В мотивите към законопроекта за новия ГПК четем, че същият е е изготвен в рамките на Тунинг проект по програма ФАР на Европейската комисия “Реформа на гражданския процес” с участието на експерти от МПравосъдието и австрийския Център за правна компетентност.
Това предполага, че в същия са заложени идеи, заети от австрийския граждански процесуален закон, които по необходимост са съчетани с основни положения от сега действащия ГПК с оглед гарантиране на приемственост в правната уредба.
На практика се оказва, че проектът е изготвен от ограничен екип без участието на широк кръг експерти от съдебната система, от Правния институт към БАН, от преподаватели по право от водещите юридически факултети и представители на българската адвокатура.
По информация на ВАС от работната група по подготовка на проекта са отстранени адвокатите Алексъндър Караминков и Венелин Гачев.
Идеите на проекта са представени за първи път на съдийската конференция, състояле се на 27 февруари до 1 март 2006 г. в гр.София. По повод тази конференция ВАС е сезирал с протестно писмо министъра на правосъдието, относно начина на изготвяне на проекта, липсата на широка юридическа дискусия по основните положения в него и неглижирането на българската адвокатура при изготвянето му.
Проектът за нов ГПК независимо от това съдържа редица положителни качества :
- ясен и издържан юридически изказ и език;
- стройна система на кодекса и прегледност на изложената материя.
- въвеждане на модерни правни институти и разрешения, съобразени с директиви на ЕС;
- регламентиране правната помощ в гражданския процес
- създаване на уславия за разтоварване на ВКС от дела и превръщането му в катализатор на единна съдебна практика ;
- приемственост в материята на общите правила, особените искови производства, обезпечителния, изпълнителния процес и охранителните производства.
Основния недостатък на проекта е грубия радикализъм на проекта в областта на исковия процес и възприемането на принципно нова правна уредба, която е в противоречие както с близо 60-годишна гражданскопроцесуална практика, така и с правното чувство, традициите и правната култура на българското общество.
В мотивите на законопроекта се посочва, че “центърът на реформата е фокусиран в общия исков процес, като се изхожда от разбирането, че недостатъците на действащата уредба могат да се преодолеят чрез комплекс от нови нормативни решения на исковото производство, за да се скъса със съществуващата като резултат от дългогодишната практика нагласа, че докато делото е висящо пред съда, не е късно да бъдат предприети необходимите мерки за изясняване на делото от правна и фактическа страна.
Тази дългогодишна нагласа на българското общество, считам, че не може да бъде премахната с крайни драстични средства, единствения резултат от които биха били хиляди разбити човешки съдби, хиляди несправедливи съдебни решения и общо накърняване на чувството за справедливост и доверие към съдебната система, при положение че същото и бездруго не е особено развито.
Справедливостта на съдебните актове, т.е. решаването на делото въз основа на действителните правни отношения на страните следва да остане основен принцип на гражданския процес. Вместо това австрийските експерти ни предлагат да го заменим с диктата на процесуалната процедура, на формализма, на безсмисленото създаване на правна книжнина и на полувоенизирания ред на съдебното заседание.
Материалното право, установяването на обективната истина, стремежа към справедливост сякаш са оставени на заден план. Високите дисциплиниращи изисквания обвързани с преклузия на непредявените права, искания и възражения в определените срокове са в грубо противоречие с българския народен дух и правно съзнание, възпитани повече от столетие в по либералните принципи на южноевропейската правна култура.
Освен недостатък на законопроекта е именно исковия процес, замислен като център на реформата. Освен прокламираното господство на процедурата и формата над материалното право, същия съдържа и редица други конкретни недостатъци. Ето по важните от тях.
1. Както се отбелязва и в писмото на ВАС до министъра на правосъдието, силна загриженост у българската адвокатура буди режима на призоваване и връчване на съобщения чрез пощите. То не може да бъде ефикасно и създава предпоставки за унищожаване сигурността и доверието в правосъдието. Особено притеснително е връчването чрез депозиране, което на практика не съдържа никакви гаранции срещу евентуални злоупотреби.
Пита се защо е изоставена почти напълно настоящата уредба на връчване на съобщенията при положение, че същата особено след промените в последното десетилитие дава прилични резултати и в значителна степен намали възможността за отлагане на делата поради нередовност на призоваването.
Предвидената в чл.53 от проекта делегация на министъра на правосъдието да издаде наредба, с която да уреди процедурата по връчване и неговото удостоверяване, показва ясно, че независимо от 14-те текста в кодекса уреждащи материята, същите ще бъдат допълнително тълкувани и разяснявани.
Поради това смятам, че проекта следва при регламентиране на тази материя да се върне към добре работещата и доказала се на практика сега действаща уредба на връчването на книжа. Още повече, че в проекта връчването се затруднява значително и от предвиденото връчване по местообитание на адресата, т.е. призовка не може да бъде връчена на адресата на улицата, ако той не желае да приеме същата и следва да бъде търсен само в дома, вилата, местоработата му и пр.местообитания.
2. Сега действащия кодекс урежда единствено възстановяване на сроковете. Новият проект в чл.67-70 отива по далеч – възстановяване на предишно положение със последица от това – ако съдът допусне възстановяването да може и да оттегли постановеното в резултат на пропускането решение.
3. Производството пред районния съд като първа инстанция е уредено в два раздела – бързо производство, за което се прилагат и правилата за производството пред окръжния съд и заповедно производство.
Диференцирането на отделни процедури пред районния и окръжния съд като първа инстанция не намира разумно обяснение.
4. Заповедното производство е създадено с оглед бързина на процеса, но също поставя редица спорни въпроси.
а) Не дублира ли то в известна степен производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни изпълнителни основания с предвиденото и в това производство връчване на препис от молбата и възможност за възражения ?
б) Относно какви вземания ще се прилага заповедното производство – договорни, или и такива от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване ?
в) Какви доказателства ще обуславят вероятната основателност на иска ?
г) Как следва да процедира съда ако иска е вероятно частично основателен – примерно претендира се обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, което с оглед критериите за справедливост явно не може да бъде уважено в претендирания пълен размер.
С оглед гореизложеното считам, че производството следва да претърпи ревизия в посока – приложимост само за вземания произтичащи от правни сделки сключени в писмена форма, чиито размер е определен или определяем съобразно представените писмени доказателства.
Противното би означавало производството да се разпростре и върху предполагаеми и частично неоснователни вземания.
5. Процедурата пред окръжния съд като първа инстанция е подробно детайлизирана и вероятно копирана по австрийски модел.
Възприетата двойна размяна на книжа ще забави неоправдано разглеждането на делото. Целта и очевидно е страните да влязат с открити карти в съдебно заседание – със щателно и детайлно посочени доказателства, доводи, искания и възражения.
Всеки който има и елементарен опит от съдебната зала знае че това е практически невъзможно, а в определени случаи и неприемливо, дори опасно за защитата на страната. Голяма част от писмените доказателства находящи се в държавни и общински учреждения са недостъпни за страните и се предоставят само въз основа на съдебно разпореждане. Твърде често яснота във фактите по делото внасят едва заключенията на вещите лица, обясненията на страните по реда на чл.114 ГПК и свидетелските показания, които събрани във второто и третото заседание могат да тласнат пътя на защитата в съвсем нова посока и да предизвикат нова причинно-следствена верига от доказателствени искания.
6. Въведената преклузия на исканията и възраженията след отговора на исковата молба пред окръжния съд, респективно след първото съдебно заседание пред районния съд грубо нарушава правото на защита, доколкото всяка грешка която може да се дължи на небрежност на страната или нейния адвокат може да има фатални последици и да доведе до постановяване на процесуално законосъобразно, но несправедливо решение.
7. Съчетаването на някои чужди правни принципи със сега действащата уредба е довело до странни несъответствия.
Съгласно чл.225 от проекта ищецът може да измени иска си до края на първото заседание пред районния съд, а пред окръжния съд - само с допълнителната искова молба, която се подава при размяната на книжа преди съдебно заседание.
В огромното число от случаи измененията на иска се изразяват в увеличаване или намаление на иска въз основа на резултатите от извършена съдебно счетоводна експертиза – така е при изчисление на изтекли лихви, определяне на обезщетения за имуществени вреди, заявяване на частични искове. Доколкото заключението на вещите лица винаги ще бъде дадено най-рано във второто съдебно заседание, то е преклудирана възможността на страната да увеличи или намали размера на иска си. По този начин вместо процесуална икономия чрез изменение на иска, следва да се предяви нов, отделен иск.
На практика това е свързано и с невъзможността за оттегляне или отказ от иска след изтичането на тези срокове, тъй като те са по необходимост форми на намаление на искането.
Същевременно изменянето на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице, което е далеч по сложно като правна конструкция и практическа реализация може да се осъществи при всяко положение на делото в първата инстанция.
8. В материята за постановяване на съдебни решение сериозни опасения предизвикват чуждият досега на българската правна традиция институт на “неприсъственото решение” . При положение че постановяването му е обвързано с прецизна точност при призоваването, което е възложено на пощите, възприемането му в проекта буди сериозни възражения, още повече че е съчетано с друг чужд за българското право институт на “оттегляемост на неприсъственото съдебно решение”, при доказване на причини за неявяване, включително и поради пропуски в призовавенето.
9. Въззивното производство също търпи сериозна критика.
Особено несправедлива е забраната за предявяване на нови права и възражения за пръв път пред въззивната инстанция. Тази забрана обезсмисля конституционното право на защита на страните. На практика страната не може да направи за първи път възражение за погасителна давност на иска, дори тя явно да е изтекла, възражение за прихващане с насрещно ликвидно и безспорно вземане, възражение за право на задържане или придобивна давност.
В определени случаи навеждането на всички процесуалните възражения за защита в първата инстанция е неоправдано и е въпрос на тактика излагането на определено възражение едва пред втората инстанция, съобразно становището на първоинстанционния съд.
Ответникът по иск за собственост, който оспорва иска с довода че е собственик на имота въз основа на самостоятелно придобивно основание е неуместно да разколебава защитната си теза с евентуално възражение за изтекла в негова полза и придобивна давност. В крайна сметка от позицията на адвокатурата гражданският процес е въпрос и на творчество и на процесуална тактика.
9. Реформата в касационното обжалване заслужава безспорно най-гореща подкрепа и определено е най-неотложна и належаща. Тригодишното забавяне на трудовите дела във ВКС например е ярък пример за недостатъците на сега действащото производство. Поради това разглеждането на касационните дела в открито съдебно заседание е абсолютно безсмислено и води до неоправдано губене на време и средства за страните.
Остава резонният въпрос доколко правилно са формулирани касационните основания в проекта. В тази връзка неясно е кой материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл съда е съществен и какъв е критерия за това.
Какви следва да са тези въпроси : съществени за правото или съществени за конкретното решаване на конкретния казус.
Самото произнасяне по такъв въпрос от въззивния съд не може да бъде основание за касация, ако то не води и до неправилност на постановеното решение. В противен случай би се стигнало до отмяна на решения, правилни като краен резултат, само поради това че съдът си е позволил доводи по определени съществени въпроси, които обаче с нищо не касаят правилността на постановения диспозитив.
Може да се постави и въпроса дали определението на ВКС по допустимостта на касационната жалба следва да подлежи на обжалване и пред кого.
10. Макар и в по-малка степен проектът съдържа и определени нововъведения в материята на изпълнителния процес, очевидно с оглед идеята изпълнителния процес да стане по бърз и ефективен.
В тази насока отново е демонстриран краен радикализъм в материята на обжалване действията на съдебния изпълнител.
Предвижда се че взискателят може да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да извърши искано действие, както и спирането и прекратяването на производството, а длъжника – само постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
Това е абсурдно и скандално. Защо взискателят и длъжникът да не могат да обжалват и оценката на описаната вещ, както и постановлението за възлагане на имота. Възможно е съдебният изпълнител да започне изпълнително производство без изпълнителен лист – длъжника няма способ да се защити. Възможно се оказва съдебният изпълнител да възложи имот на каквато си пожелае цена и без да извърши публична продан по реда предвиден в ГПК като се договори с точно определен купувач. Нито длъжникът, нито взискателят имат право да обжалват това постановление.
Могат да се приведат ред примери при които този ограничителен режим може да доведе до неблагоприятни и за взискателя и длъжника резултати. И то в условията на частно съдебно изпълнение, когато при подобна необжалваемост спазването на правилата за изпълнение ще бъде последна грижа за съдебния изпълнител.
Ето защо задължително следва да се предвиди възможността за обжалване най-малкото на определени обособени етапи в изпълнителния процес.
В заключение : реформа на гражданското производство безусловно е необходима. Дали тя ще стане по пътя на приемането на нов ГПК или чрез допълнение и изменение на сега действащия такъв е въпрос на законодателна преценка.
И в двата случая обаче това следва да става за сметка на приемственост и плавен преход в деликатна материя като исковия процес. Грубият радикализъм на предлаганата реформа, основан на забрани, ограничения и войнстващ формализъм не може да бъде възприет безкритично от българската адвокатура.
- Дата и час: 21 Ное 2024, 23:00 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Проект за нов Гражданско-процесуален кодекс одобри кабинетът
|
|
а
Четейки по-горе,че представители на българската адвокатура не са канени за обсъждането на проекта за нов ГПК,само регистрираме поредното и незачитане от страна на съд и прокуратура,което иначе е следствие от случилото се с нея през последните 16 години.Защото през изминалите години българската адвокатура се превърна в една аморфна маса,неспособна да генерира идеи дори за самата себе си,включително за избор на висше свое ръководство по некланов принцип.
- aechr
- Младши потребител
- Мнения: 96
- Регистриран на: 04 Ное 2005, 15:55
Бартол добре е формулирал изказа си, убедителен е там, докъдето прочетох неговото мнение (твърде ми е дългичко цялото ))), но има нещо, с което не мога да се съглася - за мое най-голямо съжаление отново целта на гражданското производство ще бъде установяване на ОБЕКТВНАТА истина, към което тъй пламенно призовава Бартол. И когато съдията СЛУЖЕБНО не напъти страните (след ПОДРОБНО очертания правен спор при ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ ПИСМЕН доклад веднага след даване ход на делото) определени обстоятелства с какви доказателстевни средства се установяват и кой е длъжен да ги установи, това ще бъде съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ще води до отмяна на постановения акт поради процесуални нарушения. А пък за т. нар. феодализъм - нима в момента да не см есвидетели как въззивни съдилища, чийто актове не подлежат на касационно обжалване, се пишат с половин изречения мотиви и то как?!
Правораздаването, правосъдието, както и помощта, която оказва адвоката е човешка дейност и каквито и закони да създадем, те се прилагат от хора. Така че и да изменяме и да не изменяме закони, да следваме различни модели, да ги "внедряваме" тук и там, всичко опира до едно - контрол и самоконтрол и самообразование. това важи с пълна сила и за адвокатурата и за магистратурата. А пък за адвокатурата не ми се говори - по-аморфна маса не съм виждал. Техните ръководители раболепничат пред съда, с което създават огромни проблеми на младите адвокати. Защото определени доморасли съдии направо се гаврят с тях. Примери всеки един от нас може да даде. Както магистратурата трябва да се реформира, а този процес вече започна и ще се задълбочава, какво прави АДВОКАТУРАТА. Как се изчиства от неграмотните, които пропиляват интереса на техните доверители. И там яко трябва да се затегнат редиците и там е необходимо да се проведе някакъв контролен тест.
Но с новия проект на ГПК неграмотността на адвокатите ще бъде малко неглижирана, защото съдът ще разяснява правния спор на страните, ще им указва какви доказателства да бъдат сочени, ще ги събира и от горе на всичко ще пише и решения въз основа на това, което той счита, че е нужно да бъде събрано като доказателства. Това ще е т. нар. затворен цикъл. И тук добрите адвокати ще си проличават само по едно - дали те сами ще представят пред съда доказателства или той ще ги насочва. Обаче нека изчакаме крайния вариант на проекта.
Правораздаването, правосъдието, както и помощта, която оказва адвоката е човешка дейност и каквито и закони да създадем, те се прилагат от хора. Така че и да изменяме и да не изменяме закони, да следваме различни модели, да ги "внедряваме" тук и там, всичко опира до едно - контрол и самоконтрол и самообразование. това важи с пълна сила и за адвокатурата и за магистратурата. А пък за адвокатурата не ми се говори - по-аморфна маса не съм виждал. Техните ръководители раболепничат пред съда, с което създават огромни проблеми на младите адвокати. Защото определени доморасли съдии направо се гаврят с тях. Примери всеки един от нас може да даде. Както магистратурата трябва да се реформира, а този процес вече започна и ще се задълбочава, какво прави АДВОКАТУРАТА. Как се изчиства от неграмотните, които пропиляват интереса на техните доверители. И там яко трябва да се затегнат редиците и там е необходимо да се проведе някакъв контролен тест.
Но с новия проект на ГПК неграмотността на адвокатите ще бъде малко неглижирана, защото съдът ще разяснява правния спор на страните, ще им указва какви доказателства да бъдат сочени, ще ги събира и от горе на всичко ще пише и решения въз основа на това, което той счита, че е нужно да бъде събрано като доказателства. Това ще е т. нар. затворен цикъл. И тук добрите адвокати ще си проличават само по едно - дали те сами ще представят пред съда доказателства или той ще ги насочва. Обаче нека изчакаме крайния вариант на проекта.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 9 госта