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... 20_VAS.doc
както и идиотското им решение.
http://dl.dropbox.com/u/47016196/%D0%BE ... ie_VAS.doc
Обърнете внимание на този параграф.
Съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на обосноваността на отказа, тъй като органът е свободен в преценката на доказателствата - няма законови критерии, по които той прави тази преценка. С оглед на това дали представените от касатора доказателства и твърдения обосновават или не по отношение на него необходимост от самозащита е компетентен да прецени само органът и тази му преценка е упражнение на дискреционната му власт, която не подлежи на съдебен контрол.
Това, което научи малкият човечец е че НЯМА законови критерии, по които началникът на РПУ взима решение, както и че преценката му НЕ подлежи на съдебен контрол.
За какво са ни тогава закони и съдебна система?