forum.lex.bg

Здравейте,
Имам следния казус във входа, в който живея. Има човек, който от дълго време отказва да си плаща таксата за входа и фонд ремонти с предтекст, че няма пари. Доколкото знам лицето се води социално слабо. Апартамента, който обитава е собственост на майка му, която е починала. Въпросния човек има и брат, който също е починал(има двама наследника). Човекът, който живее в апартамента не е оправил документите така, че да се води собственик на имота.
Въпроса ми е в този случай имаме ли вариант да съдим лицето за неплатените такси? Ако не то той има ли право да живее във въпросния апартамент? Изобщо съществува ли правова възможност , която да го принуди да си плати?

Благодаря

Можете да го "принудите" да си плати ако :
-въпросният човек фигурира в домовата книга
-имате надлежни документи за решенията на ОС по отношение на събираните средства, и тези решения не са в разрез със ЗУЕС
-имате съответните доказателства, че длъжникът е бил уведомяван за предстоящи събрания
-можете да удостоверите, че същият е бил уведомяван за взетите решения на ОС

...това е на прима виста...

Ако всичко Ви е изрядно, събирате ново събрание, по надлежния ред, на което вземате протоколирано решение за действията спрямо некоректния платец - сигнал в местната община/кметство или директно на дело.

Долу-горе е това.

Може да опитате да гласувате специални условия за плащане за човека, щом е социално слаб.Да заплаща по-малка сума за поддръжка, като остане цялата сума за "Фонд ремонт", както е според закона.
Все пак, добре е първо да опитате някакъв диалог.

известно е ,че СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ се подпомагат от държавата. Аз лично препоръчвам също ОС, но може и с Решение на УС, при установяване на статут СОЦ.СЛАБ, да вземете решение за освобождаване от съответните такси предвидени в ЗУЕС и Правилника! Несъвършенство на закона! Напр. партерния етаж по Закон е освободен от разходите по асансьора! А соц.слабия ,за него Закона си мълчи. Защото много от законите са стари и със слаби преработки от соц.времето, когато НЯМАШЕ СОЦИАЛНО СЛАБИ! Всички бяха нахранени, напити, нямаше жадни! Работа, мижави заплати, на всекиму според труда, опашки за топъл типов хляб. боб, леща и т.н. с купони! ЕХ, че живот беше! "Който не работи, няма да яде" от Г.Димитров ,вожда и учителя на българския и македонския народ.