Наследяване със завещание - странен текст!

[pitasht]

Здравейте
Имам саморъчно завещание на човек без деца, без жена и без родители.
По закон наследява негов племенник, който е и поставен под запрещение.
Ще правим опис на наследство, да приемем наследството. Не ме питайте как.
Но изникна завещание от починалия на трето лице в което пише

Аз ДИЛ Разпореждам след моята смърт РСЙ да бъде въведен във владение на следния имот - първи етаж от къща на ул. .................................
Имотът е апартамент- етаж от къща с маза и земя.
В завещанието - ако това е точно завещание, няма земята. Няма и мазата, но да кажем тя сигурно е прилежаща част и не е отделно обособена.

При обявяване и вписване обаче СлВп е включила и земята.

Правилно ли е да се обяви това завещание от нотариус в този вид и изобщо как така са включили и земята без тя да е упомената? Чия е грешката според вас?
Как според Вас съдът ще тълкува волята на завещателя, ако се стигне до съдебни дела? Аз не съм имала никога такова завещание и съм доста изненадата от използваните термини.
Смятате ли, че нотариусът може да обяви това завещание - все пак явно е дадено само владение над имота и то да се впише - как от владение човекът става собственик по силата на това завещание?

[ykovachev]

Здравейте, колега.
Ще коментирам частта от питането относно обявяването на завещанието. Имал съм такъв случай - известен софийски нотариус добутва до вписване завещание в АВ със следния текст отначало: "изменям волята на покойния си съпруг, като вместо това, което той е завещал, завещавам по различен начин същите тия имоти". И АВ вписва това "изменение на волята на покойния съпруг" (чието завещание, впрочем, е обявено 25 години преди това - не че инак изменението на чужда воля има валидност). Давам този уникален пример, за да се види какво вписват...
И оттук, ако има спор при Вашия случай, наистина нещата трябва да се отнесат до съда. А как ще го тълкува - ами зависи как тръгне спорът и кой какво прави. Всякакви изненади са възможни. Личното ми мнение вероятно съвпада с Вашето - писано да се предаде владение, но АВ слънчево вписва собственост. А пък владението като правомощие е ясно, че може да произтича и от друго право.

[pitasht]

Мерси.
А някой който би подкрепил идеята да тръгна по реда да атакува вписването?
Защото опциите ми в момента наистина са много и съм в чуденка.
Както казах на първо време ще правя опис и категорично мисля да искам в описа земята, чудя се дали да не твърдя, че момчето е наследило и апартамента, но при налично вписване ми е ясно съдът какво ще каже, а ако отменя вписването - си мисля че няма резон да ми откаже да го включи в описа???

Разбира се мога и директно да подхвана завещанието, доколкото чета съдът е длъжен да определи волята на завещателя само на база на написаното в завещанието, което отново прави делото с много неясен изход.
Съществува и вариант изобщо завещанието да не е писано от лицето, но това сега не мога да кажа и аз. Подписът мисля е негов, за текста - не можем да решим с настойника.

Мога да започна и с иск по 108 ЗС твърдейки липсата на валидно и действително завещание, прехвърлящо собственост, но и там има доста неизвестни и док.тежест остава за мен.

Затова си мислех ако отменя вписването, което ми се струва лесно осъществимо / на пръв прочит/ и да включа имота в описа и тогава другата страна да си води други дела, доказвайки че са собственици.

[ivanov_p]

Аз, не че съм специалист по завещанията, бих го оспорил. Да завещаеш разпоредително действие е малко непривично за нашето право.

[hristev]

Аз бих започнал от възможността в правилника на вписванията да се:

Чл. 33в. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г.) (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.
(2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. За установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице.
(3) Поправянето на техническа грешка се извършва по разпореждане на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице.

Иначе мои разсъждения: "да бъде въведен във владение на следния имот" според мен не представлява посоченото в общия чл. 13 ЗН -> "може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание".

Не мога да приема така написано завещание като изразяване на ясна воля за прехвърляне на вещни права.

Въвеждането във владение е последица, а не основание за придобиване на право на собственост.

Пак казвам, мои разсъждения.

[todorst]

Интересно завещание ! Как може да владееш даден недвижим имот . Като собственик , елементарно ДА! А кой е собственика. Може ли той да поиска въвод във владение като собственик, без да оспорва завещанието ?Риска от съдебния спор !

[guest1]

Но изникна завещание от починалия на трето лице в което пише
Аз ДИЛ Разпореждам след моята смърт РСЙ да бъде въведен във владение на следния имот - първи етаж от къща на ул. .................................
Имотът е апартамент- етаж от къща с маза и земя.
В завещанието - ако това е точно завещание, няма земята. Няма и мазата, но да кажем тя сигурно е прилежаща част и не е отделно обособена.
При обявяване и вписване обаче СлВп е включила и земята.

За масата добре се сещате, че е част от апартамента - не е отделен обект.
Но земята ... коя земя? Част от имота или целия имот? А собственика на другата част от къщата - " във въздуха " ли остава?

[atom22]

Не мога да се сдържа, ще добавя още едно мнение, което не е на професионалист по темата, то е по-скоро въпрос към някой специалист дори. Та не трябва ли в такъв случай съда да приеме "въвеждане във владение" равносилно на придобиване на собственост? Това е саморъчно написано завещание от не юрист нали? За мен тогава е доста ясна волята на завещателя, приписва в случая дадения етаж с прилежащите му части(както е по НА) на конкретното лице. А това, че не е използват правилните термини и не е изписал всичко ясно и по недвусмислен начин е грешка но не целенасочена и трябва да се пренебрегне ако целим да следваме волята на даденото лице, и това би било най-справедливото решение за мен на съда ако бъде оспорено. А ако трябва да предположа, човека е написал "въведен във владение" защото му е прозвучало като най-официалното от понятията в малкия му правен речник с който е разполагал и не е искал да звучи като селянин като напише първото което му е дошло на ум - "давам му ей тоя етаж от къщата дето живея в него сега".

[hristev]

Действително такава теза може да се защитава в съда. Аз лично съм скептичен, че ще бъде подкрпена.

Съгласен съм, че е възможно съдът да реши такъв спор като тълкува по начин, който Вие предлагате. Това обаче, че е възможно означава точно това - възможност. Едва ли някой съдебен състав някога ще създаде такава практика.

Проблемът идва от това, че в правото има термини. Тези термини, макар че са еднакви с думи и изрази от обикновената реч имат строго определно значение. В настоящия случай думите "въвеждане във владение" са използвани в завещателно разпореждане, изразяващо воля на титуляр на право насобственост, целящо да постигне определни правни последици, които зависят от волята на зевещателя като титуляр на право. Завещателят цели да бъде постигнато определено правно положение в бъдещете - в един неопределен, но сигурен момент - след неговата смърт. Просто казано - разпореждане с право, принадлежащо на починалия. Принципите са, че същото трябва да бъде ясно и недвусмилено формулирано, точно определено или определяемо, изразено в задължителната от закона форма.

В тая връзка считам за много по-вероятно съдебният състав да тълкува изразената воля - "въвеждане във владение" като правен термин.

Отделен е въпросът, че владението не се "въвежда", а се "предава" - като последица от друг юридически факт - в настоящия случай като последица от прехвърляне на право на собственост на основание на завещателното разпореждане.

Въвод във владение е друго. Прави се от съдебен изпълнител - абсолютно неприложим институт в хипотезата, която се разглежда в темата. Поне не преди да има влязло в сила съдебно решение.

На последно място по ред, но вероятно първо по важност е следващото, което се подкрепя от съдилищата и теорията. Тълкуването. Тълкуването е много тънък момент и трябва много елегантно да се действа. Защо ?

В гражданския оборот има много участници с различни интереси. Тези участници имат определено поведение, което се материализира в действия и бездействия. Всеки участник в гражданския оборот, преди да започне свое правно действие, респективно преди да вземе решение да бездейства, се ориентира във фактическата обстановка - хем такава, каквато е в момента, хем в тази, която е възможно в бъдеще.

Горното е проблемът - бъдещето. Бъдещето в гражданския оборот трябва да бъде предвидимо, не със сигурност, но с много голяма точност. Всеки участник в гражданския оборот знае, че избраното от него поведение крие рискове, но изборът на участниците в гражданския оборот е информиран. Рисковете могат да бъдат определени с много голяма сигурност.

Сега какво се получава - ако всеки съд започне толкова свободно и "екзотично" да тълкува волята на някой правен субект, тогава за другите правни субекти, които участват в гражданския оборот ще се създаде едно чувство на несигурност, защото бъдещето от "малко неясно", става "много неясно". Неясното бъдеще създава по-голяма правна несигурност. От там по малко субекти ще решат да рискуват, от там ще се забави гражданския оборот и ще се задълбочат проблемите в обществени отношения, а други нови такива ще се създадат.

Горното е мое мнение, не съм се задълбочавал в съдебната практика при тълкуване на завещания. Обаче като знам колко консервативна и строго формална е материята съм почти убеден, че съм прав.