dobar den,pishe vi edin ne-jurist koito givee vremenno v chugbina poradi koeto mi e dosta trudno da polucha kompetenten juridicheski otgovor na vaprosa mi.
eto zashto bih iskala da vi blagodarja predvaritelno za pomoshta!
vaprosa mi e otnosno lichnata karta za postojanno/vremenno prebivavane na chujdi grajdani v republika Balgaria.stava duma za makedonski grajdanin koito veche poluchi dokument za balgarski proizhod ot agencjata za balgari v chujbina. interesuva me kakvi sa tochnite dokumenti koito se iziskvat za izdavaneto na tozi dokument, v kakav srok se izdava toi i ima li pritegateljat mu pravo da patuva samo s tazi karta v evropa kakto balgarskite grajdani?
blagodarja vi otnovo za pomoshta i vi pogelavam leka i palnotvorna rabota!
- Дата и час: 27 Ное 2024, 08:54 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
vapros ot edin ne-jurist
|
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
vapros ot edin ne-jurist
от ili_strat » 20 Май 2007, 23:51
- ili_strat
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 20 Май 2007, 23:37
от marter » 21 Май 2007, 08:36
Внимание: Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок от 60 дни от придобиването им да уведомят писмено компетентните български органи.
За по-подробна информация, когато сте в чужбина, може да се обърнете към консулската служба на всяко българско дипломатическо или консулско представителство.
ДОКОЛКОТО МИ Е ИЗВЕСТНО ВЪВ ВАШИЯ СЛУЧАЙ НЯМА ПРЕЧКА ДА СЕ ПЪТУВА В ЕС
.
Визовия режим за Македония е до 90 дни.
Формулярът (заявлението за българска виза) е безплатен.ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА
В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз
Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Този закон определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България. (2) Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.
Чл. 2 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 3 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
Глава втора. ПРАВО НА ВЛИЗАНЕ И НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 4 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с лична карта или паспорт. (2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, влиза и напуска територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(3) Виза не се изисква, при условие че лицето по ал. 2 притежава карта за пребиваване, издадена от държава - членка на Европейския съюз.
(4) При влизане или напускане на Република България на член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, не се поставя печат в паспорта му, при условие че представи карта за пребиваване на територията на държава - членка на Европейския съюз.
(5) Когато гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който не е гражданин на Европейския съюз, няма документите по ал. 1 и 2, преди да се предприемат действия по недопускане, му се предоставя възможност да получи необходимите документи или да удостовери чрез други средства, че притежава право на свободно придвижване.
Чл. 5 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и: 1. друг член на семейството, независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква `а` и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване, или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на Европейския съюз;
2. лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство.
(2) При влизане или пребиваване на лицето по ал. 1, т. 1 или 2 се извършва подробна проверка на личните обстоятелства. Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава трета. ВИДОВЕ И СРОКОВЕ НА ПРЕБИВАВАНЕ
Чл. 6 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с лична карта или паспорт за срок до три месеца. (2) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с паспорт за срок до три месеца от датата на влизане в страната.
Чл. 7 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Национална служба `Полиция`. (2) Продължителното пребиваване е за срок до пет години.
Чл. 8 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия: 1. работник е или е самостоятелно заето лице в Република България;
2. притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане; размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет;
3. записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2.
(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който представи:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз.
(3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:
1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;
2. регистрирано като безработно в дирекция `Бюро по труда`, след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;
3. регистрирано като безработно в дирекция `Бюро по труда` след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите дванадесет месеца след прекратяване на договор със срок над една година;
4. започнало професионално обучение, което:
а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;
б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.
(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по ал. 3, т. 4 - до приключване на професионалното обучение.
Чл. 9 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) За издаване на удостоверение за продължително пребиваване гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, подават заявление до Национална служба `Полиция` в тримесечен срок от датата на влизане в Република България. (2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 - документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата, а по чл. 8, ал. 1, т. 3 - декларация;
3. документ за платена държавна такса.
(3) Членът на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз;
3. документ за платена държавна такса.
(4) Удостоверението за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.
(5) При непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицето се определя седемдневен срок за отстраняването им.
(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба `Полиция` мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) При наличие на данни, от които може да се направи обоснован извод, че е нарушен режимът за пребиваване в Република България, органите на Национална служба `Полиция` могат да извършат последваща проверка на обстоятелствата по ал. 2 и 3.
Чл. 10 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване.
Чл. 11 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл. 10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз. (2) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по чл. 10.
Чл. 12 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Лицето по чл. 10 подава заявление до Национална служба `Полиция` за издаване на карта за продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение. (2) Заявлението се подава в срок три месеца от датата на влизането на лицето в Република България.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. паспорт;
2. документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз;
3. удостоверение за продължително пребиваване на гражданина на Европейския съюз, чийто член на семейството е, когато това е необходимо;
4. документ за платена държавна такса.
(4) Картата за продължително пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.
(5) При непълноти в документите по ал. 3 на лицето се определя четиринадесетдневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът по ал. 4 спира да тече.
(6) Когато в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба `Полиция` мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 13 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) При необходимост преди издаването на удостоверение или карта за продължително пребиваване органите на Национална служба `Полиция` могат да поискат от компетентните служби на държавата по произход на лицето извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.
Чл. 14 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Правото на продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, не се засяга при смърт, напускане, прекратяване на брака или фактическото съжителство с гражданина на Европейския съюз, ако отговаря на едно от условията по чл. 8, ал. 1 и 2.
Чл. 15 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) При смърт на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на Европейския съюз, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му. (2) При напускане на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на обучението.
(3) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака или фактическото съжителство, ако отговаря на условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и по отношение на който е налице едно от следните обстоятелства:
1. бракът или фактическото съжителство са продължили най-малко три години, от които една година в Република България;
2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение;
3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяване на брака или фактическото съжителство;
4. има право на посещаване на ненавършилото пълнолетие дете по силата на съдебно решение или споразумение, при условие че в съдебното решение или в споразумението се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.
Чл. 16 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България и ако отговаря на едно от следните условия: 1. работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;
2. работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;
3. работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;
4. работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.
(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава членка се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.
(3) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него.
(4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал. 1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.
(5) При смърт на работника или на самостоятелно заетото лице, преди да придобие право на постоянно пребиваване по ал. 1 и договорът или дейността му не са прекратени, членовете на семейството му, които живеят с него в Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване, ако отговарят на едно от следните условия:
1. работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло непрекъснато в Република България в продължение на две години;
2. смъртта е резултат от трудова злополука или професионална болест;
3. преживелият съпруг е загубил българското гражданство поради сключване на брак с работника или самостоятелно заетото лице.
Чл. 17 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не прекъсват срока на пребиваване по чл. 16, ал. 1.
Чл. 18 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Удостоверението за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадено, ако то отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.
Чл. 19 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато за срок от пет години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз. (2) Заявлението до Национална служба `Полиция` за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.
(4) Картата за постоянно пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години.
(5) Картата за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.
Чл. 20 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Документите, които се издават на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семействата, които удостоверяват правото им на пребиваване, са валидни само на територията на Република България.
Чл. 21 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването си в Република България се легитимират с лична карта или паспорт и удостоверяват правото си на пребиваване с удостоверение или карта за пребиваване. (2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните органи.
Глава четвърта. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ВЛИЗАНЕ И НА ПРАВОТО НА ПРЕБИВАВАНЕ
Чл. 22 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Правото на влизане и правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
Чл. 23 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Принудителните административни мерки, които се налагат на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, са: 1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. експулсиране;
3. забрана за влизане в Република България.
(2) Налагането на мярката се основава единствено на личното поведение на лицето и се определя в зависимост от степента, в която то застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
(3) При налагането на мярката се вземат предвид продължителността на пребиваване в Република България, възрастта, здравословното състояние, икономическото и семейното положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход на лицето, на което се налага.
Чл. 24 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Отнемане на правото на пребиваване в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато: 1. са отпаднали основанията за пребиваване по чл. 8;
2. се установи, че за получаване на правото на пребиваване е представил неверни данни;
3. лицето отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години;
4. лицето страда от заболявания с епидемичен потенциал, определени от Световната здравна организация.
Чл. 25 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато присъствието му в Република България създава реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред. (2) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз, който пребивава в Република България през последните десет години, само в изключителни случаи, свързани с националната сигурност, а на ненавършило пълнолетие лице - когато това е в негов интерес.
(3) При експулсиране на лицето му се отнема и правото на пребиваване в Република България и му се налага забрана за влизане в Република България.
(4) Когато заповедта за експулсиране не е изпълнена повече от две години след влизането й в сила, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването й. Ако фактическите основания са отпаднали, заповедта се отменя.
(5) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, на който е наложено експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.
Чл. 26 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или за който има данни, че извършва действия против националната сигурност или обществения ред. (2) Забраната за влизане в Република България е за срок до десет години.
(3) Едновременно със забраната за влизане може да се отнеме и правото на пребиваване.
Чл. 27 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Принудителната административна мярка се налага със заповед на директора на Национална служба `Сигурност`, директора на Национална служба `Полиция` или на упълномощени от тях длъжностни лица, която се изпраща на Държавната агенция за бежанците. (2) В заповедта се посочват срокът за оспорването й, компетентният административен съд и срокът за доброволно напускане на Република България.
(3) Срокът за доброволно напускане не може да бъде по-кратък от един месец, освен ако лицето продължава да застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
Чл. 28 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка спира изпълнението й, освен когато заповедта е издадена на основание, свързано с националната сигурност.
Чл. 29 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се изпълнява след влизането й в сила от органите на дирекция `Миграция` или от органите на Главна дирекция `Гранична полиция`.
Чл. 30 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Лицето, на което е наложена принудителна административна мярка на основание, свързано с националната сигурност, може да подаде молба за отмяна на мярката след изтичане на три години от влизането в сила на заповедта за налагането й. (2) Органът, издал заповедта, се произнася по молбата в срок не по-дълъг от шест месеца от получаването й.
Глава пета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 31 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което: 1. използва чужд документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнеме, укрие или унищожи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване на друго лице, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
3. не представи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване при поискване от компетентните органи.
Чл. 32 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което: 1. попречи на орган на власт да извърши проверка за установяване на самоличността му;
2. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи по този закон, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 33 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) За маловажни нарушения на този закон се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.
Чл. 34 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Нарушенията се установяват с акт, съставен от компетентно длъжностно лице, упълномощено от директора на Национална служба `Полиция`. (2) Въз основа на съставения акт директорът на Национална служба `Полиция` или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) По смисъла на този закон: 1. `Член на семейството на гражданин на Европейския съюз` е:
а) лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз;
б) низходящ на гражданин на Европейския съюз, който не е български гражданин и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга;
в) възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на съпруга.
2. `Удостоверение за продължително пребиваване` е документ, който се издава от Национална служба `Полиция` и удостоверява правото на продължително пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
3. `Удостоверение за постоянно пребиваване` е документ, който се издава от Национална служба `Полиция` и удостоверява правото на постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
4. `Карта за продължително пребиваване` е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на продължително пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.
5. `Карта за постоянно пребиваване` е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз.
6. `Уважителни причини` са бременност и раждане, тежко заболяване, обучение или професионално обучение.
Заключителни разпоредби
§ 2 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. -------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 20 септември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За по-подробна информация, когато сте в чужбина, може да се обърнете към консулската служба на всяко българско дипломатическо или консулско представителство.
ДОКОЛКОТО МИ Е ИЗВЕСТНО ВЪВ ВАШИЯ СЛУЧАЙ НЯМА ПРЕЧКА ДА СЕ ПЪТУВА В ЕС
.
Визовия режим за Македония е до 90 дни.
Формулярът (заявлението за българска виза) е безплатен.ЗАКОН ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА
В сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз
Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Този закон определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България. (2) Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.
Чл. 2 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 3 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
Глава втора. ПРАВО НА ВЛИЗАНЕ И НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 4 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с лична карта или паспорт. (2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, влиза и напуска територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(3) Виза не се изисква, при условие че лицето по ал. 2 притежава карта за пребиваване, издадена от държава - членка на Европейския съюз.
(4) При влизане или напускане на Република България на член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, не се поставя печат в паспорта му, при условие че представи карта за пребиваване на територията на държава - членка на Европейския съюз.
(5) Когато гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който не е гражданин на Европейския съюз, няма документите по ал. 1 и 2, преди да се предприемат действия по недопускане, му се предоставя възможност да получи необходимите документи или да удостовери чрез други средства, че притежава право на свободно придвижване.
Чл. 5 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и: 1. друг член на семейството, независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква `а` и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване, или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на Европейския съюз;
2. лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство.
(2) При влизане или пребиваване на лицето по ал. 1, т. 1 или 2 се извършва подробна проверка на личните обстоятелства. Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Глава трета. ВИДОВЕ И СРОКОВЕ НА ПРЕБИВАВАНЕ
Чл. 6 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с лична карта или паспорт за срок до три месеца. (2) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с паспорт за срок до три месеца от датата на влизане в страната.
Чл. 7 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Национална служба `Полиция`. (2) Продължителното пребиваване е за срок до пет години.
Чл. 8 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия: 1. работник е или е самостоятелно заето лице в Република България;
2. притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане; размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет;
3. записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2.
(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който представи:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз.
(3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:
1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;
2. регистрирано като безработно в дирекция `Бюро по труда`, след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;
3. регистрирано като безработно в дирекция `Бюро по труда` след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите дванадесет месеца след прекратяване на договор със срок над една година;
4. започнало професионално обучение, което:
а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;
б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.
(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по ал. 3, т. 4 - до приключване на професионалното обучение.
Чл. 9 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) За издаване на удостоверение за продължително пребиваване гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, подават заявление до Национална служба `Полиция` в тримесечен срок от датата на влизане в Република България. (2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 - документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата, а по чл. 8, ал. 1, т. 3 - декларация;
3. документ за платена държавна такса.
(3) Членът на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз;
3. документ за платена държавна такса.
(4) Удостоверението за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.
(5) При непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицето се определя седемдневен срок за отстраняването им.
(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба `Полиция` мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) При наличие на данни, от които може да се направи обоснован извод, че е нарушен режимът за пребиваване в Република България, органите на Национална служба `Полиция` могат да извършат последваща проверка на обстоятелствата по ал. 2 и 3.
Чл. 10 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване.
Чл. 11 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл. 10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз. (2) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по чл. 10.
Чл. 12 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Лицето по чл. 10 подава заявление до Национална служба `Полиция` за издаване на карта за продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение. (2) Заявлението се подава в срок три месеца от датата на влизането на лицето в Република България.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. паспорт;
2. документ, който удостоверява, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз;
3. удостоверение за продължително пребиваване на гражданина на Европейския съюз, чийто член на семейството е, когато това е необходимо;
4. документ за платена държавна такса.
(4) Картата за продължително пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.
(5) При непълноти в документите по ал. 3 на лицето се определя четиринадесетдневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът по ал. 4 спира да тече.
(6) Когато в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба `Полиция` мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 13 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) При необходимост преди издаването на удостоверение или карта за продължително пребиваване органите на Национална служба `Полиция` могат да поискат от компетентните служби на държавата по произход на лицето извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.
Чл. 14 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Правото на продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, не се засяга при смърт, напускане, прекратяване на брака или фактическото съжителство с гражданина на Европейския съюз, ако отговаря на едно от условията по чл. 8, ал. 1 и 2.
Чл. 15 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) При смърт на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на Европейския съюз, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му. (2) При напускане на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на обучението.
(3) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака или фактическото съжителство, ако отговаря на условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и по отношение на който е налице едно от следните обстоятелства:
1. бракът или фактическото съжителство са продължили най-малко три години, от които една година в Република България;
2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение;
3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяване на брака или фактическото съжителство;
4. има право на посещаване на ненавършилото пълнолетие дете по силата на съдебно решение или споразумение, при условие че в съдебното решение или в споразумението се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.
Чл. 16 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България и ако отговаря на едно от следните условия: 1. работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;
2. работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;
3. работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;
4. работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.
(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава членка се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.
(3) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него.
(4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал. 1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.
(5) При смърт на работника или на самостоятелно заетото лице, преди да придобие право на постоянно пребиваване по ал. 1 и договорът или дейността му не са прекратени, членовете на семейството му, които живеят с него в Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване, ако отговарят на едно от следните условия:
1. работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло непрекъснато в Република България в продължение на две години;
2. смъртта е резултат от трудова злополука или професионална болест;
3. преживелият съпруг е загубил българското гражданство поради сключване на брак с работника или самостоятелно заетото лице.
Чл. 17 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Временни отсъствия до шест месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от дванадесет последователни месеца или командироване в друга държава не прекъсват срока на пребиваване по чл. 16, ал. 1.
Чл. 18 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Удостоверението за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадено, ако то отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.
Чл. 19 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато за срок от пет години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз. (2) Заявлението до Национална служба `Полиция` за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.
(4) Картата за постоянно пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години.
(5) Картата за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.
Чл. 20 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Документите, които се издават на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семействата, които удостоверяват правото им на пребиваване, са валидни само на територията на Република България.
Чл. 21 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването си в Република България се легитимират с лична карта или паспорт и удостоверяват правото си на пребиваване с удостоверение или карта за пребиваване. (2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните органи.
Глава четвърта. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ВЛИЗАНЕ И НА ПРАВОТО НА ПРЕБИВАВАНЕ
Чл. 22 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Правото на влизане и правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
Чл. 23 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Принудителните административни мерки, които се налагат на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, са: 1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. експулсиране;
3. забрана за влизане в Република България.
(2) Налагането на мярката се основава единствено на личното поведение на лицето и се определя в зависимост от степента, в която то застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
(3) При налагането на мярката се вземат предвид продължителността на пребиваване в Република България, възрастта, здравословното състояние, икономическото и семейното положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход на лицето, на което се налага.
Чл. 24 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Отнемане на правото на пребиваване в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато: 1. са отпаднали основанията за пребиваване по чл. 8;
2. се установи, че за получаване на правото на пребиваване е представил неверни данни;
3. лицето отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години;
4. лицето страда от заболявания с епидемичен потенциал, определени от Световната здравна организация.
Чл. 25 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато присъствието му в Република България създава реална заплаха за националната сигурност или за обществения ред. (2) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз, който пребивава в Република България през последните десет години, само в изключителни случаи, свързани с националната сигурност, а на ненавършило пълнолетие лице - когато това е в негов интерес.
(3) При експулсиране на лицето му се отнема и правото на пребиваване в Република България и му се налага забрана за влизане в Република България.
(4) Когато заповедта за експулсиране не е изпълнена повече от две години след влизането й в сила, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването й. Ако фактическите основания са отпаднали, заповедта се отменя.
(5) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, на който е наложено експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.
Чл. 26 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си създава реална заплаха за националната сигурност или за който има данни, че извършва действия против националната сигурност или обществения ред. (2) Забраната за влизане в Република България е за срок до десет години.
(3) Едновременно със забраната за влизане може да се отнеме и правото на пребиваване.
Чл. 27 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Принудителната административна мярка се налага със заповед на директора на Национална служба `Сигурност`, директора на Национална служба `Полиция` или на упълномощени от тях длъжностни лица, която се изпраща на Държавната агенция за бежанците. (2) В заповедта се посочват срокът за оспорването й, компетентният административен съд и срокът за доброволно напускане на Република България.
(3) Срокът за доброволно напускане не може да бъде по-кратък от един месец, освен ако лицето продължава да застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
Чл. 28 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка спира изпълнението й, освен когато заповедта е издадена на основание, свързано с националната сигурност.
Чл. 29 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се изпълнява след влизането й в сила от органите на дирекция `Миграция` или от органите на Главна дирекция `Гранична полиция`.
Чл. 30 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Лицето, на което е наложена принудителна административна мярка на основание, свързано с националната сигурност, може да подаде молба за отмяна на мярката след изтичане на три години от влизането в сила на заповедта за налагането й. (2) Органът, издал заповедта, се произнася по молбата в срок не по-дълъг от шест месеца от получаването й.
Глава пета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 31 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което: 1. използва чужд документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнеме, укрие или унищожи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване на друго лице, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
3. не представи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване при поискване от компетентните органи.
Чл. 32 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което: 1. попречи на орган на власт да извърши проверка за установяване на самоличността му;
2. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи по този закон, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 33 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) За маловажни нарушения на този закон се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.
Чл. 34 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) (1) Нарушенията се установяват с акт, съставен от компетентно длъжностно лице, упълномощено от директора на Национална служба `Полиция`. (2) Въз основа на съставения акт директорът на Национална служба `Полиция` или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) По смисъла на този закон: 1. `Член на семейството на гражданин на Европейския съюз` е:
а) лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз;
б) низходящ на гражданин на Европейския съюз, който не е български гражданин и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга;
в) възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на съпруга.
2. `Удостоверение за продължително пребиваване` е документ, който се издава от Национална служба `Полиция` и удостоверява правото на продължително пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
3. `Удостоверение за постоянно пребиваване` е документ, който се издава от Национална служба `Полиция` и удостоверява правото на постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
4. `Карта за продължително пребиваване` е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на продължително пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.
5. `Карта за постоянно пребиваване` е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз.
6. `Уважителни причини` са бременност и раждане, тежко заболяване, обучение или професионално обучение.
Заключителни разпоредби
§ 2 (Обн. ДВ бр. 80 от 2006 г.) Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. -------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 20 септември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
И АЗ СЪМ ЧОВЕК! (Т. ДЕСКОВА)
- marter
- Потребител
- Мнения: 390
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 09:54
от marter » 21 Май 2007, 08:43
За подаване на молби за придобиване, освобождаване и възстановяване на българско гражданство, както и на предложения за придобиване на българско гражданство на основание чл.16 от ЗБГ:
Адрес : София, ул. "Славянска" № 1
МП - Дирекция "Правна", отдел - "Канцелария"
Приемно време :
всеки работен ден от 10.00 ч. до 12.00 ч. за подаващи молбите лично;
всеки работен ден от 14.00 ч. до 16.00 ч. за подаващи молбите чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице;
Тел. : (+359 2) 9237376
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДИРЕКЦИЯ “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО“
СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
http://www.justice.government.bg/
Основание чл.15 от ЗБГ
1. Молба от лицето по образец - Приложение № 1 към Наредба № 1от 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство;
Молбата трябва да бъде написана на български език.
2. Препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган ;
3. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи;
4. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България;
5. Медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) на лечебното заведение, обслужващо лицето по местоживеене, удостоверяващ, че лицето не страда от заболяванията по чл. 61, ал.1, чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравето, както и от предаваните по полов път болести; при липса на ЛКК документът се издава от общоболничната ЛКК на съответната районна или областна болница – документът се издава от съответните чуждестранни органи, ако молителят живее в чужбина;
6. Декларация по образец, съгласно Приложение № 4 към Наредба №1;
7. Актуална фотоснимка паспортен формат– 1 брой;
8. Фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя;
9. Официален документ, издаден от български или чуждестранен компетентен орган въз основа на акт за раждане, регистър на населението и др., в който се съдържат данни относно българския произход на лицето или на неговите възходящи, а при невъзможност да се представи такъв документ – удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.
10. Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 3 лв.; за учащите се до 26 г. възраст - 1 лв. при представяне на Уверение от ВУЗ. Сумата се внася по сметка БНБ – ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН – 6301301084, Банков код – 66196611. Сумата се внася в ДСК.
Ако се кандидатства на основание чл. 15, т. 2 от Закона за българското гражданство се представя и официален препис от влязло в сила решение за допускане на пълно осиновяване и удостоверение, че осиновителят е български гражданин.
Ако се кандидатства на основание чл.15, т.3 от Закона за българското гражданство се представя и удостоверение, че единият родител е български гражданин или е починал като такъв.
Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 05 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа / обн. ДВ, бр.73 от 1958 г., изм .и доп. бр.10 от 1964 г., бр.77 от 1976 г., бр.96 от 1982 г., бр.77 от 1983 г. и бр.103 от 1990 г./, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.
Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел „Канцелария” на Министерство на правосъдието, ул. „Славянска” №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически или консулски представителства.
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице или в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Име на лицето
Имена на латиница
(по нац. паспорт)
Променени (предишни) имена
Дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
Място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Било ли е лицето български гражданин:
ДА НЕ
От : До:
Указ за промяна на гражданството
№ Дата:
Разрешен статут на пребиваване в Р България
Попълва се при молба за придобиване или възстановяване на българско гражданство
ДА НЕ
Статут на пребиваване
издаден на от
Продължително / постоянно дата месец година
Разрешен статут на пребиваване в чужбина
Попълва се при молба за освобождаване от българско гражданство
ДА НЕ
Статут на пребиваване
издаден на от
продължително/постоянно дата месец година
Лична карта (паспорт)
серия
№ издаден на от
Посочват се данните на личната карта/паспорта на декларатора
Постоянен адрес
държава
община
гр. (с.) п.код
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
телефон
e-mail
Адрес за кореспонденция в Р България
гр. (с.)
п.код
Община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
Представлявано от
телефон:
Образование
Степен на образование:
без основно средно колеж висше учащ /
студент
учебно заведение
специалност
образователна степен година на завършване
Последна месторабота
в Р България в чужбина
работодател работодател:
седалище:гр. (с.) седалище:гр.(с.)
ж.к., улица №
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап бл.,вх.,ап
телефон: телефон:
заемана длъжност заемана длъжност
от - до: от - до:
Данни за родителите
Майка
Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Постоянен адрес:
Държава
гр.(с.)
община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
Баща
Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Постоянен адрес:
Държава
гр.(с.)
община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
Семейно положение
неженен/ женен / разведен/ вдовец / съжителствам
неомъжена омъжена разведена вдовица на съпружески начала
Данни за съпруг/съпруга
Име на съпруга(та)
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Постоянен адрес:
Държава
гр.(с.)
община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
телефон
Данни за деца
1.Име на детето
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
2.Име на детето
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
3.Име на детето
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Данни за братя и сестри
1.Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
2.Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
3.Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
дата:………………………..20….. год.
Декларатор:
град:………………………………….. (………………………………)
УКАЗАНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА
1. Декларацията се попълва на пишеща машина или четливо на ръка. В полетата, означени с , се посочва избраният отговор със знак "Х".
2. Имената се изписват без съкращения - по начина, по който са изписани в представените официални документи при подаване на молба за промяна на гражданството. Съставните фамилни имена се изписват с тире помежду им.
3. Всички дати се посочват с арабски цифри в реда "ден, месец, година" (ДД.ММ.ГГГГ).
4. В графата "ЕГН" се посочва Единният граждански номер на съпруга/съпругата на лицето и на неговите деца, родители, братя и/или сестри, ако са български граждани или са постоянно пребиваващи чужденци в Република България, или са чужденци без гражданство, или са със статут на бежанец.
5. Ако съпругът/съпругата на лицето и/или на неговите деца, родители, братя и/или сестри са чужденци и имат разрешение за пребиваване в Република България повече от 3 месеца (но нямат разрешение за постоянно пребиваване), в графата "ЛНЧ" се посочва Личният номер на съответния чужденец
6. В графата "Други гражданства" се посочва държавата/държавите, на които лицето е гражданин.
7. В графата "Променено гражданство" се посочва указът (№ и дата) на Президента на Република България за съответната промяна (придобиване, възстановяване,освобождаване, лишаване).
8. Постоянен адрес е избраният от лицето адрес в населеното място, в чийто регистър на населението той е вписан.
За постоянен адрес на малолетно и непълнолетно лице се посочва постоянният адрес на родителите му или на единия от тях, когато техните постоянни адреси са различни.
Постоянен адрес в чужбина посочват кандидати за промяна на гражданството, живеещи предимно извън границите на Република България.
9. В графа “Адрес за кореспонденция в Репубика България” се посочва адресът, на който лицето лично или чрез свой представител може да получава кореспонденция. Попълва се, когато лицето не живее на територията на Р Българя.
10. Ако мястото за отговор е недостатъчно, отговорете на отделен лист, прикрепен към декларацията, като посочите към коя графа са отговорите.
11. Ако лицето, данни за което се декларират, е починало, отбележете това обстоятелство и посочете данните, които са Ви известни.
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
М О Л Б А
за придобиване на българско гражданство
от………………………………………………………………..………………………………
……………………………………………………………………………………….………….
имена по акт за раждане
(при промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната)
Постоянен адрес /държава, област, община, град, село, улица № /:………………………………
…………………………………………………………………………………………..………………
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Моля да бъда приет/а/ за български гражданин….......……...………………………………
………………………………………………………………….……………………………………….
………………………………………………………………………………...………………………...
/посочва се на какво основание – български произход, родител български гражданин, обща натурализация/
…….………………………………………………………………………………….…………………
………………………………………………………………………...……………………...…………
………..…………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………….……………………………….
…………………………………………………………………………………………………………..
…………………………………………………….…………………………………………………….
/посочват се подробно обстоятелствата, поради които се иска придобиване на българско гражданство/
Искане за промяна на името: …………………………………………………………………………
На основание чл.20 от Закона за гражданската регистрация, лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка –ов или –ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име.
Прилагам:
1………………………………………………………………………………………………...……….
2………………………………………………………………………………………………...……….
3……………………………………………………………………………………………………...….
4……………………………………………………………………………………………………...….
5……………………………………………………………………………………………...………….
6…………………………………………………………………………………………………………
7…………………………………………………………………………………………………………
8…………………………………………………………………………………………………………
9…………………………………………………………………………………………………………
10………………………………………………………………………………………………………..
11………………………………………………………………………………………………………..
12…………………………………………………………………………………………………….….
13………………………………………………………………………………………………………..
(изброяват се всички документи съгласно изискванията на Наредба № 1/1999 г.за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство)
дата…………………….. ПОДПИС НА МОЛИТЕЛЯ: 1……………………………...
гр. ……………………… ДАЛИ СЪГЛАСИЕ: 2…………………………...…
3………………………………
При получаване на удостоверенията за промяна на гражданството следва да се представя документ за внесена държавна такса по сметка:
БНБ – ЦУ, BIC: BNBG BGSD,
IBAN: BG09 BNBG 9661 3000 1737 01,
I. Придобиване на българско гражданство
Размер на държавната такса, както следва:
1.На основание български произход - 3 лв., за лица до 16 год. и учащи до 26 год.-1 лв.
2. Обща натурализация - 25 лв.
Министерство на правосъдието
Дирекция "Българско гражданство и осиновяване"
Ул. "Славянска" № 1
1040 София
тел: +359 2 91408
факс: +359 2 9809223
I. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ПО ОБЩА НАТУРАЛИЗАЦИЯ
1. Молба до министъра на правосъдието.
Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане. При промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен брак или съдебно решение;
б) постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България и адреса му, на което да се връчват съобщенията във връзка с молбата;
в) обстоятелствата, поради които иска придобиване на българско гражданство.
Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му.
Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Документ за владеене на български език.
7. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.
8. Удостоверение от МВР за разрешено постоянно пребиваване в република България, където се посочва срокът на разрешеното постоянно пребиваване, изтекъл до издаването му. Към датата на подаване на молбата този срок следва да е не по-малко от 5 години.
9. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
10. Удостоверение от работодателя, че лицето работи по трудов договор, или от съответната данъчна служба за деклариран доход за предходната година.
11. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
12. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
Лицата, които подават молби за придобиване на българско гражданство по член 13 от Закона за българското гражданство, подават молба и документите, изброени в списъка на необходимите документи за придобиване на българско гражданство по обща натурализация, като срокът, посочен в удостоверението от МВР за разрешено постоянно пребиваване, трябва да е не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата. Освен това представят и:
1. Удостоверение от съответната община за семейно положение и наличие на сключен граждански брак преди не по-малко от 3 години към датата на подаването на молбата - за лицата, кандидатстващи на основание законно сключен брак с български гражданин.
2. Удостоверение за раждане на детето и за неговото гражданство - за кандидатстващите, които имат дете български гражданин, ненавършил 18 години.
Документите на чужд език молителят представя легализирани и в официално заверен превод на български език. Легализацията на британски публични документи се извършва от Легализационнaта служба на британското министерство на външните работи (Форин офис) на следния адрес:
The Legalisation Office
Foreign and Commonwealth Office
Old Admiralty Building
Whitehall
London SW1A 2LG
Tel: 020 7008 1111
Fax: 020 7008 1010
Internet site: FCO: Legalisation
Британски публичен документ, заверен с "апостил" на Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност (Foreign and Commonwealth Office), НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ЗАВЕРКА НА ПОСОСЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЛОНДОН, за да бъде използван в България! Същото важи и за публични документи на други държави, които също са участници в Конвенцията за премахването на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 година. Останалите чуждестранни публични документи следва да се легализират първо от дипломатическото представителство във Великобритания на издалата ги държава и после в Посолството на Република България в Лондон.
Преводите на британски документи във Великобритания се извършват от упълномощените заклети преводачи на Посолството и верността им се заверява от консулската служба.
Молбите се подават лично в Министерството на правосъдието или в Посолството на Република България в Лондон.
Молби могат да бъдат подадени и по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице директно до Министерството на правосъдието. В този случай молбите трябва да бъдат с нотариално заверени подписи върху тях.
Нередовните преписки се оставят без движение.
II. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
1. Молба до министъра на правосъдието (виж I.1.).
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Удостоверение за български произход. Ако се кандидатства на основание член 15, точка 2 от Закона за българското гражданство - влязло в сила решение за допускане на осиновяването и удостоверение, че осиновителят е български гражданин.
7. Документ за владеене на български език - издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие на диплома за завършена степен на образование в Република България.
8. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.
9. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
10. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
11. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
III. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ОТ 14 ДО 18-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, НА КОИТО И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ИЛИ САМО ПРЕЖИВЕЛИЯТ ОТ ТЯХ
1. Молба до министъра на правосъдието.
Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане. При промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен брак или съдебно решение;
б) постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България и адреса му, на което да се връчват съобщенията във връзка с молбата;
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Подробна автобиография.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Документ за българско гражданство на родителя(те) от съответната община или от Министерството на правосъдието.
7. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 1 лв. по сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
IV. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ДО 18 ГОДИНИ, НА КОИТО ЕДИНИЯТ РОДИТЕЛ Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН
1. Молба до министъра на правосъдието.
Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане. При промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен брак или съдебно решение;
б) постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България и адреса му, на което да се връчват съобщенията във връзка с молбата;
в) обстоятелствата, поради които иска придобиване на българско гражданство.
Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му.
Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Документ за българско гражданство на родителя от съответната община или от Министерството на правосъдието.
7. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
8. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
V. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО
1. Молба до министъра на правосъдието (виж I.1.).
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане (ксерокопие или препис заверени от служител на общината).
5. Декларация образец № 2.
6. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.
7. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
8. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
9. Лице от небългарски произход, освободено от българско гражданство по негова молба или по силата на изселнически спогодби, сключени от Република България представят удостоверение от МВР, че има разрешено постоянно пребиваване най-малко 3 години преди подаване на молбата.
10. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
VI. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО
1. Молба до министъра на правосъдието (виж I.1.).
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане (ксерокопие или препис заверени от служител на общината).
5. Декларация образец № 1.
6. Документ за постоянно пребиваване в чужбина.
7. Документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.
8. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 20 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
VII. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО
1. Молба-заявление по образец, установен от министъра на правосъдието.
Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му.Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Акт за раждане (ксерокопие или препис заверени от служител на общината).
3. Документ, удостоверяващ датата и начина на напускане на страната.
4. Справка по регистрите за гражданско състояние от съответната община или кметство относно гражданството на лицето.
5. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
Адрес : София, ул. "Славянска" № 1
МП - Дирекция "Правна", отдел - "Канцелария"
Приемно време :
всеки работен ден от 10.00 ч. до 12.00 ч. за подаващи молбите лично;
всеки работен ден от 14.00 ч. до 16.00 ч. за подаващи молбите чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице;
Тел. : (+359 2) 9237376
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
ДИРЕКЦИЯ “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО“
СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
http://www.justice.government.bg/
Основание чл.15 от ЗБГ
1. Молба от лицето по образец - Приложение № 1 към Наредба № 1от 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство;
Молбата трябва да бъде написана на български език.
2. Препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган ;
3. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи;
4. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България;
5. Медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) на лечебното заведение, обслужващо лицето по местоживеене, удостоверяващ, че лицето не страда от заболяванията по чл. 61, ал.1, чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравето, както и от предаваните по полов път болести; при липса на ЛКК документът се издава от общоболничната ЛКК на съответната районна или областна болница – документът се издава от съответните чуждестранни органи, ако молителят живее в чужбина;
6. Декларация по образец, съгласно Приложение № 4 към Наредба №1;
7. Актуална фотоснимка паспортен формат– 1 брой;
8. Фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя;
9. Официален документ, издаден от български или чуждестранен компетентен орган въз основа на акт за раждане, регистър на населението и др., в който се съдържат данни относно българския произход на лицето или на неговите възходящи, а при невъзможност да се представи такъв документ – удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.
10. Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 3 лв.; за учащите се до 26 г. възраст - 1 лв. при представяне на Уверение от ВУЗ. Сумата се внася по сметка БНБ – ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН – 6301301084, Банков код – 66196611. Сумата се внася в ДСК.
Ако се кандидатства на основание чл. 15, т. 2 от Закона за българското гражданство се представя и официален препис от влязло в сила решение за допускане на пълно осиновяване и удостоверение, че осиновителят е български гражданин.
Ако се кандидатства на основание чл.15, т.3 от Закона за българското гражданство се представя и удостоверение, че единият родител е български гражданин или е починал като такъв.
Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 05 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа / обн. ДВ, бр.73 от 1958 г., изм .и доп. бр.10 от 1964 г., бр.77 от 1976 г., бр.96 от 1982 г., бр.77 от 1983 г. и бр.103 от 1990 г./, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.
Молбите се подават лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице в отдел „Канцелария” на Министерство на правосъдието, ул. „Славянска” №1 от 10.00 до 12.00ч. и от 14.00 до 16.00 ч., или в българските дипломатически или консулски представителства.
Молбите, подадени по пощата, чрез упълномощено по нотариален ред лице или в българските дипломатически и консулски представителства, трябва да бъдат с нотариално заверени подписи.
Име на лицето
Имена на латиница
(по нац. паспорт)
Променени (предишни) имена
Дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
Място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Било ли е лицето български гражданин:
ДА НЕ
От : До:
Указ за промяна на гражданството
№ Дата:
Разрешен статут на пребиваване в Р България
Попълва се при молба за придобиване или възстановяване на българско гражданство
ДА НЕ
Статут на пребиваване
издаден на от
Продължително / постоянно дата месец година
Разрешен статут на пребиваване в чужбина
Попълва се при молба за освобождаване от българско гражданство
ДА НЕ
Статут на пребиваване
издаден на от
продължително/постоянно дата месец година
Лична карта (паспорт)
серия
№ издаден на от
Посочват се данните на личната карта/паспорта на декларатора
Постоянен адрес
държава
община
гр. (с.) п.код
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
телефон
Адрес за кореспонденция в Р България
гр. (с.)
п.код
Община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
Представлявано от
телефон:
Образование
Степен на образование:
без основно средно колеж висше учащ /
студент
учебно заведение
специалност
образователна степен година на завършване
Последна месторабота
в Р България в чужбина
работодател работодател:
седалище:гр. (с.) седалище:гр.(с.)
ж.к., улица №
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап бл.,вх.,ап
телефон: телефон:
заемана длъжност заемана длъжност
от - до: от - до:
Данни за родителите
Майка
Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Постоянен адрес:
Държава
гр.(с.)
община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
Баща
Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Постоянен адрес:
Държава
гр.(с.)
община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
Семейно положение
неженен/ женен / разведен/ вдовец / съжителствам
неомъжена омъжена разведена вдовица на съпружески начала
Данни за съпруг/съпруга
Име на съпруга(та)
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Постоянен адрес:
Държава
гр.(с.)
община
ж.к., улица №
бл.,вх.,ап.
телефон
Данни за деца
1.Име на детето
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
2.Име на детето
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
3.Име на детето
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
Данни за братя и сестри
1.Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
2.Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
3.Име
дата на раждане
ЕГН/ЛНЧ
дата месец година.
място на раждане
държава
населено място
гражданство
народност
други гражданства
вероизповедание
дата:………………………..20….. год.
Декларатор:
град:………………………………….. (………………………………)
УКАЗАНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА
1. Декларацията се попълва на пишеща машина или четливо на ръка. В полетата, означени с , се посочва избраният отговор със знак "Х".
2. Имената се изписват без съкращения - по начина, по който са изписани в представените официални документи при подаване на молба за промяна на гражданството. Съставните фамилни имена се изписват с тире помежду им.
3. Всички дати се посочват с арабски цифри в реда "ден, месец, година" (ДД.ММ.ГГГГ).
4. В графата "ЕГН" се посочва Единният граждански номер на съпруга/съпругата на лицето и на неговите деца, родители, братя и/или сестри, ако са български граждани или са постоянно пребиваващи чужденци в Република България, или са чужденци без гражданство, или са със статут на бежанец.
5. Ако съпругът/съпругата на лицето и/или на неговите деца, родители, братя и/или сестри са чужденци и имат разрешение за пребиваване в Република България повече от 3 месеца (но нямат разрешение за постоянно пребиваване), в графата "ЛНЧ" се посочва Личният номер на съответния чужденец
6. В графата "Други гражданства" се посочва държавата/държавите, на които лицето е гражданин.
7. В графата "Променено гражданство" се посочва указът (№ и дата) на Президента на Република България за съответната промяна (придобиване, възстановяване,освобождаване, лишаване).
8. Постоянен адрес е избраният от лицето адрес в населеното място, в чийто регистър на населението той е вписан.
За постоянен адрес на малолетно и непълнолетно лице се посочва постоянният адрес на родителите му или на единия от тях, когато техните постоянни адреси са различни.
Постоянен адрес в чужбина посочват кандидати за промяна на гражданството, живеещи предимно извън границите на Република България.
9. В графа “Адрес за кореспонденция в Репубика България” се посочва адресът, на който лицето лично или чрез свой представител може да получава кореспонденция. Попълва се, когато лицето не живее на територията на Р Българя.
10. Ако мястото за отговор е недостатъчно, отговорете на отделен лист, прикрепен към декларацията, като посочите към коя графа са отговорите.
11. Ако лицето, данни за което се декларират, е починало, отбележете това обстоятелство и посочете данните, които са Ви известни.
ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
М О Л Б А
за придобиване на българско гражданство
от………………………………………………………………..………………………………
……………………………………………………………………………………….………….
имена по акт за раждане
(при промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната)
Постоянен адрес /държава, област, община, град, село, улица № /:………………………………
…………………………………………………………………………………………..………………
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Моля да бъда приет/а/ за български гражданин….......……...………………………………
………………………………………………………………….……………………………………….
………………………………………………………………………………...………………………...
/посочва се на какво основание – български произход, родител български гражданин, обща натурализация/
…….………………………………………………………………………………….…………………
………………………………………………………………………...……………………...…………
………..…………………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………….……………………………….
…………………………………………………………………………………………………………..
…………………………………………………….…………………………………………………….
/посочват се подробно обстоятелствата, поради които се иска придобиване на българско гражданство/
Искане за промяна на името: …………………………………………………………………………
На основание чл.20 от Закона за гражданската регистрация, лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка –ов или –ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име.
Прилагам:
1………………………………………………………………………………………………...……….
2………………………………………………………………………………………………...……….
3……………………………………………………………………………………………………...….
4……………………………………………………………………………………………………...….
5……………………………………………………………………………………………...………….
6…………………………………………………………………………………………………………
7…………………………………………………………………………………………………………
8…………………………………………………………………………………………………………
9…………………………………………………………………………………………………………
10………………………………………………………………………………………………………..
11………………………………………………………………………………………………………..
12…………………………………………………………………………………………………….….
13………………………………………………………………………………………………………..
(изброяват се всички документи съгласно изискванията на Наредба № 1/1999 г.за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство)
дата…………………….. ПОДПИС НА МОЛИТЕЛЯ: 1……………………………...
гр. ……………………… ДАЛИ СЪГЛАСИЕ: 2…………………………...…
3………………………………
При получаване на удостоверенията за промяна на гражданството следва да се представя документ за внесена държавна такса по сметка:
БНБ – ЦУ, BIC: BNBG BGSD,
IBAN: BG09 BNBG 9661 3000 1737 01,
I. Придобиване на българско гражданство
Размер на държавната такса, както следва:
1.На основание български произход - 3 лв., за лица до 16 год. и учащи до 26 год.-1 лв.
2. Обща натурализация - 25 лв.
Министерство на правосъдието
Дирекция "Българско гражданство и осиновяване"
Ул. "Славянска" № 1
1040 София
тел: +359 2 91408
факс: +359 2 9809223
I. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ПО ОБЩА НАТУРАЛИЗАЦИЯ
1. Молба до министъра на правосъдието.
Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане. При промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен брак или съдебно решение;
б) постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България и адреса му, на което да се връчват съобщенията във връзка с молбата;
в) обстоятелствата, поради които иска придобиване на българско гражданство.
Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му.
Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Документ за владеене на български език.
7. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.
8. Удостоверение от МВР за разрешено постоянно пребиваване в република България, където се посочва срокът на разрешеното постоянно пребиваване, изтекъл до издаването му. Към датата на подаване на молбата този срок следва да е не по-малко от 5 години.
9. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
10. Удостоверение от работодателя, че лицето работи по трудов договор, или от съответната данъчна служба за деклариран доход за предходната година.
11. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
12. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
Лицата, които подават молби за придобиване на българско гражданство по член 13 от Закона за българското гражданство, подават молба и документите, изброени в списъка на необходимите документи за придобиване на българско гражданство по обща натурализация, като срокът, посочен в удостоверението от МВР за разрешено постоянно пребиваване, трябва да е не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата. Освен това представят и:
1. Удостоверение от съответната община за семейно положение и наличие на сключен граждански брак преди не по-малко от 3 години към датата на подаването на молбата - за лицата, кандидатстващи на основание законно сключен брак с български гражданин.
2. Удостоверение за раждане на детето и за неговото гражданство - за кандидатстващите, които имат дете български гражданин, ненавършил 18 години.
Документите на чужд език молителят представя легализирани и в официално заверен превод на български език. Легализацията на британски публични документи се извършва от Легализационнaта служба на британското министерство на външните работи (Форин офис) на следния адрес:
The Legalisation Office
Foreign and Commonwealth Office
Old Admiralty Building
Whitehall
London SW1A 2LG
Tel: 020 7008 1111
Fax: 020 7008 1010
Internet site: FCO: Legalisation
Британски публичен документ, заверен с "апостил" на Министерството на външните работи и въпросите на Британската общност (Foreign and Commonwealth Office), НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ЗАВЕРКА НА ПОСОСЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЛОНДОН, за да бъде използван в България! Същото важи и за публични документи на други държави, които също са участници в Конвенцията за премахването на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 година. Останалите чуждестранни публични документи следва да се легализират първо от дипломатическото представителство във Великобритания на издалата ги държава и после в Посолството на Република България в Лондон.
Преводите на британски документи във Великобритания се извършват от упълномощените заклети преводачи на Посолството и верността им се заверява от консулската служба.
Молбите се подават лично в Министерството на правосъдието или в Посолството на Република България в Лондон.
Молби могат да бъдат подадени и по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице директно до Министерството на правосъдието. В този случай молбите трябва да бъдат с нотариално заверени подписи върху тях.
Нередовните преписки се оставят без движение.
II. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
1. Молба до министъра на правосъдието (виж I.1.).
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Удостоверение за български произход. Ако се кандидатства на основание член 15, точка 2 от Закона за българското гражданство - влязло в сила решение за допускане на осиновяването и удостоверение, че осиновителят е български гражданин.
7. Документ за владеене на български език - издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие на диплома за завършена степен на образование в Република България.
8. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.
9. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
10. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
11. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
III. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ОТ 14 ДО 18-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, НА КОИТО И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ИЛИ САМО ПРЕЖИВЕЛИЯТ ОТ ТЯХ
1. Молба до министъра на правосъдието.
Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане. При промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен брак или съдебно решение;
б) постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България и адреса му, на което да се връчват съобщенията във връзка с молбата;
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Подробна автобиография.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Документ за българско гражданство на родителя(те) от съответната община или от Министерството на правосъдието.
7. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 1 лв. по сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
IV. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЛИЦА ДО 18 ГОДИНИ, НА КОИТО ЕДИНИЯТ РОДИТЕЛ Е БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН
1. Молба до министъра на правосъдието.
Молбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
а) собствено, бащино и фамилно име по акт за раждане. При промяна на някое от имената се представя документ, удостоверяващ промяната - удостоверение за сключен брак или съдебно решение;
б) постоянен адрес на молителя в страната или в чужбина. Молителят, живеещ в чужбина, може да посочи лице, живеещо в Република България и адреса му, на което да се връчват съобщенията във връзка с молбата;
в) обстоятелствата, поради които иска придобиване на българско гражданство.
Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му.
Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане или нотариално заверено копие.
5. Декларация образец № 2.
6. Документ за българско гражданство на родителя от съответната община или от Министерството на правосъдието.
7. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
8. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
V. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО
1. Молба до министъра на правосъдието (виж I.1.).
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане (ксерокопие или препис заверени от служител на общината).
5. Декларация образец № 2.
6. Свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той трайно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи.
7. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България.
8. Медицински документ, издаден от Лекарската консултативна комисия (ЛКК) на здравното заведение по местоживеене, че не страда от заболяванията по чл. 36 и чл. 36а от Закона за народното здраве.
9. Лице от небългарски произход, освободено от българско гражданство по негова молба или по силата на изселнически спогодби, сключени от Република България представят удостоверение от МВР, че има разрешено постоянно пребиваване най-малко 3 години преди подаване на молбата.
10. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
VI. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО
1. Молба до министъра на правосъдието (виж I.1.).
2. Подробна автобиография. За лицата до 14-годишна възраст автобиографии представят двамата родители.
3. Фотоснимка - ляв полуанфас - 1 брой.
4. Акт за раждане (ксерокопие или препис заверени от служител на общината).
5. Декларация образец № 1.
6. Документ за постоянно пребиваване в чужбина.
7. Документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.
8. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 20 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
VII. СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО
1. Молба-заявление по образец, установен от министъра на правосъдието.
Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или настойника му.Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
Лице от 14 до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се подписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.
При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите и попечителите им, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.
2. Акт за раждане (ксерокопие или препис заверени от служител на общината).
3. Документ, удостоверяващ датата и начина на напускане на страната.
4. Справка по регистрите за гражданско състояние от съответната община или кметство относно гражданството на лицето.
5. Вносен лист за внесена държавна такса в размер на 10 лв. По сметка БНБ - ЦУ, Министерство на правосъдието, сметка № 3000173700, БИН - 6301301084, Банков код - 66196611. Сумата се внася в Банка ДСК или в консулската служба на Посолството на Република България в Лондон.
И АЗ СЪМ ЧОВЕК! (Т. ДЕСКОВА)
- marter
- Потребител
- Мнения: 390
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 09:54
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта