iva_sh написа:Не се прилагат давностните срокове по НК, тъй като в ЗАНН има специални правила. Значи сега може да Ви се връчи НП издадено на 01.01.2006г. и никой съд няма да го отмени само по тази причина - че не е връчено повече от 4 години.
Не бих била толкова категорична по причина проста - съдебната практика в това отношение е противоречива.
От една страна , в много съдебни решения се застъпва:
"Не се спори между страните, че описаното в наказателното постановление нарушение е извършено на 29.01.2007 г. Следователно тригодишната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН е изтекла на 29.01.2010 г., т.е. от момента на извършване на процесното административно нарушение до момента на приключване на устните състезания по настоящото дело са изтекли над три години. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Съдът счита, че ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административно-наказателното преследване, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК."
От друга: институтът на давността , включително и абсолютната давност по НК, е неприложим в административнонаказателния процес. Това е така, тъй като съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат общите разпоредби на НК, но само тогава, ако в закона не се предвижда друго. Дори да се приеме, че понятието “ обстоятелство изключващи отговорността” и понятието “погасяване на наказателното преследване” са пълни езикови и правни синоними, съм на мнение, че прилагането на абсолютната погасителна давност по НК в административно-наказателното производство не намира законова опора. Това е така, тъй като предвидените в ЗАНН срокове, а именно за несъставянето на АУАН в определен срок, който тече от откриването на нарушителя - тримесечен по чл.34, ал.1 и шестмесечен по чл.34, ал.2 от ЗАНН, както и сроковете за съставяне на АУАН, които текат от датата на извършване на нарушението –едногодишен и двугодишен по чл.34, ал.1 и петгодишен по чл.34, ал.2 от ЗАНН, включително и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който тече от съставянето на акта до издаването на наказателното постановление, не са вътрешнослужебни или техонологични за наказващия орган, а са давностни срокове. Това е така, тъй като бездействието на административно- наказващия орган преди тяхното изтичане има за правна последица погасяване и то по давност на административно -наказателното преследване срещу нарушителя. От изложеното следва, че институтът на давността за погасяване на административно- наказателното преследване е изчерпателно уреден в ЗАНН."
Всъщност нарочно съм подбрала цитатите от едно и също решение на АС - първият - мнението на мнозинството, втроият - особеното мнение на един от членовете на състава. Факт е, че изобилстват решения, включително на АС, постановени с мноизнство и в двете посоки. Не ми е известно тази противоречива съдебна практика да е преодоляна. Напротив, личните ми впечатления са, че все повече се застъпва първото становище.