Здравейте,
При първоначалния и повърхностен прочит на питането, се засилих да разсъждавам в посока на това, че свидетелят не опровергава документ а всъщност свидетелства за това, че не е имало залепен такъв.

Впоследствие ми се изясни, че става дума не за оспорване на НП а на разписката за връчване, която е официален удостоверителен документ. Когато е налице противоречива съдебна практика по даден въпрос обикновено последна дума има ВКС. Не знам доколко съм полезен с поста си но ще "пейстна" извадка от решение № 157 / 08.11.2011 г. на ВКС
"...Неоснователни са доводите в касационната жалба да недопустимост на показанията - с оглед забраните на чл.164, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, и за тяхната недостоверност поради заинтересованост на свидетеля, от когото изхождат. Разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 ГПК въвежда забрана за опровергаване съдържанието на официален документ чрез показания на свидетел, а чл.164, ал.1, т.3 ГПК - за установяване чрез свидетел на обстоятелства, за чието доказване законът изисква писмен акт. В конкретния случай свидетелските показания не са ангажирани от ответната страна с намерение за опровергаване на съдържанието на разписката от 03.08.2009 г. като официален удостоверителен документ, а с цел да се докаже истинността й ..."Та, ако свидетелят твърди, че не е било налице залепване на уведомление съгласно нормата на чл. 47, ал.1от ГПК, а в разписката е упоменато друго, то нейната истинност най-малко подлежи на съмнение.
