Единствено жилище и несеквестируемост по новия ГПК
Публикувано на: 07 Май 2008, 01:54Новият ГПК въведе и някои промени по отношение на несеквестируемостта. Аз ли не чета задълбочено закона или наистина липсва норма, аналогична на предишният Параграф 9 от стария ГПК относно отпадане несеквестируемостта на единственото жилище на ЕТ 
Другото, което ме вълнува, е: как се доказва, че длъжникът има само едно жилище и то е несеквестируемо. Има 114 Служби по вписванията и 252 общини със съответните дирекции "Местни данъци и такси"...Освен това СВ-София дават справка само за вписванията по партидата на длъжника след 1990г...
В константната съдебна практика се застъпва становището, че съдебният изпълнител следи служебно за несеквестируемостта...но как на практика е възможно да стане това?
И още един последен въпрос-според Решение № 69 от 10.I.1967 г. по гр. д. № 2120/1966 г., I г. о., възбрана върху единствено жилище на длъжника е недопустима. Същото становище изразява и Живко Сталев, а и по ДОПК има изрична норма в този мисъл (чл. 198, ал. 3, вр. чл. 213 ДОПК). Попадал съм обаче на съдебно решение (не помня на кой съд), което е в противоположен смисъл, т.е. че възбрана върху несеквестируем имот е допустима. Ще съм благодарен, ако някой ме насочи към конкретното решение, че в момента не мога да го намеря.
Благодаря предварително.
Другото, което ме вълнува, е: как се доказва, че длъжникът има само едно жилище и то е несеквестируемо. Има 114 Служби по вписванията и 252 общини със съответните дирекции "Местни данъци и такси"...Освен това СВ-София дават справка само за вписванията по партидата на длъжника след 1990г...
В константната съдебна практика се застъпва становището, че съдебният изпълнител следи служебно за несеквестируемостта...но как на практика е възможно да стане това?
И още един последен въпрос-според Решение № 69 от 10.I.1967 г. по гр. д. № 2120/1966 г., I г. о., възбрана върху единствено жилище на длъжника е недопустима. Същото становище изразява и Живко Сталев, а и по ДОПК има изрична норма в този мисъл (чл. 198, ал. 3, вр. чл. 213 ДОПК). Попадал съм обаче на съдебно решение (не помня на кой съд), което е в противоположен смисъл, т.е. че възбрана върху несеквестируем имот е допустима. Ще съм благодарен, ако някой ме насочи към конкретното решение, че в момента не мога да го намеря.
Благодаря предварително.
Ясно е, че по-нататък (след възбраната) нищо не може да се направи. Параграф 9 категорично го няма, а и когато го имаше, практиката беше доста колеблива по прилагането му.
Аз пък не мога да разбера защо се дъвчат стари теми, в които впрочем, открилият и настоящата тема е участвал. От "нЕкои особености на несеквестируемостта по новия ГПК" темата еволюира в допустимо ли е или не да се възбранява единствен жилищен имот. Това е дъвкано толкова много тук, че просто не си струва да ровя сега темите и да пускам линкове. Естествено, че е допустимо и с отпадането на чл.316, ал.3 ГПК (отм.), вече не може да има никакви съмнения по въпроса. Длъжникът може да си обжалва колкото си иска възбраната и няма да хване дикиш жалбата му. Но ще му я разгледат, защото си е допустима. Аз винаги и като адвокат съм искал и настоявал, и като СИ винаги съм го правил - вписва му се възбрана на длъжника на имотеца, единствен или не, пък после каквото ще да става. Чувал съм от колеги, че и да се намери някой съдия да отмени действие на СИ по налагане на възбрана - те я налагат и вписват отново - ново действие - нова жалба - друг съдебен състав - нов късмет