forum.lex.bg

Четейки отговора на адвокатите относно фактите на инцидент е ясно че има лъжесвидетелстване / заблуда не само от ответника но и от неговите адвокати. Това го виждам защото съм запознат с фактите.

Интресено ми е когато адвокати съчиняват текстове които са лъжливи и подминават други/основни факти по такъв начин че ако се дискутира внимателно, ще бъде ясно че са пишат целенасочени заблуди. Не е ли незаконно адвокат умишлено да съчинява защитни текстове които са доказуемо грешни ? Адвокат би ли бил виновен по някакъв начин ако дискусията показва че те целенасочено извъртат факти ?

Също ме интересува когато фактово се покаже че тезата на защитата е лъжлива, това превръща ли се в доказателство срещу страната пред вид това че те съчиняват измислени / лъжливи аргументи? . Или това е нормално практика в която виновната страна често изнася лъжи и е работа на съда да прецени кой лъже, но след делото има ли някакво последствие за това че е било лъгано целенасочено , след като лъжата е била показана с факти.

"Лъжесвидетелстване" и заблудата са две различни неща. Лъжесвидетелстване, по смисъла на чл. 290 НК, е престъпление, което се върши съзнателно (тоест, някой знае, че казва лъжа или гледа умишлено да премълчи известен нему факт), а не когато едно лице неправилно е възприело факт или не може наистина да си спомни относно събитието. Лъжесвидетелстването е престъпление само за лицата, които имат качеството на свидетели. Не знам за какво съдопроизводство говорите - гражданско или наказателно, но и в двата случая страните и техните адвокати (защитници, повереници, процесуални представители и т.н.) нямат качеството на свидетели и могат всякак да интерпретират фактите, дори и на пръв поглед това да изглежда абсурдно. Адвокатите могат да лъжат, все пак затова има ред, по който се събират доказателства и се разпитват свидетели, които имат задължение да кажат истината под страх от наказателна отговорност, а ако има съмнение, че са пристрастни, съдът сам решава кои показания да кредитира или не.
В гражданското съдопроизводство признанието на факт от страната или от нейния представител съгласно чл. 175 ГПК може да се ползва като доказателство по делото, но под "признание" се има предвид случаите, когато страната заявява неизгоден за нея факт (примерно признава, че дължи парична сума). Друг случай, когато изявленията на страната или неин представител (но не и адвокат) могат да имат доказателствено значение, е в случая по чл. 176 ГПК, когато страната е длъжна да се яви лично и да отговори на конкретни въпроси, като при нейното неявяване, отказ да отговори на въпросите, или даването на уклончиви и неясни отговори съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, по които страната е призована да даде обяснения.
Има и още едно изключение, за което се сещам, когато страна е длъжна да казва истината, и то е в наказателното съдопроизводство. Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК свидетели могат да бъдат пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник, които очевидно са заинтересовани и са страни в процеса, но имат задълженията и отговорностите на свидетели.

Аз съм и адвокат и така.
Впрочем имам безкраен имунитет да говоря каквото си искам - съдиите се сменят - аз оставам.
Адвоката лекува - независимо от негативизма. Но темата е за красноречието. И така нататък.

Вижте, трудно се плете една словесна кошница, така, че да улови слушатели - а в това число съдии.
Иван Вазов (не улицата "Иван Вазов", а живият писател) - улавя в свой очерк тогавашното усещане на наблюдателя на вече архаичния Софийски окръжен съд. Той описва една рутинна утрин, в очерка си.
Описва селяните, дошли за дело, в предишната сграда на Окръжен съд. Очеркът не внушава нищо повече от една рутинна, мухлясала даже атмосфера, като почти нищо не се случва по време на описанието на Вазов.

Действително съдът е една институция, която е нужна. Адвокатите се опитваме да разтървем спорещите - понякога се получава.


А по въпроса - адвокат не може да бъде закачан за нищо.


Дори и по повод на словесни престрелки, особено в съдебно заседание.
Не става - не е редно адвокат да се подвежда на отговорност, дори да ги дроби някакви несъществуващи неща.
По същество - имаше дело за наклеветяване от страна на адвокат на потърпевша страна - тоест - адвокат е изказал мнение за прекалена не-етичност, за едно заблуждаване на съдията по делото.


Осъдиха адвоката за клевета и така направиха, че адвокат не може да каже почти нищо в съдебна зала.
Но ВКС отмени всички обвинения срещу адвоката и по смисъла на решението - указа, че адвоката може да си говори в защита всичко. Тоест - по римският канон, не по англо-сакския, примерно.

simeon222 написа:......Интресено ми е когато адвокати съчиняват текстове които са лъжливи и подминават други/основни факти ..Не е ли незаконно адвокат умишлено да съчинява защитни текстове които са доказуемо грешни ?...

Адвокатите излагат твърденията на своите доверители, когато пишат ИМ, отговор и прочее. Всичко изложено от тях е твърдение. Оттам трябва да тръгнете.
Не, че не сте прав- напоследък между колеги битува някакво изкривено мнение, че колкото повече кал се хвърли от адвоката в писмената му работа- толкова по-добра е работата. Нахалост тази логорея.
В съдебна зала проц.представители интепретират тези факти и сочат връзката им с представените доказателства. При симбиоза между двете- определен факт е доказан. Ако ли не- останал е твърдение и нищо повече.

bvoykov написа:Лъжесвидетелстването е престъпление само за лицата, които имат качеството на свидетели.

Абсолютно вярно, но рядко адвокат е свидетел. По тукашните ширини напоследък правят някакви опити да разпитват колеги по всякакви дела за обстоятелства свързани с предходна на тях(делата) работа. Намирам за нелепо, така щото в хода на свидетелстването трябва да си доста осторожен, за да не преминеш границата между излагане на факти и тайната на клиента.

Но, живеем в интересни времена и всеки със служебно положение мисли, че може да ни подритва; този ВАдС макар да получава щедро възнаграждение от нашите отчисления бездейства ( `щото пак ние сме му позволили); липсва минимум уважение от обществото (и пак ние сме си виновати), изобщо тази професия не е вече онова, което беше.
Ето, днес чета един мислител с претенции за минимум доход, понастоящем явяващ се министър на хазната, че ще ни прави законно нещатни, безвъзмездни служители на НАП ( накратко доносници): http://www.mediapool.bg/schetovoditeli- ... 76658.html

bird_of_paradise написа: (...)този ВАдС макар да получава щедро възнаграждение от нашите отчисления бездейства (...)липсва минимум уважение от обществото (и пак ние сме си виновати), изобщо тази професия не е вече онова, което беше.
Ето, днес чета един мислител с претенции за минимум доход, понастоящем явяващ се министър на хазната, че ще ни прави законно нещатни, безвъзмездни служители на НАП ( накратко доносници): http://www.mediapool.bg/schetovoditeli- ... 76658.html

1. ВАдвС не този, а който и да е e ненужен. Адвокатите са свободна професия и нямат нужда от началници. Не е тук мястото да обсъждаме продукцията на бивш ВАдвС досежно Наредба номер 1.
2. А каква е била преди тази професия-че тъгуваме за миналото? До 1989г от адвоката се очакваше да иска по-тежко наказание за подзащитния от прокурора. В добавка адвокатите се одобряваха от министъра на правосъдието- вж Указ № 1842 за адвокатурата-чл 23 ал 4 . А днес професията се капсулира, и ще се капсулира още повече, ако бъде приет проектът-недоразумение, и вписаните със зъби и нокти се опитват да спрат вписването на нови адвокати. Още повече се прави опит за спиране на идеята в зародиш-с промяна в чл 134 от Конституцията , и нов закон за адвокатурата да се позволи да има свободни адвокати, нечленуващи задължително в съсловна органица.Каква ерес, а.
3. Адвокатите стават доносници, поне по написаното в проекта който е наличен в сайта на НС http://parliament.bg/bg/bills/ID/77757/. И не само към НАП-а трябва да докладват и на ДАНС, в опредени случаи за клиентите си-тоест адвокатите стават сътрудници-вж проекта-чл 4 т 15 и 16, чл 47 ал 4 от проекта-досежно на кого следва да докладват новите сътрудници, чл 101. Това всъщност важи и за всякакви юристи даващи прави консултации-чл 4 точка 15, например за юрисконсултите,, по отношение на работодателите им. Поне така е по проекта, не знаем какво е прието вече окончателно като текст.
Изобщо , по този закон правната общност, занивамаща се с правни консултации стават Джеймс бондовци. Чудя се дали ще има и специално обучение за новите агенти-работа с невидимо мастило, следене, микрофони, камери в химикалки и стенни часовници и тн, както и как да бъде после оформен доклада, с който ще се съобщава на когото трябва.
Като мълчахте за този проект, който не е крит, а си беше публикуван така стана. Остава мижавата надежда в крайния вариант депутатите да са приели други текстове, но едва ли.