forum.lex.bg

Искане до Конституционния Съд на РБ- като евентуално искане от страна на ВАС.
въпросът, който би трябвало да се отнесе е: Възможно ли е разкриването на обективната истина в случаите на чл.47 от Закон за местните Избори? Подвъпрос: възможно ли е разкриването на обективната истина по админастивни и наказателни дела, при които доказването на факти с правно значение зависи от органите на местната власт. Защитени ли надеждно правата на гражданите по време на преидизборната обстановка?
А сега ето и конкретният повод за подобни размисли от практиката по време на избори. Накратко изнесено, кметът излиза в отпуск, и веднага издава заповед за делегиране на права на заместник. това той не може да прави, понеже вече е регистриран и пълномощията му висят до края на изборите. Издаването на заповед за заместване може да говори за непризнаване равнопоставеността на гражданите преед законите, защото тази заповед е изключение, което кметът няма да направи за други граждани. В случая, заместник-кметът се явява строго политически фиксирана фигура; не мога да кажа фигура на местното самоууправление, още и защото пред това местно самоуппавление той никога не полага клетва да спазва законността. А е избиран на практика от това местно самоуправление от Общинският Съвет, по предложение на кмета.
Чрез Кмет на Община *Свищов*
до Областен Управител
на Великотърновска област

Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, №46, 5250 Свищов

ОТНОСНО: обективен мълчалив отказ по Молба за издаване на индивидуален административен акт-Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. при Общината в Свищов: неправилност на отказа-чл.21, ал.2 от ЗАП; инвокиране на нищожност на ИАА- чл.37, ал.2 от ЗАП (по писмена заповед)

Уважаеми господин Красимир Генчев,
Преди да се изнесе фактологията по настоящата, замолен сте да имате предвид следната позиция на виден административист у нас-въз основа на най-новия учебник по Административно Право и Процес у нас-проф д-р Добри Димитров, Административен Процес по общата и специалната клауза, Cıela, С.; 2002, 546 с. Както справедливо отбелязва професор Димитров на стр.213, админисративният процес изисква разкриването на обективната истина по чл.121, ал.2 от КРБ.
Но нека първо отбележим параметъра на условията, нужни за образуване на производство пред Областен Управител. Става дума за цитираната Молба от 24.09.2003 г. В нея са поискани две неща. Едното е със срок за изпълнение от три дни по ЗАОЮФЛ, тъй като се е изискала една обикновена “Служебна Бележка”, с която да се потвърдят фактите, изнесени по текста на Молбата, респективно подкрепени с наличните в Община * Свищов* факти. Другото искане касае служебната ревизия на ИАА-заповед, към която ревизия е подканен кмета от страна на молителя. На 30 септември 2003 г. изтича срока, закодателно определен за издаването на искания ИАА. Тоест, от 01 октомври 2003 г. започва да тече срокът за обжалване на наличен мълчалив отказ-14 дни от изтичането на срока на задължението на държавния орган да се произнесе. Второто условие се съдържа имплицитно в Молбата на молителя Друмев- засегнати са негови права на собственост, несправедливо възстановена му. Третото условие е неотменен закон-ЗВСВНОИ от 1992 г.; не става дума за разпоредбите на Закон по смисъла на чл.3:1.- 4. от ЗАП. Ето защо се пъддържа тезата за допустимостта на настоящата Жалба и по същество по силата на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗАП- налице е един отказ по ал. 1 и ал.2 – упражянаване на права при реституция-правото по чл. 6, ал.1 от ЗВСВНОИ във връзка с чл.1. , чл. 5 и чл. 2 от същия закон.
Колкото до произнасянето по същество, засега не сте замолен за това, понеже има други административни действия за извършване, което беше надлежно съобщено в мотивите на Молбата до Кмета в Свищов. Тази друга административна услуга ще се търси едва, след като се предоставят исканите сведения, за да може молбата за издаването на един бъдещ индивидуален акт от страна на Областния Управител да бъде изрядно мотивирана. В случая по настоящата, А.К.Д. е лишен от тази възможност чрез отказа, поради невъзможността да разполага с точни данни, прадставляващи факти с чисто правно значение по смисъла на чл. 6 от ЗВСВНОИ.
Считаме, че обжалваният отказ е неправилен от гледище на ЗАП и КРБ. Вменено е задлъжение на органа на държавна власт по място – кмета - да прилага стриктно законността, когато е надлежно сезиран с Молба за признаване на права или когато са засегнати лични законови интереси. 1. Било е необходимо да се извести молителя за започването на административно производство по така представената Молба-чл.7, ал. 1 от ЗАП. Освен молителя, било е редно да се извести също така и друг съсобственик на цитирания имот №1781, а именно-сестрата на молителя Атанас Друмев, за да може същата да разполага с правата на страна в административния процес- чл.7, ал.2 от ЗАП. След като това не е сторено, счита се, че мълчаливият отказ е неправилен от процесуална гледна точка; трябва да се отмени, като се дадат задължителни указания на кмета на гр.Свищов да извърши исканите административни действия - издаването на “Служебната бележка” и служебната корекция на Заповед № 1765 от 27.11.1998 г. на кмет Н.Кузнецов. 2. Този отказ е неправилен, незаконосъобразен и по чл.1 от ЗАОЮФЛ относно “служебната бележка”, и чл.12(1)) от ЗАП, където е въведено задължението на адимнистративния орган в срок да удовлетворява исканията за документи и прочее. 3. Процудерата, замолена от А.К.Д. е именно онази мярка по смисъла на чл. 4 от ЗАП, към която молителят е навел кмета, искайки от него да корегира текста на цитираната зопевед № 1765 – същуствувала е също така правната възможност за Атанас Друмев да иска прогласяването на нищожност чрез Окръжен съд. Наведената мярка е по-благоприятна за молителя от гледна точка на икономията на време при водене на административен процес, в случай, че той протече по правилата на ЗАП и ЗАОЮФЛ.
Междувременно, на 25.09.2003 г., кметът на община *Свищов* - Стаанислав Петров Благов е регистриран за кандидат за кмет в предстоящите местни избори -26 октомври 2003 г. – Решение № 31 от 25.09.2003 г. На основание чл. 47, ал.3 от ЗМИ той е бил длъжен да излезе в платен отпуск, а по-нашему в неплатен отпуск. Защо считаме, че отпускът трябва да бъде неплатен? Защото по същността си това е една привилегия да се даде работна заплата за “нищо свършено”. Знае се, че през това време кметът не изпълнява своите пълномощия; тоест той не може да изпълнява задълженията си, отредени му с ЗМСМА. При тази обективна обстановка, излиза така, че държаният орган по място – кметът – не изпълнява законните си задължения. А що се касае до дейността по издаването на ИАА при пободен случай, излиза така, че правата на гражданите не са надеждно защитени- около 35 дни те не могат да разчитат на реално признаване на техните права от надлежно натоварен орган на местната власт, губи се време за евентуалното изчакване на завръщането на оторизирания орган за да се произнесе по исканията в молби или жалби. Или както може да се каже, всеки, подал молба пред орган на републиканската власт в подобни случаи, ще се изправи пред един обективен мълчалив отказ. Ето защо, съвсем инцидентно по силата на чл.37, ал.2 от ЗАП се налага да инвокираме неправилност на един друг ИАА от страна на кмет Станислав Благов, явяващ се като такъв след регистрацията на Благов за кмет. Става дума за Заповед № 1794 от 25.09.2003 г., с която на основание чл. 44, ал.1 и 2, чл. 47, ал.3 от ЗМИ и Удостоверение № 124/25.09.2003 г. от ОИК, кмет Благов е издал заповед без да е имал правато да я издава. Вече е бил регистриран като кандидат и е нямал правото да изпълнява каквито и да било функции в общината. Процедурно това е заповед, издадена в изпълнение на висящи в изборна обстановка пълномощия на кмет. Естествено се поставя въпроса, защо кметът не се произнася също така по молби за признаване на права на гражданите, а само се ограничава с пълномощието да издаде една единствена заповед по време на законен отпуск?! Нещо повече: цитираната Заповед № 1794 от 25.09. 2003 г. е неправилна от гледна точка на конкретната управленска обстановка. Защо? В Решение №31 на ОИК от 25.09.2003 г., на четвърто място е разгледано заявлението на коалиция от шест партии, предлагаща един и същи кандидат за кмет. Недвусмислено се подразбира, че има една партия в тази коалиция, играеща някаква роля при правата и сводите на гражданите-НДПС. Нам е известно, че настоящото национално движение за права и свободи е онова, на Гюнер Тахир, основано преди изборите за 39-то Народно събрание, и имащо повече задачата да разцепи легитимния представител ДПС. Нам не е известно НДПС да е участник в сегашното коалиционно мнозинство в НС, а следователно това ни навежда на мисълта за нещо съвсем друго. Нека прощава господин Благов, но тази заповед се явява изключително неправилна, защото се явява едно изключение по отношение признаване на права само за един - недържавен служител - чл. 3 от Закон за Държавния Служител по смисъла на чл. 19, ал. 3 от Закон за администрацията. Налице е неравнопоставеност през закона по отношение на всички други граждани! Считаме за недопустимо възлагането на пълномощия, при това в противоречие с чл. 44 от ЗМСМА, понеже с този текст не се разрешава на кмет да делегира правата си, освен на кметове на кметства. А видимо от цитираната заповед №1794 от 25.09.2003 г. са делегирани права на Станислав Димитров в качеството му на заместник-кмет. Поне да му бяха делегирани задълженията на кмета, горе-долу заповедта можеше да изглежда правилна, макар че от гледната точка на конституционната повеля, не се предвиждат фигурите на земестник-кмет. А и те, не полагат клетва за спазване на законността, и което де факто предполага безотговорност на управленските решения, независимо от тяхното естество: един заместник-кмет винаги би могъл да се мотивира, че за него не съществува задължението да спазва някаква законност. Липсва изричната разпоредба в заповедта на кмет Благов за делегиране на задължения си на заместник. А той си остава кмет, до като новоизбраният кмет положи клетва!
В случай, че сте съгласен и убеден в нашите основания, предлага се да измените цитираната Заповед на кмет Н.Кузнецов, да я обявите за нищожна. Да обявите обективния мълчалив отказ на кмет Станислав Благов за неправилен, като унищожаем поради слубежна грешка и незаконосъобразност като задължите новоизбрания кмет да извърши една саморевизия на този свой ИАА.
Господин Генчев,
Замолен сте да образувате административно производство по тук инвокираната нищожност, като държим да бъдем известени за началото на АП – очакваме вашето съобщение до три дни. Настояваме да ни уведомите за срока който определяте за респективния държавен служител, натоварен от Вас със задължението да проучи случая, да да прецени фактите, включително и новоия факт- заповедта на кмет Благов, както и да подготви текста на Ваша проектозаповед в удовлетворение на исканията ни.
Приложения: 1. 1 бр. Решение № 31 от 25.09.2003 г. на ОИК – Свищов ; 2. Препис на Вх.№ 94-М-1233/06.10.2003 Г. до кмет на Община *Свищов* с препис до ОИК.3. Да се изиска от ОУ прилагането на Заповед №1794 от 25.09.2003 г. 4. Препис за кмета.
Свищов,
09 октомври 2003 г.
С почитание
Атанас Друмев

NB!! Жалбата е заведена с Вх.№ 94-Ж-167/09.10.2003 г. при Общината в Свищов

до Кмет на Община *Свищов*

М О Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, №46, 5250 Свищов

ОТНОСНО: имот планоснимачен №1781, парцел III, квартал 55 на Общината Свищов.

Уважаеми господин Благов,
А акт за отчуждаване – № 2573/15.06.1978 г. и акт № 2574/15.06.1978 г., издадени въз основа на Заповед за отчуждаване - №617/14.04.1977 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен Народен съвет, цитираните два частни имота са актувани като държавна собственост.
Със Закон за Възстановяване на Собствеността Върху Някои Отчуждени Имоти- обн., ДВ, бр.15 от 21.02.1992 г., доп., ДВ, бр.107 от 18.11.1997 г. се определяха общите предпоставки досежно начините на възстановяване на отчуждената собственост по някои закони. В случая по настоящата, става дума за имот, придобит от държавата по силата на вече отменения със ЗУТ – ЗТСУ, в сила от 05 Януари 2001 г.
С Молба до тогавашния кмет – Кр.Кръстев – Вх.№ 94-Н-94/07.05.1992 г. е заявено изричното становище, че наследниците на цитирания имот възнамеряват да възстановят по закона обезщетението за принудителното отчужданеие и да получат обратно този наследствен имот състоящ се от дворно място - 402 кв.м. и застроена сграда, паметник на културата – 100 кв.м. Това от една страна.
От друга страна, свидетели сме на друг един акт на Общината, приет с Протокол от 29.11.1976 г. Съгласно с изискванията на тогавашния чл. 265 от ЗТСУ(отм.) е създадена комисия, със задачата да се произнесе върху цялостната оценка на подлежащия за отчуждаване имот № 1781. Въз основа на колективното становище, се приема решение да се извърши обезщетяване, като подробно се описани всичките оценени към тази дата дворно място, сгради и др.постройки и засадени дървета. Определена е цената от 6358, 84 лв. и още веднъж 6358, 85 лв., която е следвало да се има предвид при преговорите с бившите двама съсобственици с оглед предпочитания от тях вариант на обезщетяване. Определена е също така и отделна оценка върху притежавана част от имот – част къщата - върху същия поземлен имот, респективно за Атанас Костадинов Друмев, в размер на 2909,50 лв. Забележка: предложения от Комисията тристаен апартамент не е приет като обезщетение, а се приема паричния вариант, състоящ се като парично обещетение за частта от къщата- двете стаи по нотариалния акт за собствемоност на А.Друмев.
Междувременно, с влизането на реституционния закон в сила, съсобствениците предявяват права да им се възстанови напълно бившата тяхна съсобственост и се стига до адм.х.д.№ 713/1994 г., по което Кмета е бил ответник и това би било редно да знаете, понеже е изискан препис от това решение вкл. и за Общината в Свищов. Независимо от факта, че делото е неправилно заведено по чл. 4 от този закон, касаещ само мълчаливите откази - делото е гледано като дело срещу изричен отказ, недопустим по този чл.4 от ЗВСВНОИ във връзка с чл.97 от ГПК. Налична е една Заповед на кмет Кр.Кръстев - №876/26.07.1995 г. , в която е повелено да се отпише като държавна собственост само част от масивната сграда (къщата), актувана с акт №2574 от 15.06.1978 г. Както подразбирате, има анахронизъм в текста на тази заповед. Първо: по цитираното АДХ №713/94 г., накрая е отбелязано и заверено с печата на съда от В.Търново, че е внесена една тотална сума в размер на 6394,49 лв., като е отбелязано също така, че дадения в обезщетение апартамент е върнат на държавата. Второ: било е редното кмет Кр.Кръстев да цитира цялата тази възстановена сума по партида 15880-1 при ДСК в Свищов с Контрл.№ 660/30.03.1995 г., изпланета от Атанас Костадинов Друмев и наследници. Тоест, сумата от 2909, 50 е внесена от собственик на едната част от сградата (по пункт втори от оценката на Комисията), а така също и от него и сестрата като наследници на бащата (по пункт първи от оценката на Комисията)
Казано иначе, Кр.Кръстев е преписал само едната оценка на Комисията, по втория пункт. Нямаме данни , за да считаме, че остатъкът от реално внесената сума в ДСК е влезнал в неговия джоб. Но имаме, както се вижда от съпоставителния прочит на двата документа, основания да считаме налична непълнота отразена в хода на административното производство по възстановяване на цената на отчуждения имот – дворното място и за всичките построени пристойки в това дворно място. Ето защо, преди да замолим за една малка административна услуга, която ще ни даде възможност за услуга от Областната Администрация във В.Търново - по чл.15 от ЗАОФЮЦ, сте замолен най-сърдечно лично да прегледате цитираните тук документи, с оглед една служебна ревизия на Заповед № 876/ 1995 г. на кмет Кр.Кръстев.
Замолен сте да издадете Служебна Бележка, която да потвърди фактите на възстановените цени на имот №1781, по така описания фактически състав. Тоест, замолен сте да пътвърдите в писмен вид, че апартаментите, отдадени като обезщетение през 1976 г., са вече актувани отново като държавна собственост при Общината, като посочите акта с което това е станало, понеже е било редно да стане – по чл.5, ал.2 от ЗВСВНОИ. Замолен сте допълнително за 1 бр. ксеропрепис от този акт към Вашия официален отговор. Също така, замолен сте да пътвърдите факта на внесената тотална сума в размер на 6394,49 лв, като разлика, явяваща се от допълнителната цена на пристроените имоти, включително и цената на поземления имот от 402 кв.м., наличието на който факт е нужната реституционна предпоставка по чл.6, ал. 1 от ЗВСВНОИ. Тази Служебна бележка ни е нужна пред Областния Управител, с оглед исканата от него друга адм.услуга, касаеща актуването и деактуването на имота ни като държавен.
В случай, че сте съгласен и убеден в нашите основания, предлага се да измените цитираната Заповед на Кр.Кръстев, като я обявите за унищожаема поради слубежна грешка или я корегирате в нов вариант, така че да се разбира недвусмислено и от най-младите кадри в служба “Общинска Собственост” и техническите служби при Общината. За това не бързаме кой знай колко много, но настояваме за бърз отговор в рамките на три дни да ни снабдите с искана от нас Служебна бележка и ксеропрепис на акта за държавна собственост.
Свищов,
24.09.2003 г.
С почитание
Атанас Друмев

NB!!Заведена с Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. при Общината в Свищов

до Съдията по Вписванията
при Свищовски Районен Съд


М О Л Б А – З А Я В Л Е Н И Е
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, № 46, 5250 Свищов, тел. 0631-2 65-20

ОТНОСНО: писмена справка (препис или извлечение) от имотния регистър по чл.92 и 93(2) от ЗУТ или по чл.44, чл.45, чл.46(2), чл. 47 и чл. 34 от Правилник за Вписваниеята-обн. в Изв. бр. 101, изм., обн.в ДВ, бр.30 от 1995 г. досежно имот 1781, парцел III, квартал 55 на Община *Свищов*

Уважаема госпожо Съдия,

Понеже по-горе цитираният Закон за Устройство на Територията отмени ЗТСУ, въведоха се нови изисквания за вписване на факти с правно значение по регистрите на съда, наречен сега имотен регистър и предвид някои особености на неговото изготвяне, е заявено искане за писмена справка въз основа на страта и новата норма. Последната казва, че за всеки съдебен район създаването на имотния регистър става със Заповед на министъра на Правосъдието, в която се отбелязва графика на изготвянето му – чл.70(1), която заповед се обнародва в ДВ – по ал.3 на чл. 70. Ето защо по този пункт се настоява само за един обикновен препис от тази заповед на Министъра на Правосъдието или поне да ни издадете “Служебна бележка”, въз основа на която да имаме по-пълна информация за юридическото събитие - заповед за имотния регистър. Това първо. Замолена сте също така да впишете тази наша Молба-Заявление във входящия регистър, с отметка, респективно, по регистъра на справките.
Второ. Става дума за недвижим имот от 402 кв.м., който към момента се държи незаконно от Търговска Банка “Биохим” от Свищов – ф.д.№ 3833/1992 г. на ФО при ВтОС, с Данъчен № 1220033976, ул.Цар Освободител №16 – Свищов с Булстат № 1210370170087. В накои актове за държавна собственост е отразено, че ТБ “Биохим” е правоприемник на Българска Народна Банка, нещо, което не отразява правилно действителната обстановка. БНБ и досега си съществува като държавно учреждение. Макар и до 1990 г. да е нямала респективен акт за своето съществуване – закон - тя не се е преобразувала, така че да има свои правоприемници. Правоприемник е например Стопанската Академия “Д.А.Ценов” – Свищов на ВФСИ ”Д.А.Ценов”- Свищов. ТБ “Биохим” е акционерно дружество, частно, не е на бюджетна издръжка, което означава, че не може да разполага с капитали, дадени и от държавата.Тоест, не може да се разполага с имоти, подлежащи на възстановяване по ЗВСВНОИ. Така че, не можем да кажем , че праводател е Кметът в качеството му на определящ фактор по отношение на актовете за държавна собственост, а сега от 01 юни 1996 г. на общинската частна собственост...но де факто, той е този, който не е върнал законосъбразно имота и той е този, който се е позовал на по-стар АДС отстъпен в интерес на БНБ, а сега за ТБ “Биохим”. Не можем да кажем само кой е кметът през 1977 г. който е актувал отчуждената собственост. Това наше незнание, не е пречка, по – нашему, да поискаме пълна писмена справка от предварителната партида за ТБ” Биохим” по чл.чл 60(1):1.-7. и по чл.61(1):1.-11.– респективно по част “А” и част “Б” от Закон за Кадастъра и Имотния Регистър. Струва ни се, тази информация е на ваше разполежение, понеже кадастралната карта за град Свищов е изготвена, което ни пътвърдиха от Областна Служба ”Кадастър” – писмо Изх.№10-04-138/25.09.2003 г., което прилагаме за Ваше сведение. Оттам се разбира, че кадастралната карта за Свищов е одобрена за част първа на града през 2000 г., а за втората част (втора линия) - през 2002 г- обн. в ДВ, бр.95/08.10.2002 г. Ето това обстоятелство ни дава основанието да считаме, че Агенцията по кадастъра е изпратила нужните данни до имотния регистър в Свищов, така че най-малкото при съда в Свищов има предварителни партиди за всеки един имот - чл.71(1)( 3) от ЗКИР.
Все пак носителят на вещното право по цитирания имот би било редно да носи името на молителя А.К.Д. и съсобственици, а не името на ТБ “Биохим”, нито на БНБ понеже отдавна нея са я изключили от “играта”, за да се прелапа този и др.имоти от недобросъвестни българи. Ужким е банка, може да се занимава само с банкови операции, а на практика отдава под наем кафе-бар, замислено през онези времена като механа, щото така беше модерно да се правят новите обекти с механи, по хъшовски. Нещо повече: допълнителните строежи в имота на А.К.Д. не се използват по предназначението си - столовата например, а това се разбира от всеки мислещ с мозъка си, че ТБ ”Биохим” е един незаконен държател на чужд имот с намерението да го придобие по давност. (Актове за отчуждаване – № 2573/15.06.1978 г. и акт № 2574/15.06.1978 г., издадени въз основа на Заповед за отчуждаване - № 617/14.04.1977 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен Народен съвет, двете части на имота са актувани като държавна собственост-планоснимачен №1781, парцел III, квартал 55 на Общината Свищов) Знаем също така, че Ообластният Управител е дал на “оперативно управление” имоти на ТБ “Биохим” – Решение от 30 април 2000 г. на ВтОС по гр.х.д. №85/97 г., по което ТБ “Биохим” е ответник.
Замолена сте още веднъж да удовлетровите молбата-заявление, като укажете каква такса следва да се заплати. Интересуваме се за това състояние на имота във връзката му с ТБ “Биохим” за времето от откриването на партида на ТБ ”Биохим” в Софийски Градски съд, Фирмено Отделение - учредяването на банката-майка, с центарала в София; от 1987 г. до сега. Искаме и скица от одобрената кадастрана карта или поне излечение от нея, както и пълни данни по партидата, описани в текста по-горе - по ЗКИР.
Свищов
02.10.2003 г.
С почитание
Атанас Друмев

до Председател на
Свищовски Районен Съд


Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, № 46, 5250 Свищов, тел. 0631-2 65-20

ОТНОСНО: Удостоверение изх. № 1743 от 06.10.2003 г. на Св.Р.С, 11,05 часа- въз основа на Имотния регистър по чл.92 и 93(2) от ЗКИР; във връзка със ЗУТ - досежно, имот планоснимачен № 1781, квартал 55 на Община *Свищов*

Уважаема госпожо Теодора Стоянова,

Цитираното Удостоверение, издадено от Съдията по Вписванията при Свищовски Районен съд, е поискано с надлежна Молба, датирана от 02 октомври 2003 г. Още при представянето и, въпреки настояването да бъде вписана във входящия регистър, това беше отказано. Нещо повече: обърнато бе внимание на съдията по вписванията, че след като се иска вписване на Молба, това не може да бъде отказано, понеже така повеляват новите разпоредби на Правилника за вписванията. Предвирително ни беше известно, че при Свищовския Районен съд не се води все още имотния регистър, който би било редно да функционира, след издадена заповед от Министъра на Правосъдието. Подобна заповед не ни беше представена, а бяхме отпратени да четем Държавен Вестник...Какти и да е .Все пак, обърнахме внимание на съдията по вписванията, че правните ни основания в началото на Молбата включват новите положения и респективно навеждат към по-старите положения от ПВ, ако не се съхраняват данните в т.нар. “предварителни партиди и партидни дела” по смисъла на чл. 71, ал.1 от ЗКИР.
- на края на страница 4-та, е удостоверено, че данните са: “Справката е направена за периода от 02.01.1995 г. до 03.10.2003 г.” В това отношение, считаме, че наличното ни Удостеверение не дава пълна картина на искана справка. Заявено е още на стр.1-ва от Молбата на Атанас К.Друмев, че фирменото дело на ТБ “Биохим” е № 3833/1992 г., от който момент тази частна банка е получила правото на клон на в гр. Свищов. Буди недоумение фактът, че по точки 7 и 8 от първата част на тази справка, се явява “РК-Русе” . Вероятно вписването не е извършено по законните правила, а е било плод на един анимус за придобиване на чужд имот.;
- подадената ни справка е разделена на две части. Обръщаме Ви вниманието към втора част :”II. В КАЧЕСТВОТО НА КРЕДИТОР” Ясно си проличава, че става въпрос за данни, които би било редно да са по чл.63, ал.1: 1.-10. включително и данни по чл. 64, ал,1: 1.-5. от ЗКИР. Тези данни не сме искали, понеже не съставляват засега наш интерес. Даже устно е заявено, че тези данни не ни трябват, а ни трябват онези данни, така , като трябва да се регистрират те по правилата за тези предварителни партиди. В този ред на мисли, държим да споменем, че непълнотата на Удостоверението включва мълчаливо игнориране на значението на част първа. Последната започва с I- во римско: ”I. НОТАРИАЛЕН АКТ №30, т.IV, дело 957/1996 г....” и не указва, за коя част се отнася. Освен това, изявлението, че: “... от направената справка по книгите на Службата и компютърнитеданни на името на ТБ “Биохим”...”, само падразбираме, че пълна информация за регистрирането на данните, нужни за новия имотен регистър не се водят правилно и няма отредени предварителни партиди и партидни дела?!
Като отчитаме, че сме спазили срока на обжалване, замолваме да допуснете за разглеждане по административен ред настоящата Жалба.
Поради тези малки пропуски, налага се да поискаме от Вас, на основание чл 56, ал.1, т.6 от ЗСВ във връзка с т. 1. от чл.56, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗАП (... и от други овластени за това органи, с които се...) да се извърши следното:
1. Да се заведе Молбата от 02.10.2003 г. по правилата на чл.44 от ПВ във входящия регистър на Службата за Вписванията при Св.Р.С, като се отреди респективен входящ номер за тази Молба.; 2. Да се допълни съдържанието на справката, като се отрази, дали става дума за данни по “предварителни партиди и партидни дела” или тази иинформация е въз основа на стария ред; 3. Да се разпореди допълване на данните, така, както са поискани- за периода от оформянето на ТБ ” Биохим” като фирма. Забележка: Въз основа на ПМС №33 от 03 Юни 1987 г. – обн. в ДВ, 46 от 16 юни 1987 г. – по време на една неправилно проведено преустройство, се отиде към формирането на търговски банки. ЕДна от тях беше Банка “Биохим” то ал.2, т.2 от цитираното Постановление на МС, като самоуправляваща се стопанска организация!! Тоест, това беше банка, непредставляваща клон на Българска Народна Банка. А от това си следва, че в никакъв акт за държавна собственост, не може да се възприма тезата за правоприемственост и праводателство!! Което от своя страна говори за един държател на чужд имот, претендиращ за правоприемник на БНБ, на “праводателя БНБ”, за когото с акт на Председател на Изпълкома на ОС от В.Търново е отреден парцел III, кв. 55 на община Свищов за ....жилищни нужди! Този парцел не е преотреждан за “Биохим” след 1987 г. Имаме данни от някои актове за държавна собственост, обаче, по които считат ТБ “Биохим” на “правоприемник на БНБ”. А след като това вече е станало, най-малкото става дума за закононарушение; 4. Да ни снабдите с исканата информация по така наведената в Молбата от 02.10.2003 г. “Служебна Бележка”, като ни издадете допълнително тази Служебна Бележка, с отбелязване, откога е влязла в сила заповед на МП съобразно текста на Молбата – по ЗКИР, или че пък такава заповед за Св.Р.С все още не е издавана. Все пак желаем да знаем графика, по който този нов Имотен регистър би било редно да влезе в сила за Св.Р.С. Замолена сте да дадете тази информация; 5. Замолена сте също така да разпоредите да се впише настоящата Жалба или във входящия регистър на Съда в Свищов или най-точното - по входящия регистър на Службата по Вписванията.
Приложение: – 1 бр. от ПМС № 33, Нормативни Актове, раздел II, том 2, индекс 430.

Свищов,
12 Октомври 2003 г.
Жалбоподател:
Атанас Друмев

Чрез Кмет на Община *Свищов*
до Областен Управител
на Великотърновска област

М О Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул.Цар Борис-I, №46, 5250 Свищов
ОТНОСНО: още по-ясно и категорично поддържане на исканията по Жалба Вх № .№ 94-Ж-167/09.10.2003 г.

Уважаеми господин Красимир Генчев,
Цитираната Жалба бе внесена по регистъра на административно-обслужващото звено още на 09 октомри 2003 г. в 14 часа. Обикновено, това е времето, когато от общината занасят кореспонденцията за деня до Пощата, за да може да отпътува с влака от 15,40 часа към вътрешността на страната. Нарочно се споменава този малък факт, нямащ засега отношение към Жалбата, освен ако решим да го разгледаме във връзката му с последвалия изричен отказ на заместник-кмет Ст.Димитров. Става дума за едно писъмце от същата тази дата, 09.10.2003 г., видимо от щемпъла на изходящата кореспонденция по първоначалния наш входящ номер 1233/24 септември 2003 г. Писъмцето съдържа общо три изречения, в която някои другари от състава на общината са се постарали да потвърдят отново старата и добре позната ни тоталитарна практика по ЗАП, досежно прогласяването на нищожност на ИАА единствено и само по съдебен ред. Вярно е, че тази норма - чл.37, ал. 2 от ЗАП е разположена в Раздел II-ри, уреждащ нормите за произвоство пред съдилищата. По принцип, обаче, нижощността се явява една незаконосъобразност, която на свой ред е предмет на прогласяване също така И по съдебен ред. Тази буква “И”, недвусмислено подсказва, че е напълно възможна процедура за обявяване на нищожност на ИАА и от по-горен административен орган – чл. 33, ал.1. Самата буква, както се сочи в правната теория е символ на кумулативното прилагане на норми. Нещо повече: с конституционната повеля на чл. 120, ал.2 се уредиха нормите по администаритивното обжалване на акт. А това на свой ред предполага, че исканата от жалбоподателя нижощнст на ИАА е напълно основателна, може да бъде инвокира пред Областен Управител и прогласена от него!!
Впрочем, този изричен отказ по писъмцето не се обжалва пред Вас. Няма просто смисъл, понеже чл. 14, ал. 2 от ЗАП го отменя автоматично. Но не така се мисли на практика, а тъкмо обратното става. Много е прав професор д-р Живко Сталев, който обръща вниманието върху тази порочна практика по ЗАП в своя, бихме казали връх в научната кариера - статията “Същността на отказа да се издаде административен акт и особености на неговото обжалване”, изд. Фенея, сп. Административно Правосъдие, кн.2, С.;1998 г., с.16-35. Там на стр. 34 той се осмелява съвсем плахо да каже, че тази практика е бюрократична, ”... като тенисова топка между отказващия и контролиращия орган....докато гражданинът отпусне безсилно ръце пред невъзможността да получи защита.” Той изрично поучава своите читатели, да не се хващат на уловките да обжалват изричен отказ, който е издаден, след като е изтекъл срока за издаване на искания ИАА. Защото ще попадне на сигурно отхвърляне на жалбата от съда. Както казва видният наш учен, до този “ учудващ извод” е стигал и Върховният Съд, поради отъждествяването на отказа и ИАА. Живко Сталев, например, многократно повтаря, че няма знак на равенство между тези две съвсем различни понятия, освен че има все пак някакви общи клаузи за атакуване. За наша жалост, професорът не може да се издигне над собствения си страх и да каже, че тези откази могат да бъдат също така икономически. Защо? Най-просто казано, отказват на някого, а той в срока за обжалване може съвсем по-своему да предложи насрещна престация, за да получи онова, което се иска. И защото саморевизията или отзивът се допуска по ЗАП. В случая с А.К.Д., има друга разновидност на отказа, понеже той се явява политически окрасен. Живко Сталев само бегло казва, че е доста трудно да се онаглади тази разлика м/у ИАА и отказ.Тоест, става дума да това, че отказът може да бъде наречен политически, нещо, което Живко Сталев казва, но в контекст. Вероятно се досещате, че преди 10 ноември 1989 г. ИИА и отказа се отъждествуваха, иначе означаваше БКП да си изуе гащите преждевременно.
Замолен сте да не обръщате внимание на това малко присъмце от страна на немегитимен зам.-кмет Ст.Димитров. А да обърнете повече внимание върху заповедта, с която на него са делегирани пълномощия - №1794/25.09.2003 г. Имаме пълното основание да твърдими, че тази заповед ни засяга, понеже слага бариера пред възможността да искаме своевременно административна защита на засегнатите ни права и интереси. Държим да я обявите за неправилна и нищожна. Неправилна, защото не е съобразена с конкретната управленска ситуация, както вече изнесохме и нищожна, защото заобикаля закона – чл.47, чл.44 от ЗМИ и чл.120, ал.2 от КРБ. Кметът ни дължи издаването на искания ИАА, и това наше публично право ни се отказва.И защото няма делегиране на зъдалжения за зам-кмет.
Още веднъж пъддържаме искането ни, да се ревизира по слубежен ред Заповед № 876/26 Юли 1995 г. Затова именно, настояваме да дадете писмени указания до кмета за следното:1. Да ни извести, откога започва тази ревизия и да ни съобщи, за да вземем допълнително отношение по контретните постановки; 2. Да се определи един срок от най-много месец за саморезевия-отзив , за да може да се включат и други засегнати лица по този казус. Настояваме да прогласите нищожността на Заповед №876/95 г. по този отзив, инициаран от А.К.Д., за да не може повече да разтакава кметът гражданите. Или да го задължите да издаде нова заповед по искането, предхождащо нейното издаване. Държим още веднъж да кажем, че искаме обезателно да прогласите нищожността на заповедта на кмет Станислав Благов - №1794/2003 г. Както и да му наложите респективната глоба по чл. 56 от ЗАП. Защото, да се изразим на политически език, неговото протеже продължава политиката на една обявена за “извънредно хуманна “ политическа партия, на онази политика, подтикваща гражданите да бъркат при предявяването на своите права чрез мълчалив и изричен отказ, откъснани по време. За да бъдат лишени в крайна сметка от права?!
Колкото до икането да се обяви и свързаната Заповед на кмет Кузнецов за нищожна, може и да не се произнасяте. Тази нищожност беше искана овреме, за да се подчертае една друга административна услуга, която ще искаме по административен ред- заповед № 1765.
Господин Генчев,
Замолен сте да образувате административно производство по инвокираната нищожност по Жалбата ни от 24 септември 2003 г. и по тук инвокираната такава. Като държим да бъдем известени за началото на Административното Призводство- очакваме вашето съобщение до три дни. Настояваме да ни уведомите за срока който определяте за респективния държавен служител, натоварен от Вас със задължението да проучи случая, за да прецени фактите, включително и новия факт - заповедта на кмет Благов, както и да подготви текста на Ваша проектозаповед в удовлетворение на исканията ни. Желаем да защите нашето публично право на искане за издаване на ИАА или отзив на вече издаден.
Приложения: 1. 1бр. плик на община Свищов с щемпъл от 10 октомври 2003 г.
Свищов,
13 октомври 2003 г.
С почитание
Атанас Друмев
NB!! Молбата е заведена с Вх.№ 94-Ж-171 /13.10.2003 г. при Общината в Свищов

В днешния брой на вестник “Труд” – бр. 296/18897/ от 27 октомври 2003 г. – не успя да убеди по-вниматените читатели на най-представителния правен Форум у нас в необходимостта от анонимност на научната критика. Защо? Първо на първо,, проблемът за обективната истина бе повдигнат по казус на бай Атанас Костадинов Друмев от Свищов, в светлината на пресната промяна на конституцията. С риск да сгрешим, ако кажем, че неспеециалист повдига този въпрос за същността на сложилата се на трикрартно разглеждане промяна, смело може да се отчете факта на актуалността на проблематиката, застъпена по това мнение.
Ето какво казва видният наш реценцент по наказателно право професор д-р Тодор Тодоров на стр.39 статията “ Топчето пукна по промените в конституцията” от вестник “Труд”: ” Повелята, че производството по делата осигурява установяването на истината /чл.121,ал2 / е безсмислено без подборна законова уредба на доказването (доказателства и доказателствени средства) в гражданския и наказателен процес” дали това е точният изказ или редакторите от вестника са допуснали една печатна грешка поставяйки в среден род това безсмислие вместо в женски род, не знаем. Вероятно професорът поставя под въпрос самото приложение на релевантното досега понятие “производство” като несъстоятелно, поради неговата идеологическа окрасеност. Производството като категория на политическата икономия явно няма място в правната лексиката и вероятно това е основната теза на професор тодоров за коренна промяна на всички текстове по законите, използващи този ужким отречен арсенал. Изводът от тази констатация тук е, че онзи пръв наш научен кадър на нова България, видният свищовлия, е бил много правдободобен, като дава думата на пра-пра дядото на инженер Ганчев :” И едните и другите...”
А сега нещо по въпроса за обективната истана. Ще подходим от друг аспект, а имено от аспектна на касационните основания за отмяна поради съществени нарушения на процесуалните правила. Самата употреба на релеватното прилагателно “съществени”, предполага съществуването на също така релевантното понятие несъществени процесуални нарушения. Засега, обаче, подобна ирелевантност само се предполага, което на свой ред може да ни падскаже, че наказателният процес у нас продължава да се дви ипо кривата “виновен до доказване на противното”, сиреч че се осъществява по стария и добре познат ни обвинителен уклон. Многобройни са дедуктивните факти от НПК и НК, които навеждат на тази констация. Все пак, нека отбележим, че международният Съд в Страсбург издава решения, които стават задължителни за страните-членки по силата на самата Конвенция. По НПК и ГПК, обаче, за да има въозновяване на наказателното или гражданско производство след окончателното триинцстанционно решение на ВКС по НОХД или по ГПК, трябва да са налице установени съществени нарушения на процесуалните права. Тази опозицонна на европейската мисъл стратегия, струва ни се, бе фактически предложена от проф.д-р Живко Сталев, вероятно под внушение на аналазитаторите на “реколтите от грозде и ягоди”
За да се осигури равенството на страните в слетлината на разкриването на обективната истина, по НПК са нужни промени, като след алинея втора на чл. 12 се въведе трета за отводът като процесуално право на страните. Защото това право на безпристрастен съд никъде по ГПК и НПК не се застъпва, освен като възможно пожелание. Тази норма по чл. 25 от НПК е само инструктивна, и по същността на природата се отрича реалното право на равнопоставеност на страните по повод разкриването на тази нужна на наказтелното преследване обективна истина. Сегашната уредба не допуска нарушаване на презумпцията за непогрешимостта на държавната власт, а това на своя ред може само да предположи наличието на съмнителен фактор за подкрепа в пълен обем на нужната ресипрочна защита. Има, разбира се и други дедуктивни факти, като се каза. Те изглежда трябва да се систематизират в отделен дисертационен труд, по който с голямо благоговеене бихме дали нужния “ отзив”. Впрочем, и тук трябва да поясним, защо поставяме кавички. Защото отзив е релевантно на административноправната теория понятие, а приложено в една процедура по научна защита би означавало мълчаливо непризнаване на достиженията на който и да било автор. Та това за сега.