КАКВО ЛИ НЯМА ПОД СЛЪНЦЕТО

[777]

Вестник "Стършел" - 13.09.2002г.

"... Из бюлетина на австралийската комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки.

Уважаеми Господине, пиша Ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т.3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще Ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си установих, че са ми останали излишни тухли, които след това се оказа, че са тежали около 230 кг. За да не ги пренасям на ръце до долу аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.
В т.11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60кг. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж посрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25кг. Отново Ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко за ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето и единственото, което можех да направя бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешаствието си надолу към земята и в края на крайщата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака.
Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса Ви.

От английски: Красимира Хаджииванова.
Случаят е действителен."

[hebigatsu]

Не зная дали случая е действителен, но това описание на серия от "злощастни" перипетии абстрактно погледнато много прилича на ставащото в България през последните 10 години.

[Begemot]

Драги ми hebigatsu сравнението ти е просто блестящо !

Може ли за мое собствено успокоение да ми кажеш две неща:
1. Имам ли време да пусна въжето ? и ако да
2. Имаме ли време да напуснем строителната площадка преди тухлите да са се върнали?

Ваш (строителен инженер-самоук) кот Бегемот

[hebigatsu]

За съжаление драги мой Бегемот, в момента сме на последния абзац от разказа. Държим със сетни усилия въжето и аха да го изпуснем. Много ми се иска да съберем сили и да се отместим в страни, преди да пуснем въжето, защото силно се съмнявам, че "някой"(който го чакаме вече десет години) ще дойде да ни помогне, преди да сме изпъснали въжето и .....да ни заминат и краката.(Боже мой - как ще "стигнем" в ЕС и НАТО като нама да можем да ходим. Макар, че според някои наши политици и това е вариант - да влезем триумфално ... на инвалидна количка.)

[madabi4]

ААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Хахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахахааааааааааааааааааааххахахахахахахааааааахахахахахаха. така не съм се смял от сто години. браво 777 не знам къде е намерено, но е стахотно!

[remo]

777,

това е най-изненадващата, свежа и на место турена китка през последните 6 месеца!
По тази причина обявявам персонален отказ от неустойка за последното неявяване и поемам ангажимент да черпя една боза на следващата среща. Да се надявам, че тортичките ще бъдат от тези непоправими черногледци - кот Бегемот & hebigatsu! ;-))))