Една добра измама предполага добро изпълнение .Няма луд "майстор" който да вземе пари и нищо да не свърши.Напълно естествено, че ще започне договореното изпълнение и ще похарчи малко пари и време за създаване на привидност / за "зарибявката" /и след това ще "издои" колкото може пари и ще изчезне.И като как решихте Вие ,че това измамно намерение липсва изначално ? Има едно принципно положение почиващо на нормалната човешка логика и то е "краят увенчава делото".А краят е известен - измамена жертва и обогатен престъпник .
И друго не е вярно - защо е необходим "изначален" престъпен умисъл. Ами той умисълът може и да е инцидентен и да му е дошъл на акъла на майстора по време на изпълнението - видял, че жената е кротка и дава допълнително пари "при поискаване" и той решава да се възползва от наивността й. Обаче найвността на жертвата не отрича умисъла и наличието на престъпление - щото крайният резултат сочи на това.
И гражданско - правната измама си е вредоносна отвсъкъде погледнато
Разбира се , че може да не съм права, колега
На пръв поглед така ми изглежда в казуса на човека.Защо – по женска интуиция/универсален способ за доказване
/- някъде да се твърди, че пари за материали са взети, а материалите не са купени, че са купени, ама не са вложени, че са вложени, ама в друг строителен обект....Напротив – има начална груба сметка за една сума на разходите /явно без труда/, устна и друга крайна сметка, после стискането на ръцете.А по каква логика решихме, че е измама по 209?
Значи договаряме се аз и майстора, че ще строим завод, огромен завод, с големи бетонни стени...както и да е – договаряме строежа – аз казвам, че имам еди колко си и тая сума на разходите ме устройва, той потвърждава, че около толкова ще излезе... стискаме си ръцете...Излиза да е повече- ама ако ми го е казал своевременно аз можеше да ида при друг майстор, или да се откажа да ремонтирам.Възможно ли е ? Измама ли е ?
Пишещият беше възмутен от спирачката, която естестевно, че е безсмислена и безпредметна, някой е искал някак си да си оправи сроковете преди да реши какво да го прави делото, предполагам
.
Пострадалият, реално увреденият, жертвата на измамата, би се възмущавал различно - от твърдението , че престъпление няма, когато се чувства реално ощипан, би казал – парите съм ги дал, материалите ги няма...краят на делото би го възмутил повече, а не неговото спиране...та за това ми изглежда житейски неправдоподобно.Би се възмутил от избягването на преследването, а не от неговото спиране.Може да бъркам, разбира се, не твърдя съм добър „ психолог.”Или просто се подразних на насоката на възмущението.Като измамен бих се вбесила от прекратяването, по друг начин бих изложила фактите.Въпрос на гледна точка.
Една добра измама предполага добро изпълнение, значи и добър измамник
.
Възможно е това със зарибявката- при добре премерена сметка да се създаде фактическа привидност - като изпълнението да се случва.Искам да те измамя с 1000 евро примерно, ни повече, ни по-малко, ще взема от теб 1000, ще строя известно време с твоите пари и така докато те накарам да ми дадеш още хиляда, след които да потъна в ..неспособност да достроявам, дето предварително съм я решил,че ще настъпи..Какъв е смисъла, когато мога да си тръгна с твоите 1000 евро и да не строя нищо.Има смисъл, ако така те стимулирам към по –голямо разпореждане, все по –голямо срещу минимум усилие от моя страна.Зависи от количеството усилие, за да се създаде привидност и от интелигентността на майстора.Заслужава ли си "масрафа"?
Пък и винаги може да се сметне/ сигурно има експертиза по делото – какво е вложено, извършено, колко е цената..нали така ? а може и да не е така, понеже няма известен извършител
/
Спомням си още като студентка не можех да проумея на Таджер разграничението, че гражданската измама се различава от наказателната, обратното, втората се различава от първата, по това че 209 и всичко що е измама се извършва с користна цел.
Та тогава ми се струваше нелепо да се твърди, че каквото и да е въвеждане в заблуждение се извършва с безкористна цел, по алтруистични подбуди ли е ?Нали това е тарикатлъка?
Простичко си я представям аз измамата по НК – липсва
реална насрещна облага срещу имотното разопреждане на пострадалия/ независимо от качеството и сложността на инсценировката/.Ако жената е давала пари за материали срещу липса на материали, може да има измама, като тя не е в договорната връзка, а в последващо поведение.Пари / имотно разореждане/ срещу обещание за нещо, което аз си знам че ще е нищо.
Има и един текст за измамата на купувач.Твърди се да е специален по отношение на измамата, би следвало да е субсидиарен- ако има вреда, да е 209.
За да не кривне всяко неизпълнение към 209 трябва да се установи манипулативно поведение на дееца с насоченост към създаване на невярна представа у постр.и впоследствие поддържането му, добре е и изначална невъзможност за изпълнение на поетия от дееца ангажимент, изначална липса на предмет на „сделката”/тогава е най-просто/ или възможност за изпълнение, което не се е превърнало в начало на реално изпълнение/ ако е симулация на изпълнение ще трябва по –деликатна преценка – струва ли си театъра, има ли пречки от обективен характер или субективен такъв, но не с користно обяснение, дето пречат на изпълнението да се случи/.Така ли е в казуса?
И успоредно с това най-често версии на дееца, свързани с „неочаквани” пречки за реализацията му именно с цел мотивиране на пострадалата да продължи да извършва актове на имуществено разпореждане.Цялостна насоченост на поведението на дееца с користна цел – обогатяване за сметка на пострадалия. Не просто заблуда колко ще са разходите, а заблуда, че разходи се извършват, заблуда, че строим завод
.
А най-добре е измамникът да има и други висящи дела, ако е осъждан - още по -добре.
Може и да тълкувам ограничително нормата на закона.
Пък и имам склонност горчиви опити да пренасям върху чужди казуси, това е погрешно.Понякога, горе –долу на третия път се отказваш да сезираш със сложни гражданско-правни отношения и правиш каквото можеш/ та за това ви разбирам много добре несъгласието/, за да не се получи след 7-8 – 10 г условна присъда или оправдателна поради несъставомерност с изтекла давност за гражданския иск.Или парите някога били като за къща, сега са за трета ръка лек автомобил.
Прокуратурата трябва да се оправи с очеизвадностите и преднамереностите на този етап
.И с ръка на сърцето не мога да укорявам никого по принцип, понеже не съм безгрешна, т.е. за дереджето няма невинни, най-малкото съм съпричинител на състоянието.А практиката на ВКС не мога да я изправям понеже не се преценявам като можещата и знаещата в достатъчната степен, най-малкото на възраст не го докарвам.
Един колега, гражданскоправник, казваше, че зад всеки невъведен в експолатация строеж се крие едно голямо престъпление.Но пък може и да е злополучен бизнес
.
Само след две-три години този вид измами просто ще изчезнат
Боя се, че ще изчезнат не по -скоро от толкова време, колкото съзнателно или безгрижно са толерирани.
В резюме, просто не повярвах на версията за измама на пишещия, като може да съм предубедена
и изкривена.
