forum.lex.bg

Здравейте,

След обстойно преглеждане на Закона за адвокатурата се натъкнах на неколкократна забрана на рекламната дейност по време на упражняване адвокатската професия.
В гл. 9 чл. 42 ал. 1 четем следното: Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
По-надолу гл. 13 разд. I чл. 132 т. 4 гласи, че адвокатът подлежи на дисциплинарно наказание в случай че лично пряко рекламира професионалната си дейност, извършено в нарушение на закона.

Някой има ли желание да тълкува законите?

Благодаря за вниманието!

hominem написа:Някой има ли желание да тълкува законите?

Какво точно искате да знаете? Какво точно да се тълкува на закона? Нещо по-конкретно?
Законът е ясен - не е разрешена никаква реклама на адвоката, под никаква форма. А как се прилага на практика - просто напишете в търсачката на Google "адвокат" и ще видите какво ще ви излезе като реклама. Какво правят адвокатските колегии по въпроса е по-интересно да се разсъждава и защо е точно така. Защо за едни може, а за други не може. Но това е много широка тема...

kalahan2008 написа:

hominem написа:Някой има ли желание да тълкува законите?

Какво правят адвокатските колегии по въпроса е по-интересно да се разсъждава и защо е точно така.

Kalahan,

Моето лично мнение е, че рекламата е от огромно значение за популяризирането на дейността на хората, без оглед на това в кой бранш са. Не смятате ли, че този закон има нужда от промяна? Защо адвокатите да са по-неизвестни от артистите и търговците, след като предлагат услуги точно както всички останали?

Потънала съм в размисли кой гений е автор на подобни ретроградни закони...

Иначе въпросът ми се отнася до следния цитат "несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика". Кое се е вписало като аморално при рекламната практика на адвокатските услуги?

Който го е писал, едва ли има нещо по-различно от реклама по бански костюм на манекен, държащ учебник по гражданскоправни науки, във въображаемия си капацитет...

Подобни правила пречат на естествения подбор в хищническо-конкурентната среда. И не - законът не може да е закон на всяка цена, би трябвало да може да се промени!

Здравейте,
Хм... интересна тема!
Вижте по социалните мрежи какво се случва. Реклама след реклама на адвокати и адвокатски дружества. И понеже ми е писнало от натрапващи се реклами, а и една вечер не бях на кеф, та взех, че в коментарите под една от рекламите на едно адвокатско дружество постнах следното:
"Прави впечатление, че постът е от типа „спонсорирано”...
Та се сетих за Чл. 42, ал.1 и чл. 132, т. 4 от ЗАдв. Както и чл. 8, ал. 3, т. 1...
Е, може би понеже става дума за дружество – търговско, та горните норми са неотносими към „спонсорираното” "
Отговориха ми, че „спонсорирано” не било реклама и ми пожелаха - спокоен уикенд.
Доста се посмях, като попрочетох нормативни актове, съдебни решения, включително и ОУ на социалната мрежа, след който прочит стигнах до извода, че „спонсорирано” си е ама баш реклама. Това кореспондира с написаното (въпросът) от kalahan2008 „Защо за едни може, а за други не може. Но това е много широка тема...” Иначе още не съм им отговарял за да не влизаме в излишни полемики. Още повече, че аз, макар и не-адвокат съм против тези текстове в ЗА. Текстовете – ограничаващи рекламирането на адв. професия за мен са меко-казано неуместни. Считам, че думите на hominem, „Подобни правила пречат на естествения подбор в хищническо-конкурентната среда” са изключително на място. Адвокатската професия е професия предлагаща своеобразни услуги и не следва нейното популяризиране – рекламиране да бъде ограничавано по този върл начин. Нещо повече, налице е решение на Съдът на Европейския съюз от 23 ноември 2017, което накратко определя адвокатурата като предприятие. Ето и извадка от текста на решението:
„ Съгласно постоянната практика на Съда, макар да е вярно, че член 101 ДФЕС засяга единствено поведението на предприятията и не се отнася до законови или подзаконови мерки на държавите членки, това не променя факта, че този член, разглеждан във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, който установява задължение за сътрудничество между Съюза и държавите членки, задължава последните да не приемат или запазват в сила мерки, дори от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията (решение от 21 септември 2016 г., Etablissements Fr. Colruyt, C 221/15, EU:C:2016:704, т. 43 и цитираната съдебна практика). „
Абе направо, ето линк към въпросното решение: https://eur-lex.europa.eu/legal-content ... 61&from=BG
Та мнението ми на не-адвокат, е че тези алибализми за нерекламиране на адвокатите трябва да излязат от ЗА, или поне да бъдат коренно редактирани.
Тук като съм на вълната на горното решение на европейския съд, ми се ще да засегна и темата за безумните минимални хонорари съгласно наредбата – уреждаща същите. Да не бъда разбран погрешно, не казвам, че хонорарите за адвокатския труд са безумни! Казвам, че техният минимален размер – въвведен императивно, чрез нормативен акт е безумен. Би следвало за някои дела хонорарът да бъде преценяван съобразно сложността на казуса, както и цената на иска, когато същия е оценяем. Въобще... би следвало хонорарът да бъде договарян свободно между адвокатът и неговия/те/ клиент/и/. Именно в този смисъл е и решението, което посочих в този коментар.
И те така те, разни алибали...


пп. Час след писане на горното попаднах и на това: http://legalworld.bg/72953.zakonyt-za-a ... iiata.html

Доколкото знам, смисълът на Закона за адвокатурата е да възобнови статута на адвокатите, като уважавани експерти. Ето аз например, навремето разработих сума ти схеми, по всякакви казуси, включително Закон за особените залози. Има ми решението например в монографията на Борисл. Найденов "Особените залози". Съдия беше Лозан Панов или друга личност.

Адвокатурата беше премахната през соц-а, но това не означава, че няма нужда от нас. Но - общувал съм с адвокати - ми няма нужда от реклама. Ето - завчера слушах Президента Петър Стоянов, не съм му от партията - тоест не съм СДС, но той просто перфектно се изяви по телевизията на интервю. Ритор и оратор. Просто това е адвокат. Убеждава те към думите.
Ами Васил Гоцев, който е написал великолепната "Имуществени отношения по Семейния кодекс".

Извинете - но адвоката няма нужда от реклама, изкарайте две дела, поне две жалби и тогава ще ви търсят и ще ви слушат.

Иначе - в Америка има реклами на адвокати по билд-бордове. Това ли ще е.

Мисълта ми е - че трябва да се търси професионалиста, а не по реклама да се помъкнеш. Всяка дума, всяко слово, всяко изречение е продукт на експертиза, в делото на адвоката. По препоръка е по-правилно.

Няма мафия адвокатска, а по-скоро има екзотични птици, които няма да ти отидат на делото, ама ще ти вземат парите. Ако се разреши рекламата, това съвсем ще увеличи брака в продукцията, поради невъзможност за обслужването на клиенти, корпоративното обслужване на клиенти е "кауза пердута". Оттам ще се разруши доверието на хората в адвокатската професия, има и филми по темата, книги, за алчни адвокати, които не вършат работата.

Тарифата е достатъчно висока и сега. Нямам против некадърните адвокати - те също имат семейство, но просто, нека да не се дава трибуна, защото - хората ще си развалят отношението спрямо всички.

Интересен труд! Дори бих го определил като дисертация, предвид обема и разгърнатото разглеждане на темата в няколкото й аспекта.
Чест и почитания за автора, който вярвам е и постналия линка към статията –Г-н. simeonstoychev.
Мисля, че една от съществените части в материала е тази:
„На адвокатите е позволено да разгласяват информацията, която е вече вписана в публичния регистър на адвокатурата. Това може да става чрез средства за масово осведомяване, електронни средства за комуникация, брошури, бланки, табели, визитни картички или по друг начин. Кодексът също забранява на адвокатите да рекламират своята дейност, да правят сравнение с други адвокати относно качеството на работа им, обема и успеха на практиката им или размера на адвокатското възнаграждение, да обещават постигането на конкретни резултати и да обявяват имената на техните клиенти.”
Както в предходния ми коментар по темата написах, не споделям ограничаването на рекламата на адвокатите. Но напълно споделям и мнението за т.нареченото - коректно представяне на реклама. Поради това удебелих и подчертах части от статията, които цитирах по-горе, отнасящи се до некоректната реклама. Също така не съм съвсем съгласен и с ограничението за предлагане на услугите спрямо бъдещ клиент. Бъдещ клиент би могъл да е всеки. Например при брачно, делбено, автотранспортно, или всяко друго съдебно производство. Страните по едно дело трябва да са наясно, че има към кой адвокат да се обърнат. Ми съвсем-естествено е за този адвокат клиентите да са разбрали предварително, чрез самия него или от трето лице (посредник). Е, разбира се не и по начина – „бе ти кради и хулиганствай, пък аз ще съм ти адвокат...”
От много време насам се чудя на забраната за реклама на адвокатската професия! Абе чудя се и на факта, че НБПрП не изплащат адвокатските възнаграждения за служебна защита, не по тарифата за адвокатските възнаграждения, а по някаква си тяхна...?!?
Но последното е друга тема...

Обърналили сте внимание къде в Конституцията се намира членът за Адвокатурата? В Глава Шеста "Съдебна власт"! Адвокатската професия е конситуционно установена дейност за защита на правата и законните интереси на гражданите. Това не ви е производство на пилета или зеленчуци. Категорично не може да има каквато и да е реклама на адвокатската професия, а най-малкото нелоялна такава. Отделен е въпросът, че много адвокати си направиха НПО-та по теми, по които работят и чрез тези организации си набират клиенти, което също е забранено от Закона /чрез посредник/. А иначе добрият професионалист не се нуждае от реклама, нито от дилъри, брокери, посредници и НПО-та. Някой да е чувал за реклама на "Ролс Ройс"?!

Няма спор, че действащото законодателство в Република България позволява адвокатската реклама. Именно това е съдържанието на разпоредбата на чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО. Дискусията за това, доколко адвокатската дейност е услуга и доколко служба в полза на правосъдието, е много стара и е намерила своето място в дебатите по применето на чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО. Можете да намерите допълнителна библиография по тези въпроси в бележките под линия към статията.