ivanov_p написа:Заповедно по 410 ГПК, длъжникът признава иска и с частна жалба по 413, ал.1 ГПК жали разноските, присъдени от съдията на основание чл. 78, ал.8 ГПК (ю.к.). Жалбата е пълна с най-невероятни глупости и затова съм отговорил, че е недопустима по наведените основания, но не съм я оспорил като недопустима като частна жалба. Въззивният в закрито не разглежда основанията по жалбата и не ги коментира, но намалява възнаграждението, съответно жалещата се страна иска с допълнителна молба да й се присъдят разноски, а аз жаля определението като произнесено по недопустимо производство, образувано с частна жалба, а не по реда за обжалване на разноски предвиден в чл. 248 ГПК, което води до нарушаване на инстанционността и отиваме на апелация.
Наистина е създадена някаква практика разноските по заповедни да се жалят с частни жалби и има много решения на въззивни съдилища, но чисто формално законът е ясен и няма как разноски да се жалят с частна жалба, доколкото такъв специален ред не е предвиден. Или така поне мисля аз, а вие...?
Какво мисля аз?- не четеш, брат ( неведнъж си го признавал, но и не питаш, а с питане до Цариград се стига), та: ЧЖ е валидна и допустима, а съдът, безспорно!, е прав
Ти не обичаш да четеш законите, ама виж точно разпоредбата на чл. 413, ал.1 и чл. 274 ГПК- частна е жалбата, защото в частта за разноските всеки съдебен акт е с характер на определение. Горното може и да не запомниш, но какъв е смисъла да разтягаме локуми на темата- частна ли е жалбата или е просто жалба?
В Заповедното чл. 248 се прилага само и единствено, ако съдът е пропуснал да се произнесе по изрично направено в заявлението искане за присъждането им ( имаш непълнота на акта). Във всички останали случай ( не са присъдени всички искани разноски/ присъдени са само юк, без да се произнесе по въпроса за ДТ примерно/, или пък са признати в разрез с правилата на 78, какъвто очевидно е и твоят случай, защото пак си пропуснал да видиш нормата на 78, ал.8 ) - всяка от страните разполага с пътя, посочен в чл. 413.... Такива работи- пише го в ТР, което ти соча по-долу, за да разбереш, че ЧЖ е процесуално допустима. За каква апелация ми говориш, изобщо не вдявам, като О на въззива е окончателно...
т.12 от ТР 4/18.06.2014 ОСГТ ВКС написа:Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.
Публикувано на: 21 Юли 2017, 13:07
. Правилно ли разбирам ( все си мисля, че липсата на изричен запис те тормози)?
