forum.lex.bg

Пускам темата, не да за провокирам колегите да се пробват с етикети и изразни средства ( представете си не се намирам за жалка, не ми е тъжно и нямам абсолютно никакво намерение да си скъсам дипломата , така че не дерзайте в тази насока), а от чисто правен интерес, като юрист.

Тези дни из съсловието ни нашумя Заповед № РД-01-2239/13.06.2017 г. на председателя на СГС Калоян Топалов ( заповедта тук: http://scc.bg/wp-content/uploads/2017/0 ... 6.2017.pdf ) , с която колегите твърдят, че не е съобразена с чл. 31 от ЗА в следните части:
- т. 11.1. буква „б“, която предвижда достъпът на адвокати до делата да е само въз основа на пълномощно от страна по делото;
- т. 13.1 - забрана адвокатите да се снабдяват с копия от документи само след разрешение на съдия докладчик.
- т. 12.8. предвиждаща забрана за „фотографиране“ на документи.

Преобладаващата част от колегите намират, че тези " разпоредби противоречат на чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата: „Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения ….., само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта“.
Тези разпоредби противоречат и на чл. 86, ал. 3 от ПАРОАВАС – „Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата.“ и чл. 87, ал. 2 вр. ал. 3 от ПАРОАВАС, според които разрешение на съдията докладчик се изисква само за издаване на съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа, но не и за копията от приложените към делата книжа."

В този ред, като израз на несъгласие са насрочили пред Съдебната палата на Витошка публично събиране ( който иска може да отиде от 11.30 до 13ч. на 19.06.).
Общо взето се държи сметка за това, че не винаги имало възможност да ти дадат писмено мандат, дори за проучване на дело, интересите на клиентите били над интересите за защита на личните данни, к` ми на адвокат, доказано само с адвокатска карта, ми дава право на безпрепятствен достъп до цялата документация съдържаща се в делото, в столичните съдилища битува някаква практика "Делото е на доклад" с месеци ( аз и това не го разбирам- съгласно правилника мястото на делата е деловодство, не при докладчика, но никой не роптае срещу това писмено)- време, което препятства правото на защита за главно встъпване за трети лица, проблеми по дела с несъстоятелност и прочее. Прокара се мнение, че след като информацията в имотния регистър по ПВ е публично достъпна няма никаква пречка да се предостави достъп до делата и на всеки гражданин без оглед интересът му по делото - все пак сме правова държава и от Европа вече са ни санкционирали за достъпността, а така ще привлечем и повече гласове.

Аз, както се разбира, съм от малцината, които не са съгласни с болшинството( пак тая черна овца ) по следните съображения:
ПРАВИЛНИК ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА В РАЙОННИТЕ, ОКРЪЖНИТЕ, АДМИНИСТРАТИВНИТЕ, ВОЕННИТЕ И АПЕЛАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА е с възстановено действие от 13.06.2017г.( Виж Решение № 8802 от 13.07.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 47 от 13 юни 2017 г.\), където в чл. 86 ВСС е ползвал някаква идиотска правна техника, като е разделил адвокатите на такива, като процесуални представители по делата и всеки друг притежаващ к` адвокат.

(2) Страните по делата и техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони.
(3) Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата.

Тук силите им са стигнали само за това, като не са дали в ДР дефиниция дали се прави разлика между вида информация, респективно такава "по делото" и "в производството" ( така де- ако ти дадат описната книга ( страни, номер на дело, дата на образуване, предмет), която е публична, пак са ти предоставили достъп до информация, но не би- текстът е непрецизен, че да е интересно).
По тълкуване на колегите в първия случай правото ти е като представител на страна по делото, а във втория е лично право на всеки адвокат без оглед връзката му със страните ( възможно дори да няма такава- примерно при проучване за предприемане на действия по главно встъпване).

Всъщност, за мен и чл. 31 от ЗА не е толкова разтеглив- дава право на "справки", но не и на достъп до книжата в кориците на делото, а правото да получаваш копия и сведения е във връзка с предимството ( ето още едно право, от което съм се отказала доброволно ), но не заличава задължението ни за облигационна връзка със страна по делото, но очевидно колегите са на друго мнение.

По последни данни ( КЗЛД, респективно АС, а последни, `щото законодателството такова, че все се променя тълкуването му) адвокатите не сме администратори на лични данни, но съдилищата са. Не мога да кажа, че само ЗЗДЛ е пречка, а и в самата К е разписано, че всеки от нас има право на неприкосновеност на личните данни ( а в документите, приложени към делата се съдържат три имена, ЕГН, адреси, банкови сметки,авоари, родствени връзки, семейно положение, лични отношения, имуществено състояние, здраве, сексуален живот и прочее, и прочее) и намирам, че преди моето право да упражнявам професията си ( аргументът е точно този- да се облекчи работата на адвоката, като се стъпчат правата на трети завоалиран под благородното "защита интересите на доверители") стои неприкосновеността на личните данни на всички страни по делото.

Отделно, значи да разбирам, че за адвоката е вменено задължение да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето и няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент, но за съда това ограничение не съществува, само защото интересуващият се от чуждо нему дело се представя с адвокатска карта? Твърде неравностойно ми се струва и това не е правен аргумент, но пък чл. 26 и сл. от ЗЗДЛ си стои: В случаите, когато при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него , като съгласно чл. 29 от с.з. Правото на достъп по чл. 26 се осъществява " с писмено заявление до администратора на лични данни". Е, какво е казал Топалов- искаш достъп до материалите по делото, вкл. и да снимаш, копираш и прочее- представяш пълномощно, а ако нямаш пишеш писмена мотивирана молба, в която обосноваваш интерес.
Сега, бавно се случвали в столичните съдилища тези работи- ако ще се възразява за бавността- аз съм "за", но не и когато бързината е за сметка на чужди права.

Не знам, но все ми се струва, че в качеството си на адвокат, освен защита интересите на моите клиенти, нямам право да игнорирам правата на другите граждани. НалЕ, там където свършват правата на другите, започват и моите и в този ред на мисли съм против съдът да предоставя безпрепятствен достъп до лични данни на трети лица, дори да са адвокати, а третите лица, дори да са адвокати, да ги обработват по см. на §1 т1 от ДР на ЗЗЛД без доказан интерес.

Горното не означава, че имам против съдилищата да предприемат нужното, за да заличават всички лични данни на страните ( не само съгласно чл. 64 от ЗСВ в постановените актове), след което да предоставят информация, но дайте да не се лъжем- никой от нас няма да чете произволно дело- търси се информация по дела, по които имаш настоящ или евентуален интерес. Информацията е сила, така казват.

Отплеснах се, но пускам темата, за да сондирам мнението на всеки, който има интерес да разсъждава по нея. А, ако някой смята, че не съм права и "неоснователно ограничавам и без това ограничените права на адвокатите" нямам против да изложи своите аргументи ( все пак има свобода и на словото).

Та, да се върнем на темата: правото на адвокатите по чл. 31 ЗА за справки по дела абсолютно ли е и доминира ли над правото на неприкосновеност на лични данни на гражданите?

п.п. адвокат съм ( пак повтарям, че няма да си скъсам дипломата), не работя в столицата и като цяло нямам проблем с достъпа до делата след представяне на пълномощно, а в моя съдебен район са новатори- сканират всички документи по делото и след едно заявление ми изпращат на ел. поща цялото дело.

Продължава да си разсъждавам по въпроса- представете си дело за обезпечение на бъдещ иск. Правя си аз ежедневно справка в съответния съд ( не се заблуждавайте все ще се намерят хора без работа, които срещу определена сума пари са готови на всякакви услуги), виждам, че някой се пъне за ми възбрани/запорира имущество. Какво правя аз?- докладвам на клиента бързешком да се разтовари от НИ, респективно с оглед искането за запор да пренасочи авоарите си в друга банкова сметка, или да ги изтегли, или каквото ми хрумне друго. Обикновено времето за тея дейности е по-малко от това, което би предприел евентуалния кредитор.
Иск по 124 ГПК, 108 ЗС, 19 ЗЗД, 135 ЗЗД- налЕ се сещате, какво ще посъветвам НВ Клиентът?...

Дела срещу и от банкови институции...( има да ми пее радиото, че исковата молба и отговора били предмет на авторско право ))), информацията е сила; - дела за произход... всеки може да продължи с изброяването.

Ясно е, че само страните и упълномощени от тях могат да правят справки по дела, без значение какво пише в ЗА. Всичко друго е нарушаване на правата на двете или поне една от страните и не само по ЗЗЛД, а във връзка със стопанската дейност на страните.

След като адвокатът има пълномощно , не следва да се ограничава правото му да фотогафира или да копира книжа по делото, включително и по наказателни дела. Тази заповед ме изненада и мен много неприятно онзи ден. Имах друго мнение за председателя на СГС.

bird_of_paradise написа: Какво правя аз?- докладвам на клиента бързешком да се разтовари от НИ, респективно с оглед искането за запор да пренасочи авоарите си в друга банкова сметка, или да ги изтегли, или каквото ми хрумне друго.

Аз съм писал какво ще стане ако се даде достъп до изпълнителните дела на длъжника или негови адвокати, запорите и възбраните отпадат като начини за изпълнение.

kolegat написа:След като адвокатът има пълномощно , не следва да се ограничава правото му да фотогафира или да копира книжа по делото, включително и по наказателни дела...

След писмена молба ще ти предоставят копия, проблемът на столичните съдилища е, че не разполага с кадрови и технически ресурс за тази работа, поради което колегите смятат, че се натоварват и без това натоварените магистрати с "несвойствена за тях работа".
Натовареността и липсата на техническа обезпеченост не са аргументи пред правото, но ще се съгласите, че докато ви чета делото мога да откъсна страница или да добавя документ ( не, че и в деловодство не могат да го направят), но пък с този безразборен достъп не може да се установи от кого идва проблема.

Тук се сетих и допълвам- от година насам си изработих и друг навик: получавам съдебни книжа с прриложения и веднага отивам в съда да направя проверка дали всичко ми е връчено( ще се изненадате, но напоследък все по-често ми се случва и да правя забележка на съобщенията- отказвам да получа или към молбата не са приложине следните приложения, описани в съобщението...) и какво се установява?- ами комплектна документи за връчване на ответника често пъти е непълен. Това са някакви шмекерии на дребно от колега, но е възможно и да е неволно опущение ( все по-малко вярвам в това твърдение).

ivanov_p написа:Аз съм писал какво ще стане ако се даде достъп до изпълнителните дела на длъжника или негови адвокати, запорите и възбраните отпадат като начини за изпълнение.

Защо? Ако взискателят има право на достъп до данните на мой доверител ( вкл. банкови сметки и прочее след "пълно проучване на им. състояние", което понякога влече и проучване състоянието на роднини), на какво основание достъпът да не е двупосочен? Аааа, това ми звучи като притеснение по не така прецизните обезпечения . Май, май... м?
Заради такива изказвания, респективно действия на Ч/СИ колегите са негативно настроени към тази заповед.

Определено трябва да се намери баланс между правата и задълженията на всички заинтересовани.

Тук се сетих и допълвам- от година насам си изработих и друг навик: получавам съдебни книжа с прриложения и веднага отивам в съда да направя проверка дали всичко ми е връчено( ще се изненадате, но напоследък все по-често ми се случва и да правя забележка на съобщенията- отказвам да получа или към молбата не са приложине следните приложения, описани в съобщението...) и какво се установява?- ами комплектна документи за връчване на ответника често пъти е непълен. Това са някакви шмекерии на дребно от колега, но е възможно и да е неволно опущение ( все по-малко вярвам в това твърдение).

Преди време обърнах внимание на това, но от адвокатско високомерие (няма да казвам празноглавие в тема на Пилето) заключихте, че грешката е в мен. Не в повечето случаи, а в 100% от тези с монополисти и 10-15% от редовите дела, със съобщението не се връчват всички документи. С Топлото това са 100-120 стр. които едва ли ще снимаш, а между тях има 1-2 справки, които ако не оспориш духаш супата. Не, че ако ги оспориш ще ти обърнат внимание, но поне ще ти е чиста съвестта. Разумно е да отидеш в съда за проверка, но ти се гърбиш. Аз съм предупредил всички клиенти преди да се подпишат, че са получили съобщението, да броят връчените листи и да искат от призовкаря да напише колко листа са получили със съобщението.

Освен всичко останало заради което СИ не трябва да дава делото на длъжника той работи по възложение на вискателя и е негов пълномощник. Както едната страна няма право до достъп до документите на адвоката на другата страна, така и длъжникът не може да прави справки по делото извън изрично разрешените, каквито всъщност няма. Точно защото самият СИ работи за взискателя смятам да оспоря правото на последния да се присъжда и платеното възнаграждение за един адвокат. СИ ти събира парите, щом имаш пари за кибици си ги вадиш от джоба.

bird_of_paradise написа:

Натовареността и липсата на техническа обезпеченост не са аргументи пред правото, но ще се съгласите, че докато ви чета делото мога да откъсна страница или да добавя документ ( не, че и в деловодство не могат да го направят), но пък с този безразборен достъп не може да се установи от кого идва проблема.

Съгласно този текст от ПАРОВАС едва ли това би бил мотива чл. 87. (1) Страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата, след като попълнят контролен лист.

Pause написа: Съгласно този текст от ПАРОВАС едва ли това би бил мотива чл. 87. (1) Страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата, след като попълнят контролен лист.

Млад си и за това живееш в идеален свят, но реалността е малко по-различна.
Разгърни някое вехто дело и ще се убедиш, че за едни две години примерно е пипано в най-добрия случай сал веднъж от адвокат, което... не е истина ( тук си спомням разказ на приятел от тези дни- ЧО държи копия от документи по делото, но съдията забелязва, че не е вписан в контролния лист и пита "имате ли възражения, че не сте се запознал с материалите по делото?"Е, к`ви възражения да има, като за да ти поиска копия от него трябва да изреди, какво точно иска да му предоставиш, а за тази цел какво?- разбира се, чел е цялото дело! Такива работи.

Липсата на коректно вписване в контролния лист е въпрос на дисциплина у деловодители и адвокати.

ivanov_p написа:Освен всичко останало заради което СИ не трябва да дава делото на длъжника той работи по възложение на вискателя и е негов пълномощник.

И, какво ?- казваш, че даденият му мандат по чл. 18 от ЗЧСИ дерогира правата на длъжника и задължението на ЧСИ да се подчинява само на закона?

bird_of_paradise написа:[
След писмена молба ще ти предоставят копия, проблемът на столичните съдилища е, че не разполага с кадрови и технически ресурс за тази работа, поради което колегите смятат, че се натоварват и без това натоварените магистрати с "несвойствена за тях работа".
.

Не си права, ама въобще. Занимавам се предимно с наказателно право, където и най-малкият детайл в едно дело е важен. Дори номерирането на листовете, ако щеш. Да не говорим, че в повечето случаи делата са доста обемни, има даже веществени доказателства, които няма как да се копират. При копирането листовете не се вадят от папките, а се копират от самите папки, при което част от изображението не излиза, защото няма как листът да се наложи с цялата му площ върху копирната машина. Отделно от това понякога ксерокопията не се четат. Също така лелката, която ми копира листовете, може да забрави да ми копира нещо важно или пък нещо от копията да се изгуби преди предаването им и т.н. и т.н. и после този малък пропуск да ми реши делото. В момента имам дело на СРС със 7-8 класьора с материали с по 2-3 папки в класьор. Е как да стане ? Че то само при едно снимане цялото дело ще се разпадне, да не говорим какво натоварване ще бъде това за съдебните работници и колко пари ще струва, щото по правило по наказателните дела копията би следвало да са безплатни. А по това конкретно дело са двама подсъдими с двама защитници, като всеки един е страна по делото. Сиреч и четиримата може да поискат да им се снима цялото дело. И изобщо, щом е ясно, че молбата ми до съдията за изготвяне на незаверени копия, ще бъде уважена на 100 %, кому по дяволите е нужна тази формалност, вместо да ми позволят да си нащракам делото за 10 минути и да ходя вкъщи да си го чета (както е в СРС напирмер) ? Та аз имам пълномощно по делото в крайна сметка. Тия молби и тинтири-минтири са брутално нарушаване на правото на защита да не говорим, че се губи два пъти повече време, защото се получава поне още едно ходене до съда, за да си получа копията. Иначе съм твърдо "ЗА" да не се разрешава на адвокати без пълномощно да фотокопират материали от делата. Но не и да се ограничава достъпа до самото дело. Разбирам, че ти е голяма болка, че някой плагиат може да използва авторските ти писания по гражданските дела, но това просто няма как да се избегне напълно.

bird_of_paradise, защо не опитате да се свържете с председателя на СГС и споделите въпроса кое считате за нарушено със издадената заповед и ограничава ли се правото на адвокатите или неправилно се прилага въпросния текст като по този начин почерпите и разкриете автентичния смисъл на издадената заповед без да налагате само вашата гледна точка на адвокат.

kolegat написа:Разбирам, че ти е голяма болка, че някой плагиат може да използва авторските ти писания по гражданските дела, но това просто няма как да се избегне напълно.

Не ми е болка - пуснах темата, за да сондирам мнения и правни аргументи, а онова за "авторското право" вметнах, защото преди време някой развиваше този въпрос( възможно и статия да съм чела, не помня).
Ако правилно разбирам тезата ти, ти за твърдо "за" за неограничен достъп до делата на всеки адвокат само след представяне на адвокатска карта, но никакво фотографиране и копия, ако няма пълномощно изхождайки от ... не знам? улеснение при упражняване на професията? Предполагам, ако доразвия малко тезата ти, ще се позовеш на чл. 31 от ЗА, който ти дава право на "справки" по делото и отново стигаме до това, че няма дефиниция що е справка, що е информация по делото и информация по производството.

Pause написа:bird_of_paradise, защо не опитате да се свържете ....по този начин почерпите и разкриете автентичния смисъл на издадената заповед без да налагате само вашата гледна точка на адвокат.

Това все още е правен форум, макар да не прилича на такъв- заповедта е пределно ясна и няма нужда от автентично тълкуване, еле разходки тук и там . Очевидно е, че при този силен отпор на гилдията спорът ще се пренесе в съдебна зала, но за не разбралите- пуснах темата, за да ми посочите (правни ) аргументи "против" забраните в нея. Моите "за" ги изложих.

Адвокатският аргумент е в 31 ЗА, противният в ЗЗЛД, а предполагам и в други закони. Адвокатът действа само по пълномощие, иначе е обикновен гражданин. Получавайки информация от чуждо дело той го прави за някой възложител, не за себе си и това е допълнително утежнение, вероятно коментирано от законодателя. Дори за лични или служебни нужди, не за продажба на получената информация, чл. 5 от ЗЗЛД изключва от обработка цял кръг данни, често предмет на дела. Освен това съществува нарочен ред за обработка на данните, който естествено не се спазва, но така или иначе е задължителен. Тук ще се намери ли дори един адвокат, който след като е снимал документи от дело да е попълнил съответните книжа по ЗЗЛД? Затова и е издадена такава заповед, а както вече се коментира правилното е да могат да се правят справки, чрез съответната деловодителка, а делата да се взимат за четене и копиране само при пълномощие.

bird_of_paradise на стр.96 от помагалото за придобиване на юридическа правоспособност от 2013г. е коментирано,че адвокатите упражняват правото си на достъп за информация по делата съгласно чл.31 ЗА което според мен визира обикновени справки само въз основа на качеството си на адвокат.

Pause написа:....което според мен визира обикновени справки само въз основа на качеството си на адвокат.

Най-сетне нещо твое , но какво влагаш в"обикновени справки"?
А, какво е вложил според теб законодателя в ЗА под "справки", респективно ВСС в ПАРОАВАС под " информация по делата" и "информация по производството" ?

Този въпрос няма да го решите докато не установите легално определение на "качеството адвокат". Не случайно казвам, че адвокати не трябва да пишат закони, защото и те не си ги разбират. Дайте сега да видим какво е "качеството адвокат" според ЗА?

bird _of _ paradise. да ти имам проблема, `начи
За тези които са без адвокат винаги така е било . Искаш делото да го разгледаш легетимираш се с лична карта .че си страна . След запознаването .подписваш се.че си го гледал .Искаш да си вземеш нещо за вкъщи . чакаш съдията да ти разреши. Вържете приятелство с тези от деловодството и нещата ще се случват

Решение № 4114 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова:

" Адвокатите не могат да получават лични данни по силата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД вр. чл. 31 от ЗА само въз основа на адвокатската си карта. Последната норма е обща и не се прилага при специалните защити по ЗЗЛД и по ЗЗКИ (чл. 39, ал. 3, т. 3 ЗЗКИ). За да получи такива данни, адвокатът трябва да представи съдебно удостоверение за нуждата на страната от тях - чл. 186 ГПК и чл. 133, ал. 1 от НПК. То установява необходимостта от данните за реализирането на законния й интерес като трето лице, на което те се разкриват и приоритета му пред интереса на физическото лице, за което се отнасят - чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ. Това е и единственото основание, на което адвокатът може да обработва лични данни.В настоящия казус е безспорно първо, че търсените лични данни не са необходими за реализиране на законен интерес на едноличния търговец и не е доказано преимущество пред интересите на лицето чийто данни се иска да бъдат разкрити на основание чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД и второ, не са налице и предпоставките на цитираните по-горе разпоредби от ГПК и НПК за установяване на законността на интереса от предоставянето им на пълномощника на касатора - адв. Тодоров."

Решение № 9298 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2009 г., 5-членен с-в

Твърдението на касаторите, че с тези текстове се ограничавали правата на адвокатите произтичащи от чл. 31, ал. 1 от ЗА не може да бъде споделена. Това е така, защото посочената разпоредба не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с чл. 32, т. 1 ГПК. Следователно, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗА не дава право на адвокатите да правят справки и по делата, които не са на техните доверители.

Решение № 214 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев:

"....Употребения в чл. 31 от ЗАдв израз "адвокатът може да прави справки по дела" в смислово отношение се отнася до информираността на адвоката от служителя в дадената служба съобразно с действащата система. Пълния достъп на адвоката обаче, е възможен само по дело на негов доверител или подзащитен."

Последните две Р на ВАС ми бяха известни,само първото ми е убегнало, но за него благодаря на mishi ( съфорумник от далечното минало ).


Калоян Топалов отговори на ВАдС:

Адвокатът има право на достъп само до делата на клиентите си, а не до всички
Противното тълкуване създава опасност от незаконна намеса в личния и семеен живот на гражданите, от накърняване на правото им на чест, достойнство и добро име, заявява председателят на СГС.

Правата на конкретния клиент, чиито интереси защитава адвокатът, и обемът на учредената му представителна власт обуславят и правото му на достъп до тези дела, по които клиентът му е страна и в рамките на овластяването, но не и достъп до всички дела, образувани в съда. Това заяви днес в становище, публикувано на сайта на Софийския градски съд, председателят му Калоян Топалов.

http://legalworld.bg/63232.advokatyt-im ... ichki.html

gridiron написа:bird _of _ paradise. да ти имам проблема, `начи
... Вържете приятелство с тези от деловодството и нещата ще се случват

Понякога ми се иска, когато се разглежда определен проблем, погледът на опонента да не спира само до върха на собственият му нос.

Райско пиле, защо си се мъчила да четеш колегите, след като съм отговорил на тези въпроси, а и те са пределно ясни от текста на закона. Има адвокатска професия, регламентирана в ЗА. Ти си по професия адвокат, защото може да бъдеш упълномощена от физическо или юридическо лице да го представляваш пред съд. Качеството на адвокат обаче придобиваш след упълномощяването. Няма адвокат по принцип, има упражняващ професията адвокат и адвокат на еди кой си по еди кое си дело. ЗА е непрецизен, нормите са му като сбити преразкази, регламентира професията но вместо да продължи с нея преминава в чл. 19 на "качеството адвокат", което според смисъла на члена се припокрива с "упражняващ професията адвокат", а в чл. 45 "качеството адвокат" вече за упражняващ професията, изрично упълномощен, т.е. превърнал се в защитник на клиента. Да не говорим за изтърсеното махленско "само" в чл. 31, което не подлежи на коментар. Дори от колегията да бяха прецизирали текстовете, те влизат в пряко противоречие с другите закони.
Между другото аз съм от много малкото тук, които ползват адвокати от страната за проверки по дела, та съм наясно какви са нарушенията и защо това не трябва да се допуска.

Не ми е притрябвало да чета чужди дела в СГС. Искам единствено Топалов да не ми ограничава правото да си фотокопирам материалите по делата, по които съм упълномощен.