forum.lex.bg

Според Пейчо, давността погасява вземането, а според вас?

Е въпросът е изяснен достатъчно. Аз подкрепям становището, че се погасява правото на кредитора, на взискателя да взисква, тоест да иска принудително изпълнение. Поражда се естествено задължение, или преминава в такова. Вземането не се погасява, защото може да има плащане и след давността. В ЗЗД е посочено това, което сочи че самата връзка не е прекъсната - кредитор - длъжник, но е погасена възможността за принудително събиране.

Е въпросът е изяснен достатъчно. Аз подкрепям становището, че се погасява правото на кредитора, на взискателя да взисква, тоест да иска принудително изпълнение.
В ЗЗД е посочено това, което сочи че самата връзка не е прекъсната - кредитор - длъжник, но е погасена възможността за принудително събиране.

Това къде го пише в закона? Или предполагаш, че не знам какви са ги мътили тълмачите от ВС?
В закона е казано ясно какво се погасява с давността - вземането, ВС е решил да го допише и промени. В никой закон няма и намек от идея, че с давността се погасява правото на принудително изпълнение. Постановлението (или ТР) на ВС се основава на казус, свързан с плащане на задължение от едно предприятие към друго, двете държавни. Не знам защо вместо местните адвокати прокуратурата погнала колегата юрисконсулт. Та ВС ги плещил някакви по казуса и променил ясния закон.

Между другото, говоря на бай Иван, ако беше заложил на това можеше да спечелиш делото за телефона. Ще те осъдят и си помисли за следващата инстанция.

Между другото винаги съм се чудил защо от адвокатите се иска висше образование, то е за юристи, на адвокатите им стига първи клас, за да могат да четат и преразказват решенията на ВС и ВКС?

Сама по себе си изтичането на давността не погасява вземането. Позоваването на изтекла давност е потестативно/преобразуващо право, което се упражнява само по съдебен ред във висящо съдебно производство, относно неплатени задължения. С упражняването на това потестативно право, потвърдено със решението на съда, се погасява правото на кредитора да иска принудително изпълнение, в следствие на което се погасява и самото вземане. Чл.118 ЗЗД има предвид случаите, когато давността като срок/чл.110, 111 ЗЗД/ е изтекла, длъжника е платил след срока на давността, като със самото плащане се погасява и неговото потестативно право да се позовава пред съда за изтекла давност и да иска обратно платеното.

Аз съм полеви адвокат - тоест върша работа на 100 процента - винаги съм пред противника.
Как ще го загубя това с телефона.
Напротив - те ще ми плащат - вятърът на победата е винаги към моето знаме.
Не съм непобедим, в това съм се уверил, но не съм глупак - в това съм се уверил също.
За мен няма алтернатива на давността, освен онази прословута консолидация, която се разруши като конструкция. В смисъл - ако те осъдят по 3-годишен давностен срок, тоест примерно по Запис на заповед, после след определение по реда на ГПК - това да е консолидирано в 5- годишен срок. Сега заповедното май го консолидира.

Сама по себе си изтичането на давността не погасява вземането.

В закона обаче пише друго, че давността погасява вземането! След това, 1990 г., е направена една промяна, че същата не се прилага служебно, което пък е вкарано в симбиоза с мнението, че с изтичането й се погасява правото на принудително изпълнение, а не на самото вземане. Това обаче прави напълно легално досаждането на колектори и кредитори, които дори да си противопоставил давността и спечелил делото, са в правото да си искат парите без да месят държавата. Като капак и последния шедьовър, че изпълнението не е съдебен процес.

Давността не се прилага служебно, но от къде приемаме, че това се ограничава само до ваденето на изп.лист, а не и самото изпълнение? За да вържем нещата трябва да приравним решението на съда към признаване на вземането от длъжника, в което няма много правен разум.

Съжденията ти са абсолютно погрешни. Цитирам текста на чл.120 ЗЗД от 1977 г. - "(1). Давността се прилага служебно само за вземания между социалистически организации." Новелата от 1990 г е "Давността не се прилага служебно.", щото няма вече социалистически организации.
Действително "изпълнението" не е съдебен процес - това виждане е от Постановление № 3/1980 г на Пленума на ВС и е прието по същите идеологически мотиви, както и цитираната по-горе правна норма на чл.120, ал.1 ЗЗД от 1977 г и беше преодоляно едва с последното ТР на ВКС относно Изпълнителното производство.

Социалистическата организация не е каре за карти на социалисти или квартален клуб на комунистите, а всички стопански субекти, вероятно и кооперациите. Социалистически организации са били банките, български пощи и БТК и няма никаква логика техните наследници да са по тънката лайсна. Давността не се прилагала служебно по дела между граждани, защото гражданинът няма как да злоупотреби с това, каквато възможност имат организациите, дори социалистически.
Трябва пълно преразглеждане на законите, защото една група скотоложци и содомити, в началото на 90-те, съсипа законодателство и осъди страната на бавна и мъчителна смърт. След тях все нещо се променя, но законите са обвързани, не може произволно да ги променяш.
Нашето наказателно право напълно излезе от разумността, а гражданското го следва.

ЗЗД е написан перфектно. Не виждам структурни, синтактични и пунктуационни грешки. Напротив - има изящество. Дават много добра и трайна уредба на облигационно-правните взаимоотношения. Не виждам друго какво може да е. Сега съжалявам, че Ив. Апостолов не доразви всички раздели на "Облигационното право", за сметка на това съм учил при Петко Попов, чел съм и старите учебници на Иван Кожухаров, също по редакцията на Огнян Герджиков. Сега давността е изучена в детайли, революции тук не може да настъпят, освен в тълкуване на 3-годишна-5 годишна, което зрее, та узрява.
Чудя се - как може да се чудим на давността.

Абе хора (няма да казвам "колеги", за да не се обиди някой) - все едно съм на панаир. Същите балони - шарени, лъскави, ама - празни.
Напълно съм съгласен с

ivan_lawyer написа:Е въпросът е изяснен достатъчно. Аз подкрепям становището, че се погасява правото на кредитора, на взискателя да взисква, тоест да иска принудително изпълнение. ..

Ще го кажа по-просто.
Ако се погасява вземането - при евентуално даване, без основание за взимане - страната трябва да върне парите.

ivan_lawyer написа:Чудя се - как може да се чудим на давността.

Аз пък се чудя как вие допуснахте да "влезете" в Пейчовата "спирала" на неговата чуденка и да му обяснявате надълго и нашироко като на първокурсник колко не е прав.
А и ти Ванко, седнал си да му обясняваш колко перфектен е ЗЗД.
Ама не ви ли стана ясно, че той (Пейчо) е спец-всичкознайко. Я го оставете да си бръщолеви сам на себе си. Опасявам се, че състоянието му се влошава. От ден на ден става все по-зле горкият.

Отмененият през 1977 г текст на чл.120 ЗЗД гласи: "Давността не се прилага служебно". Новелата от 1990 г отново връща този текст - "Давността не се прилага служебно".

Мели, скъпа, влизат защото Пейчо пише интересно, а не поства монотонни съдебни решения.
Наистина ЗЗД е перфектен, но до коя дата? До момента в който спрямо ю.л. давността се е прилагала служебно или след това? Поправката през 1977 г. е наложена от тогавашната политика за даване на свобода на предприятията, започналото откриване на банки извън БНБ и въвеждането на пазарни механизми в обществото. Може обаче да се върнем и към първите, и то много, векове на римското право, където за давността се е следяло служебно и е действало правилото - Перфектът трябва да следи умните да не злоупотребяват с ума си, а простите да не страдат от липсата му. Между другото доскоро не се прилагаше служебно и давността по 147 ЗЗД.

В интерес на истината няма особено значение дали се прилага служебно или не. Законът е ясен - давността погасява задължението, но не се прилага служебно, което означава, че този, в чиято полза е текла винаги може да се позове на факта, че задължението е погасено, както и винаги може да изпълни доброволно. И плащането и неплащането са във волята на длъжника, точно защото с изтичането на давността вземането се погасява, а не се преобразува в такова, за което не може да се търси държавна защита чрез изпълнение и то ако се позовеш на давността в отговора на исковата молба или първо заседание(трябва да прочета за първото заседание). Погасяването е от датата на изтичане на срока, а не на възражението.

Бай Иван сега ще го отсвирят и ще му се светне за какво говоря. Принуден си да живееш десетилетия в напрежение, защото някоя мощна организация, с пипала из цял свят, може да те съди за дълг към телеком от 1998 г. и ти не може да направиш нищо, а трябва да ги чакаш да образуват дело, да си получиш съобщението, за да може да възразиш за давността. Това няма абсолютно никаква връзка със здравия разум, съответно няма как да виси в обществените отношения, както не е висяло преди 1990 г.

От друга страна не може да се даде и право на длъжника да товари кредитора с разноски искайки от съда да обяви за погасено непоискано задължение и точно затова съдът трябва да следи служебно за давността. Правилно също така е давността да може да се противопостави на кредитора с нарочно изявление, а ако той продължи с действията си, длъжникът да може да се обърне към съда с искане да се обяви погасяването на задължението поради изтекла давност, настъпила по силата на закона на еди коя си дата, предвид фактът, че с действията си кредиторът отрича погасяването му.
Наличието на заявление до кредитора може да обуслови следващ иск като недобросъвестен.

Нуждаем се или от законодателна промяна, която при вече натрупан опит от общественото развитие през последните 27 години, да синхронизира законите, в случая ЗЗД с ГПК, или това да се направи с нови постановления и ТР на ВКС, както при 147 ЗЗД.