forum.lex.bg

legaladviser написа:Здравейте,

Бих искал да попитам при отхвърлен отрицателен установителен иск силата на присъдено нещо върху решенението какво включва? Възможно ли е ответника по отхвърлен отрицателен установителен иск да поиска издаване на изпълнителен лист за задължението, предмет на спора?

Предварително благодаря!

teogeo написа:Да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците.
- това твърдение е невярно.

А завежда иск срещу Б, че Б не е собственик (спрямо А) на вещта Х. Отхвърлянето на такъв иск е равносилно на това Б да заведе иск срещу А, че Б (спрямо А) е собственик на вещта Х и този иск да бъде уважен.

Настоящият състав приема за правилна практиката на ВКС, според която при спор между две страни за това дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от това дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалното положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото, което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните установителни искове ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан правопораждащ факт (в случаите на спорове за собственост - придобивен способ).
Затова и в случаите на влязло в сила решение по такива спорове е недопустимо да се предяви иск от ответника срещу ищеца по приключилия със сила на пресъдено нещо спор (между страните по същото материално и процесуално правоотношения) за обратното – че е носител на същото субективно право, което е отричано от насрещната страна в приключилия спор. В този смисъл е и Решение № 1* от 13.07.2004 г. по гр. д. № 372 /2003 г., IV г.о. НА ВКС, според което да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците.

Затова с отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на пресъдено нещо, че ищеца не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответника /за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответника е собственик, а при уважаване – че не е/

ivan_lawyer написа:Не искате ли да обмислите отново това на Сталев мисълта - едно е да си ищец по иск един вид осъдителен, ма изобщо кво ме будалкате - това са лейтенантски приказки на търкалета - виж си в наръчника какво пише - то просто не ми се занимава - не може да разчлени ищец и ответник и доказателствената окончателност.

Просто ищеца ако не се удовлетвори има ново право - но ако ищеца стане всъщност ответник - тоест ако изначалния ответник заведе париращ иск - ето това - отрицателния установителен иск става иск - не съвсем. Ищецът трябва да установи с удар и гол - затова се дава правото да завежда. Светкавично право - светкавичен гол.

Кой има правото да заведе нов иск при новосъбрани писма и т.н., че стана много научно. Е?

ivan_lawyer написа:Прочетете Сталев внимателно - изданието няма значение.

Той си го е обяснил на неговия жаргон - в смисъл - няма да преповтарям - това което е казано в учебника е в логически порядък.

Сталев трябва да се търси на глава ОУИ - на глава исково - той прави препратки впрочем. Има го изведено исковото като отделна глава и дава обяснение за отрицателните установителни искове и там - в кратък пасаж обяснява и за значението на резервоарите на ищеца и за тези на ответника - когато е нападател.
Аз съм машина не съм теоретик, не ме интересува спора - съдиите приемат Сталевата теза и така.
Ответниците нямат допълнителни права в повече.

teogeo написа:http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/C298D6EEAB6D5D02C2257A1D002C197B

Настоящият състав приема за правилна практиката на ВКС, според която при спор между две страни за това дали е възникнало за една от тях субективно право, независимо от това дали е възникнал чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск, разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалното положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото, което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните установителни искове ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан правопораждащ факт (в случаите на спорове за собственост - придобивен способ).
Затова и в случаите на влязло в сила решение по такива спорове е недопустимо да се предяви иск от ответника срещу ищеца по приключилия със сила на пресъдено нещо спор (между страните по същото материално и процесуално правоотношения) за обратното – че е носител на същото субективно право, което е отричано от насрещната страна в приключилия спор. В този смисъл е и Решение № 1* от 13.07.2004 г. по гр. д. № 372 /2003 г., IV г.о. НА ВКС, според което да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците.