Необходима ли е покана по чл. 33 ЗС ,за успех за водене на д

[младеж]

Отхвърлиха ми иск по чл. 19 ал. ЗЗД за идеална част от имота , затова ,че ищеца не доказал спазването на чл. 33 ал.1 ЗС от страна на ответника .
Т.е. съдът отхвърли иска затова ,че ищеца не е доказал, че ответника е поканил преди това другият съсобственик да купи частта от имота , а продал на ищеца.

Смятам,че решението е неправилно и доколкото ми се върти из главата съм чел и съдебна практика, ама коя и къде???
SOS , SOS , SOS !!!

[ОКТАВИАН]

РЕШЕНИЕ № 826 ОТ 27.07.2000 Г. ПО ГР. Д. № 112/2000 Г., II Г. О. НА ВКС

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33, АЛ. 1 ЗС В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД НЕ Е НЕОБХОДИМО.
ИСКАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ ДА ПРИДОБИЯТ ДЕЛА НА ПРОДАВАЧА - СЪСОБСТВЕНИК НЕ МОЖЕ ДА СЕ РЕАЛИЗИРА ПО СИЛАТА НА ТОЗИ ДОГОВОР ИЛИ В ТОВА ПРОИЗВОДСТВО.

ЕДВА СЛЕД УВАЖАВАНЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД И ВПИСВАНЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, ЗАМЕСТВАЩО НЕСКЛЮЧЕНИЯ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР, ТЕ МОГАТ ДА ПРЕДЯВЯТ ИСК ЗА ИЗКУПУВАНЕ ПО ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС СРЕЩУ КУПУВАЧА.
Чл. 19, ал. 3 ЗЗД
Чл. 33, ал. 2 ЗС

[солидарен]

Смятам,че цитираното решение НЕ може да се ползва , защото съгласно чл. 298 ал. 1 ГПК съдът е длъжен да следи дали са спазени предпоставките узаконяващи прехвърлянето, а спазването на чл. 33 ал. 1 от ЗЗД е такава предпоставка .Виж мотивите на цитираното по-горе съдебно решение и според мен ще се установи ,че съдът е искал да изрази мнението си,че не може да се водят едновременно двата иска в едно производство по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и чл. 33 ал. 1 ЗС

[didide]

Категорично практиката на ВКС и ВС, а също и становището на доктрината е, че в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД не се следи за прилагането на чл.33 ЗС. Член 33 урежда едно потестативно право за съсобственика, чието упражняване зависи от неговата воля. Той може да упражни правото да предяви иск за изкупуване едва след прехвърлянето на собствеността. >

[piri111]

Съгласен съм със didide, искът по чл.33 ЗС предполага един сключен окончателен договор, а искът по чл.19 ЗЗД предполага предварителен договор, който съдът ще обяви за окончателен и чак тогава за съсобственика възниква потестативното право за изкупуване. Безсмислено е при производство по чл.19 ЗЗД съдът да отхварля искът заради това, че ид.ч. не е била предложена на другият съсобственик. Съдът не следва да следи служебно за тази процедура, единствено и само засегнатият съсобственик може да реши дали да упражни потестативното си право по чл.33 ЗС ако счете че правата му са накърнени. Според мен с този си мотив съдът се е произнесъл плюс петитум. Той е сезиран единствено и само с обявяването на предварителният договор за окончателен и е следвало да се провери налице ли са предпоставките за това. Още повече че цитираната съд.практика е само в този смисъл.

[piri111]

В горният смисъл реш.№1183 по гр.д.№57/00г. ІІ г.о. ВКС

[лунатик]

Само размишлявам, но ми се струва, че решението на съда по делото на Младежа е правилно.
Щото някак си забравихме ролята на нотариуса.
Чл. 33 ал.1 ЗС указва, че съсобственика може да продаде на трето лице своята част само след като ПРЕДСТАВИ ПРЕД НОТАРИУСА писмени доказателства, че имота е бил предложен на другия съсобственик. Т.е. тук още няма фаза съдебно производство. Едвам ал.2 на чл.33 вкарва нещата на съдебни релси, и то при положение, че има груби нарушения по ал.1 - представена фалшива декларация или привидно уговорени условия във вреда на другите съсобственици. Само при тези условия съсобственика може да заведе дело за да изкупи дела на другия съсобственик.
А ако съда бе приел, че предварителния договор става окончателен? Как ще могат да реагират другите съсобственици срещу тази продажба? Дали е привидна продажба? Та съдебният акт прави тази продажба желязна.
А след обявяването на предварителния договор за окончателен, все пак трябва да се изкара нотариален акт. Как би следвало да реагира нотариусът. Дали ще иска доказателства, че дела е предложен на другия съсобственик както изисква чл.33 ал.1 ЗС. Или ще се подчини на съдебното решение, щото решенията са задължителни за всички институции в републиката. Горкият нотариус.
Така, че споделям становището на Солидарен отноно приложението на чл. 298 ал.1 ГПК относно извършване на съдебна проверка относно наличие на ПРЕДПОСТАВКИ за прехвърляне на имота по НОТАРИАЛЕН РЕД. А една от тези предпоставки е наличието на доказателства, че дела е предложен на другите съсобственици.

[МЛАДЕЖА]

НЕ споделям казаното от ЛУНАТИК и солидарен, защото воденето на иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД може да касае предварителни договори за замяна или дарение; където чл. 33 ал. 1 ЗС НЯМА ПРИЛОЖЕНИЕ. Другият / другите/ съсобственици са защитени с правата , които имат по чл. 33 ял.1 ЗС- КАКВО ПОВЕЧЕ ???

[лунатик]

Е, изказвам само мнение. Но в твоя случай май все пак става дума за продажба?(цитирам: "Т.е. съдът отхвърли иска затова ,че ищеца не е доказал, че ответника е поканил преди това другият съсобственик да купи частта от имота , а продал на ищеца."). Чл. 298 ГПК се отнася за продажба, а не за дарение или замяна.
Тогава нека разнищим какво е искал да каже законодателят с член 298 ал.1 ГПК : "Когато се касае за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот,съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред..."? Все пак този член е от глава ХХХ "Производство за сключване на окончателен договор"

[МЛАДЕЖА]

АБЕ ЩЕ СЕ БОРИМ И ВЪВ ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЙКА < >>>>>>>>>>>>ами ако им сервирам сега една декларацийка от другите съсобственици,.че им е предлагано ,а те са спали и ...................??? Дали пак ще е по бързото производство , защото за първа инстанцийка -бързо производство мина за 3 /три/ годинки.........:))

[лунатик]

Щом декларацията не е проблем - тогава няма начин да не стане работата.

[МЛАДЕЖА]

ЩЕ ВИДИМ...................от съд / особенно втора инстанция/ и от жена всичко може да се очаква.....;

[Иван]

Двете застъпени становища са и основните, които се противопоставят в практиката. Искам само да добавя нещо. При продажба по 33 ЗС другите съсобственици са двойно защитени: първо, чрез изискването за писмени доказателства, които трябва да се представят пред нотариуса като условие за изповядване на сделката; второ, чрез възможността им при нарушаване на тази гаранция -изкупуване. Ако в производството по чл.19 съдът не изиска писмени доказателства /условие едно/, и обяви предварителния договор за окончателен, би нарушил закона /чл.298/, а страните биха го заобиколили чрез провеждане на симулативен процес, като поставят по този начин в неизгодна позиция на ищец другите съсобственици /условие две/.
Ето защо аз подкрепям решението на районния съд като правилно, но разбира се то е различно от твърдо установената съдебна практика. Това е просто пример за това, че от съд и жена всичко може да се очаква......

[piri111]

Иван е прав, но нали търсим изход в казуса на МЛАДЕЖА, пък и нали знаете, че всеки казус има най-малко две решения най-често противоречиви. И за да е 100 % сигурен изхода, най-добре е да се действа на два фронта. Първо да се представи декларация ако това е възможно пред втора инстанция за да се подсигури, ако случайно съдът е привърженик на теорията за наличие на доказателства по чл.33 ЗС и при обявяване на предварителен договор за окончетелен и същевременно в жалбата да се изложат съоръженията посочени по горе от мени иколегите подкрепена със съд. практика, като иксанията да са алтернативни.
И УСПЕХ В БЪРЗОТО ПРОИЗВОДСТВО!!!

[младежа]

БЛАГОДАРЯ много на Иван и piri111 , и останалите . П Р Е Г Р Ъ Д К И !!!:))

[boba]

Решение № 1183 от 1.11.2000 г. на ВКС по гр. д. № 57/2000 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков

Бюлетин на ВКС, бр. 8/2001 г., стр. 20

чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 298, ал. 1 ГПК и чл. 33 ЗС

Предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Последиците от неспазването на изискванията на чл. 33 ЗС се състоят единствено в това, че непоканеният собственик има право да изкупи имота от купувача.
Обжалвано е въззивно решение, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предварителният договор има за предмет отделни части от реално поделена сграда и идеална част неподеляем парцел. Обещателката по отношение на западната реална част от сградата И. не е била собственица на имота и не може да обещава да продаде чужда вещ, поради което искът следва да се отхвърли, тъй като не може да се уважи частично. Предмет на договора е частта от дворното място, както е разпределено ползването между собствениците на отделни обекти в реално поделената сграда.
Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение намира, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че обещателят трябва да е собственик на имота към момента на сключване на предварителният договор. Не съществува никаква правна пречка да се обещае продажбата на вещ, която не е собственост на обещателя и такъв договор обвързва валидно страните (той отговаря за вредите от неизпълнението, ако целия или някаква част от обещания имот не се окаже негова собственост). В нарушение на закона съдът е приел, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да се уважи изцяло или да се отхвърли. Ако към момента на вписването на исковата молба обещателят е собственик на част от обещания имот, искът следва да се уважи за тази част, а в останалата - да се отхвърли. Решение № 1101 от 1961 г. по гр. д. № 3086 от 1961 г., IV г. о. има друг смисъл: Ако приемателят е изпълнил само част от задължението си, договорът не може да бъде обявен за окончателен за частта, за която е налице изпълнение.
Правилно и в съответствие на чл. 20 ЗЗД съдът е тълкувал волята на страните и е приел, че е постигната воля да се купи идеална част от парцел, тъй като реално поделените сгради съставляват хоризонтална етажна собственост и земята, върху която са построени, е обща част. При това положение повече от явно е постигната обща воля да се придобие съответната идеална част от земята и се ползва според разпределението на ползването между досегашните собственици. Неизпълнението на изискванията на чл. 33 ЗС не е пречка нито за сключването на договор за продажба, нито за обявяването на предварителен договор за окончателен. Последиците от неспазването на тези изисквания се състоят единствено в това, че непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача, като продавачът отговаря за вредите на купувача, ако неизпълнението на изискванията на чл. 33 ЗС е станало по негова вина (напр. ако е укрил, че има съсобственици).

[донна2]

ето едно решение вярно малко старичко ,но ако може да свърши работа


Решение № 52 от 8.VI.1982 г. по гр. д. № 32/82 г., ОСГК

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1982 г., С., Наука и изкуство, 1983 г.

чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал. 2 ЗС

В производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въпросът за изкупуване от трети лица, съсобственици на продавача, не може да се разглежда. Представянето на писмена декларация за изкупуване не е необходимо и е невъзможно. Ищецът-купувач не може да представи писмени доказателства за изкупуването, тъй като не е съсобственик на имота. Направеното от него предложение за изкупуване е без правно значение. Заинтересованите собственици могат да направят искане за изкупуване след влизане в сила на решението, с което е обявен предварителният договор за окончателен.

[Bom]

reshenieto na VKS №1183/00 pravi nenujno iziskvaneto za predstaviane na deklaracia po 33 ZS pred notariusa. Edinstveno triabva da ostane potestativnoto pravo na sobstvenicka Taka ili inache i sus sud.reshenie i s not.akt se prehvurlia sobstvenostta. Shtom sudut ne iska deklaracia kato uslovie da se skluchi okon4atelen dogovor na sushtoto osnovanie ne bi triabvalo i notariusut da sledi za tova zaduljenie na prodavacha.