- Дата и час: 30 Ное 2024, 13:06 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Поздравявам всички с едно мое любимо стихотворение на Петя Дубарова!
Нека бъдем по-добри!
Доброта
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Нека бъдем по-добри!
Доброта
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
- niky26
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 14 Мар 2008, 18:13
- Местоположение: Бургас
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Смисълът
Смисълът на реката -
малката риба подута от златен хайвер.
И още нещо.
Смисълът на мравката -
пшеничното зърно по-голямо от нея.
И още нещо.
Смисълът на цветето -
горещата пчела натежала от сладост.
И още нещо.
Смисълът на звездите -
необятните очи на детето обърнати към небето.
И още нещо.
Смисълът на човека -
да познае действителните си размери.
И още нещо.
Смисълът на живота...
От мравката до звездите животът е смисъл!
Керана Ангелова
Смисълът на реката -
малката риба подута от златен хайвер.
И още нещо.
Смисълът на мравката -
пшеничното зърно по-голямо от нея.
И още нещо.
Смисълът на цветето -
горещата пчела натежала от сладост.
И още нещо.
Смисълът на звездите -
необятните очи на детето обърнати към небето.
И още нещо.
Смисълът на човека -
да познае действителните си размери.
И още нещо.
Смисълът на живота...
От мравката до звездите животът е смисъл!
Керана Ангелова
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
- niky26
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 14 Мар 2008, 18:13
- Местоположение: Бургас
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Важните неща в Живота
В часа по философия професорът застана на катедрата и
зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен.
Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда.
Разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф.
И отново попита студентите дали съдът е пълен.
Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда.
Естествено пясъкът запълни всичко.
Той попита още веднъж дали съдът е пълен.
Студентите отговориха с единодушно Да.
Тогава професорът взе две кутии с бира.
И изсипа съдържанието им в съда.
Празното пространство се изпълни.
Студентите се разсмяха.
Когато смехът утихна.
Професорът каза:
Този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща във вашия живот.
Семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви.
Все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те.
Животът ви ще бъде достатъчно пълен.
Камъчетата са другите неща.
Работата ви, къщата ви, колата ви.
Пясъкът е всичко останало - малките неща.
Ако най-напред сложите пясъка в съда.
Няма да има място за камъчетата и топките за голф.
Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии.
Никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас.
Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви.
Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря.
Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават.
Подредете приоритетите си.
Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита:
А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна и каза:
Радвам се, че ме попитахте.
Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви.
Винаги ще се намери място и за две бири.
В часа по философия професорът застана на катедрата и
зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен.
Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда.
Разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф.
И отново попита студентите дали съдът е пълен.
Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда.
Естествено пясъкът запълни всичко.
Той попита още веднъж дали съдът е пълен.
Студентите отговориха с единодушно Да.
Тогава професорът взе две кутии с бира.
И изсипа съдържанието им в съда.
Празното пространство се изпълни.
Студентите се разсмяха.
Когато смехът утихна.
Професорът каза:
Този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща във вашия живот.
Семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви.
Все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те.
Животът ви ще бъде достатъчно пълен.
Камъчетата са другите неща.
Работата ви, къщата ви, колата ви.
Пясъкът е всичко останало - малките неща.
Ако най-напред сложите пясъка в съда.
Няма да има място за камъчетата и топките за голф.
Същото се случва и с живота.
Ако губите времето и енергията си за дреболии.
Никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас.
Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви.
Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря.
Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават.
Подредете приоритетите си.
Останалото е само пясък.
Една от студентките вдигна ръка и попита:
А какъв беше смисълът на бирата?
Професорът се усмихна и каза:
Радвам се, че ме попитахте.
Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви.
Винаги ще се намери място и за две бири.
- niky26
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 14 Мар 2008, 18:13
- Местоположение: Бургас
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Анхел Гонсалес
Достатъчно ми е така
Ако бях Бог
и владеех тайната,
щях да направя
същество, точно като тебе;
щях да го изпробвам
(по маниера на хлебарите, тоест:
с уста),
и ако бъде този вкус
същият като твоя, или бъде
самият мирис твой, и начина ти
да се усмихваш
и да замълчаваш,
и да стисваш строго моята ръка,
и да се целуваме, без да си навреждаме –
в това наистина съм сигурен: полагам
толкова внимание, когато те целувам –
то тогава
ако бях Бог,
бих могъл да те повтарям и да те повтарям,
винаги една и съща, и различна винаги,
без да се изморявам никога от идентичната игра,
без да пренебрегвам също тази, която си била,
заради тази, която щеше да си много скоро;
вече не знам дали се изразявам точно, но желая
да изясня, че ако бях
Бог, бих направил
възможното да бъда Анхел Гонсалес,
за да те обичам, както те обичам,
за да изчаквам най-спокойно
да си повярваш всеки ден,
да изненадваш всяка сутрин
светлината, току-що родила се със собствената твоя
светлина, и да придърпаш
завесата неосезаема, отделяща
съня от живота,
като възкръсвам с твоето слово,
весел Лазар,
аз,
пропит все още
от сенки и от леност,
изненадан и вглъбен
в съзерцаване на всичко онова,
което, слято с мен самия,
възстановяваш и спасяваш, движиш,
изоставяш го, когато – после – замълчаваш...
Слушам твоето мълчание.
Съзвездия
дочувам: съществуваш.
Вярвам в тебе.
Си.
Достатъчно ми е.
Достатъчно ми е така
Ако бях Бог
и владеех тайната,
щях да направя
същество, точно като тебе;
щях да го изпробвам
(по маниера на хлебарите, тоест:
с уста),
и ако бъде този вкус
същият като твоя, или бъде
самият мирис твой, и начина ти
да се усмихваш
и да замълчаваш,
и да стисваш строго моята ръка,
и да се целуваме, без да си навреждаме –
в това наистина съм сигурен: полагам
толкова внимание, когато те целувам –
то тогава
ако бях Бог,
бих могъл да те повтарям и да те повтарям,
винаги една и съща, и различна винаги,
без да се изморявам никога от идентичната игра,
без да пренебрегвам също тази, която си била,
заради тази, която щеше да си много скоро;
вече не знам дали се изразявам точно, но желая
да изясня, че ако бях
Бог, бих направил
възможното да бъда Анхел Гонсалес,
за да те обичам, както те обичам,
за да изчаквам най-спокойно
да си повярваш всеки ден,
да изненадваш всяка сутрин
светлината, току-що родила се със собствената твоя
светлина, и да придърпаш
завесата неосезаема, отделяща
съня от живота,
като възкръсвам с твоето слово,
весел Лазар,
аз,
пропит все още
от сенки и от леност,
изненадан и вглъбен
в съзерцаване на всичко онова,
което, слято с мен самия,
възстановяваш и спасяваш, движиш,
изоставяш го, когато – после – замълчаваш...
Слушам твоето мълчание.
Съзвездия
дочувам: съществуваш.
Вярвам в тебе.
Си.
Достатъчно ми е.
От чалга до чалга разликата е огромна и, Слава Богу, аз нямам идея каква е
-
ianeva - Потребител
- Мнения: 660
- Регистриран на: 27 Май 2007, 17:36
- Местоположение: Бургас
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
КЪМ ЕДНО УДАРЕНО ОТ ГРЪМ ДЪРВО
Невена Стефанова
Защо с такава сила
този гръм се сгромоляса върху тебе,
о, пеещо дърво,
със клони тънки като струни?
Ти, чудо на природата,
откликваше на всеки порив лек.
С какво усърдие невидимият вятър
те караше от всичко да трептиш!
Сега мълчиш.
Дали ще оздравееш,
ако всмучеш соковете на земята?
Ще напъпиш ли отново?
Листата ти ще зашумят ли да прикрият
кухината
на мястото на твоето сърце?
Или е по-добре да си умреш,
та пепелта поне да храни
младите фиданки!
Les feuilles mortes (Мъртвите листа)
http://www.youtube.com/watch?v=gaWo21-Fo08
Невена Стефанова
Защо с такава сила
този гръм се сгромоляса върху тебе,
о, пеещо дърво,
със клони тънки като струни?
Ти, чудо на природата,
откликваше на всеки порив лек.
С какво усърдие невидимият вятър
те караше от всичко да трептиш!
Сега мълчиш.
Дали ще оздравееш,
ако всмучеш соковете на земята?
Ще напъпиш ли отново?
Листата ти ще зашумят ли да прикрият
кухината
на мястото на твоето сърце?
Или е по-добре да си умреш,
та пепелта поне да храни
младите фиданки!
Les feuilles mortes (Мъртвите листа)
http://www.youtube.com/watch?v=gaWo21-Fo08
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
ЦИГАНИН СЪМ
Усин Керим
Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!
Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.
Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!
Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!
Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!
Усин Керим е роден на 26.07.1928 г. в Тетевен. Завършва гимназия в родния си град (1946). Работи като секач в Тетевенската планина (1949-51) и като кореспондент на в. "Отечествен фронт" за Сливенски окръг (1954-56). Редактор е на множество излизащи в провинцията вестници (1958-64). Поетични книги: "Песни от катуна" (1955, 1977), "Очите горят. Стихове" (1959), "Стихотворения" (1968), "Под синия шатър" (1968), "Сърцето ми. Стихотворения" (1978), "С бащин глас. Стихотворения" (1978), "Когато страшен пътник се завръщам" (1989). Умира през 1983 г.
Не всичко черно е голуган!
http://www.youtube.com/watch?v=Qswd7mMl5DY
Усин Керим
Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!
Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.
Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!
Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!
Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!
Усин Керим е роден на 26.07.1928 г. в Тетевен. Завършва гимназия в родния си град (1946). Работи като секач в Тетевенската планина (1949-51) и като кореспондент на в. "Отечествен фронт" за Сливенски окръг (1954-56). Редактор е на множество излизащи в провинцията вестници (1958-64). Поетични книги: "Песни от катуна" (1955, 1977), "Очите горят. Стихове" (1959), "Стихотворения" (1968), "Под синия шатър" (1968), "Сърцето ми. Стихотворения" (1978), "С бащин глас. Стихотворения" (1978), "Когато страшен пътник се завръщам" (1989). Умира през 1983 г.
Не всичко черно е голуган!
http://www.youtube.com/watch?v=Qswd7mMl5DY
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
СИЛА
Станка Пенчева
Аз мога на устата си да заповядам -
и тя мълчи, или се усмихва само.
Лежат у мене думите като затворници,
затисната е тежката врата със камък.
Аз мога на очите си да заповядвам:
те стават вирове дълбоки и зелени,
незнайно дъно скрили в глъбините си.
Водите са спокойни и студени...
Ръката ми се подчинява мълчаливо:
лежи на скута ми като заспала птица
или докосва пръстите ти с безразличие -
не е гнездо за нея твоята десница...
Ако поискам -
ще те погледна тъй, че сред тълпа голяма
да ме усетиш и да се обърнеш.
Ако поискам - устни ще помръдна само,
а ти ще знаеш вече всички думи.
Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо
и ти ще минеш бос през жар и пламък ...
Станка Пенчева
Аз мога на устата си да заповядам -
и тя мълчи, или се усмихва само.
Лежат у мене думите като затворници,
затисната е тежката врата със камък.
Аз мога на очите си да заповядвам:
те стават вирове дълбоки и зелени,
незнайно дъно скрили в глъбините си.
Водите са спокойни и студени...
Ръката ми се подчинява мълчаливо:
лежи на скута ми като заспала птица
или докосва пръстите ти с безразличие -
не е гнездо за нея твоята десница...
Ако поискам -
ще те погледна тъй, че сред тълпа голяма
да ме усетиш и да се обърнеш.
Ако поискам - устни ще помръдна само,
а ти ще знаеш вече всички думи.
Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо
и ти ще минеш бос през жар и пламък ...
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Хубаво
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.
Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.
И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.
Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.
Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?
НАЗДРАВЕ!!!
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.
Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.
И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.
Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.
Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?
НАЗДРАВЕ!!!
- niky26
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 14 Мар 2008, 18:13
- Местоположение: Бургас
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Ние сме част от земята
Отговор на индианския вожд Сиатъл до президента на САЩ Франклин Пиърс, който през 1855 г. Предлага на племето Дуамиш белите да купят земята им, а те да се преселят в резерват.
Големият вожд ни праща известие, че иска да купи земята ни. Големият вожд ни праща думи на приятелство и добра воля. Това е много любезно от негова страна, защото ние знаем, че той няма нужда от нашето приятелство.
Ние ще разгледаме неговото предложение. Защото разбираме, че ако не продадем земята си, ще дойде белият човек с пушката и ще си я вземе сам.
Но как може човек да купи небето? Или да продаде топлината на земята. Такава представа е чужда за нас. След като ние не притежаваме чистотата на въздуха, нито блясъците на водата, как можете да ги купите от нас?
Но ние ще вземем решение по въпроса. Големият вожд във Вашингтон може да вярва на думата на вожда Сиатъл – те са така сигурни както кръговрата на годишните времена. Моите думи са като звездите. Те не падат.
Всяка педя от тази земя е свята за моя народ. Всеки сияен бор, всяка песъчинка край брега, всяка мъгличка в тъмните гори, всяка поляна, всяко жужащо насекомо е нещо свято в мислите на моя народ.
Сокът, който се стича по дърветата носи спомените на червения човек.
Мъртвите на белите забравят родната си страна, когато белите отиват нататък да бродят под звездите. Нашите мъртви никога няма да забравят тази земя. Тя е майка на червения човек.
Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са ни сестри. Сръндакът, конят и големият орел са наши братя. Пранинските скали, тучните ливади, топлината на конете и хората – всички принадлежат към едно семейство.
И когато Големият вожд във Вашингтон ни праща известие, че смята да купи нашата земя, той иска твърде много от нас. Големият вожд ни казва, че е приготвил за нас едно място, където ще можем да живеем удобно и приятно. Той ще бъде наш баща, а ние - негови деца.
Нима това е възможно? Господ обича вашия народ. Той изостави свойте червени деца. Той изпраща машини на белия човек, за да му помага в работата, гради му големи градове. Той прави вашия народ все по-силен, ден след ден. Скоро вие ще препълните нашата страна, както се препълват реките след могъщ порой от небето, който никой не е очаквал. А моят народ е един отлив без прилив.
Не, ние сме различни раси. Нашите деца не играят с вашите.
Нашите старци не разказват същите приказки като вашите. Към вас Господ е благосклонен, а ние сме изоставени.
Ще разгледаме вашето предложение да купите земята ни.. Ще размислим. Но няма да ни е лесно. Защото тази земя е свята за нас.
Ние се радваме на тези гори. Не зная – нашето мислене изглежда различно от вашето. Блестящата вода, която се движи в ручеите и реките не е само вода. Това е и кръвта на нашите предци. Ако ви продадем земята си трябва да знаете, че тя е свята. И трябва да кажете на децата си, че е свята. И всяка игра на светлината в ясните води на езерото е напомняне за живота на моя народ. Бълбукането на водите е гласът на моите предци. Реките са наши братя. Те утоляват жаждата ни. Реките носят нашите канута и хранят нашите деца. Ако ви продадем земята си, вие трябва да помните и да научите децата си, че реките са наши братя, а също и ваши. И трябва да бъдете добри към тях, както и към другите си братя.
Червеният човек все отстъпваше пред движението на белия човек. Както ранната мъгла отстъпва пред утринното слънце. Но прахът на нашите бащи е свят. Техните гробове са свято място.
Тези дървета и тези хълмове са свети места.
Ние знаем, че белият човек не разбира нашето мислене. За него всички части на земята са еднакви, защото той е чужденец навсякъде. Той идва през нощта и взема от земята това, от което има нужда в момента. Земята не му е брат. Тя му е враг. И когато я завладее, той продължава нататък. Той изоставя гробовете на бащите си и това не го безпокои. Той краде земята на децата си и това не го безпокои. Гробовете на неговите бащи и правото на живот на неговите деца са забравени от него. Той се отнася към майка си – земята и към брат си – небето, сякаш са неща, които могат да се купят. Сякаш са овце или блестящи мъниста. Неговият глад ще погълне земята. И след него ще остане само пустиня.
Не зная, ние сме различни от вас. Като гледам градовете ви, очите ме болят. Може би защото сме диваци и не разбираме. В градовете на белите няма тишина. Няма място, където може да се чуе разпукването на листата през пролетта, нито бръмченето на насекомите. Може би аз съм дивак и не разбирам нещата. Но градският шум наранява ушите ми. Как може да има нещо хубаво в живота, щом не може да си чуе самотният вик на козодоя, или шума на жабите в блатото през нощта. Аз съм червен и не разбирам. Индианецът обича тихия полъх на вятъра над езерото, дъха на вятъра, изчистен от дъжда по пладне или понесъл миризмата на бора. За червения човек въздухът е скъпоценен. Защото всички неща дишат. И животното, и дървото и човекът. Всички дишат същия въздух. Поделят го помежду си. Изглежда, че белият човек не забелязва въздуха, който диша. Като човек, който от дълго време умира, той е безразличен към миризмите.
Но когато ви продадем земята си, вие не трябва да забравяте, че въздухът за нас е много скъп. Той дели своя дух с целия живот, който съдържа. Вятърът даде на бащите ни първата глътка въздух. И прие в себе си последния им дъх. Вятърът ни ще даде и на децата ни духа на живота. И когато ви продадем нашата земя, трябва много да цените въздуха. Тук, в тази земя, дори белият човек чувства, че вятърът има сладък вкус или мирише на цветя от ливадите.
Ще обмислим, вашето намерение да купите земята ни. И ако приемем, това ще стане само при едно условие : белият човек трябва да се държи с животните по тези места като със свой братя. Аз съм един дивак и не разбирам. Аз съм виждал хиляди избити бизони, оставени от белия човек да изгният, застреляни от прозореца на някой влак, който е минавал покрай тях. Аз съм дивак и не разбирам как може шумящият железен кон да е по-важен от бизона. Ние убиваме бизона само когато трябва да преживеем. Какво е човекът без животните. Ако всички животни умрат, тогава и човекът ще умре в голяма самота на духа. Каквото се случи на животните, ще случи и на човека. Всички неща са свързани едно с друго. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.
Вие трябва да научите децата си, че земята под краката им е праха на нашите предци. За да уважават земята , кажете им , че земята е изпълнена с душите на нашите предци. Учете децата си, както ние учим нашите, че земята е наша майка. Когато хората плюят върху земята, плюнката се връща върху тях самите. Ние знаем , че не земята принадлежи на хората, а хората принадлежат на земята. Това знаем ние : всички неща са свързани едно с друго. Както еднаквата кръв свързва едно семейство. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.
Не човекът е създал тъканта на живота. Човекът е само една нишка в нея. И каквото направите на тъканта, правите го на себе си.
Не, денят и нощта не могат да живеят заедно. Нашите мъртви живеят в сладките реки на земята. Идват отново през пролетта с тиха стъпка. Тяхната душа е във вятъра, който бразди езерата.
Ще обмислим намерението на белия човек да купи земята ни. Но моят народ пита – какво иска белият човек? Как може небето или топлината на земята да бъдат купени? Или бързината на антилопата?
Как можем ние да продадем тези неща и как можете вие да ги купите?
Можете ли да правите каквото си поискате със земята само защото червеният човек е подписал едно парче хартия.
Можете ли да си купите отново бизоните, когато и последният от тях бъде убит?
Ние ще обсъдим вашето предложение. Знаем, че ако не ви продадем земята, вие сами ще си я вземете. Ние сме диви. Но белият човек, като притежава силата си мисли, че той вече е Господ. Защото земята е Господ. Как може човек да притежава своята майка?
Ден и нощ не могат да живеят заедно. Затова ще обмислим вашето предложение да отидем в резерват. Там ще живеем в уединение и мир. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. Нашите деца видяха бащите си победени и унизени. Нашите войни бяха посрамени. След пораженията те прекарват зле дните си – тровят своите тела със сладки храни и силни напитки. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. И не са останали много дни за нас. Още малко, няколко зими и няма да остане нито едно дете на големите племена, които някога живееха по тази земя, а сега останаха малки групи да бродят по горите, нито едно дете няма да остане да скърби върху гробовете на моя народ. Един народ, който някога беше така силен и пълен с надежда какъвто е сега вашият.
Но защо да тъгувам за загиването на моя народ. Народите се състоят от хора, не от нещо друго. Хората идват и си отиват. Като вълните в морето. Дори и белият човек, чиито Господ сега върви с него и му говори като приятел , не може да избегне общата съдба. Възможно е все пак да се окажем братя. Ще видим. Ние знаем едно, което може би и белият човек един ден ще открие – нашият Бог е същият бог, вашият.
Вие може би мислите, че и него го притежавате. Както имате желание да притежавате земята ни. Но това не е възможно. Той е бог на всички хора – и на белите и на червените. Тази земя е ценна за него. Да мърсиш земята значи да не уважаваш нейния създател.
И белите ще си отидат като всички останали племена.
Ако продължавате така да замърсявате леглото си, някоя нощ вие ще загинете в собствената си мръсотия. Но докато загивате, вие излъчвате светло сияние чрез силата на Бога, който ви доведе в тая страна и ви определи да владеете над нея и над червения човек. Тази ваша съдба е загадка за нас.
Когато всички бизони бъдат унищожени, мустангите – уловени, девствените гори – наситени с миризмата на много хора, когато просторът над всички хълмове бъде наранен от пеещите жици, когато вече ги няма храсталаците, когато го няма орелът, когато кажем сбогом на бързите коне - това ще е край на живота. И началото на новия живот.
Господ ви даде да владеете над животните, горите и червения човек по някакво странно съображение. Неговият план за нас е загадка.
Може би бихме разбрали, ако разбирахме за какво мечтае белият човек.
Какви надежди предава той на децата си в дългите зимни нощи. Какви мечти запалва в техните умове.
Ние сме диви и мечтите на белия човек са тайни за нас. Затова ще вървим по наш собствен път. Защото повече от всичко друго ние ценим правото на всеки човек да живее както той сам желае. Независимо колко е различен от свойте братя.
Не е много това, което ни свързва. Ще обмислим вашето предложение. Може би в резервата ще можем да преживеем по наш начин остатъка от дните си.
Когато последният червен човек изчезне от тази земя, и споменът за него остане само сянка на облак над прерията, по тези брегове, по тези гори ще остане завинаги духът на моя баща, ще бъде жив завинаги. Защото моите предци обичаха тази земя както новороденото обича ударите на майчиното сърце.
Когато ви продадем земята си, обичайте я така, както ние я обичаме, грижете се за нея, както ние се грижим. Запазете спомените за земята такива каквито са сега, когато я взимате. С цялата ваша сила, с целия си дух и цялото си сърце я запазете за вашите деца, обичайте я.
Така, както Господ обича всички нас. Понеже ние знаем едно – Бог е един за всички ни и тази земя е свята за него. Не може белият човек да избяга от общата съдба. Така, че може би все пак сме братя.
Ще видим.
р.р. Как се нарича насилственото отнемане на територии в сегашното законодателство? Как се строи демокрация върху терор?
Отговор на индианския вожд Сиатъл до президента на САЩ Франклин Пиърс, който през 1855 г. Предлага на племето Дуамиш белите да купят земята им, а те да се преселят в резерват.
Големият вожд ни праща известие, че иска да купи земята ни. Големият вожд ни праща думи на приятелство и добра воля. Това е много любезно от негова страна, защото ние знаем, че той няма нужда от нашето приятелство.
Ние ще разгледаме неговото предложение. Защото разбираме, че ако не продадем земята си, ще дойде белият човек с пушката и ще си я вземе сам.
Но как може човек да купи небето? Или да продаде топлината на земята. Такава представа е чужда за нас. След като ние не притежаваме чистотата на въздуха, нито блясъците на водата, как можете да ги купите от нас?
Но ние ще вземем решение по въпроса. Големият вожд във Вашингтон може да вярва на думата на вожда Сиатъл – те са така сигурни както кръговрата на годишните времена. Моите думи са като звездите. Те не падат.
Всяка педя от тази земя е свята за моя народ. Всеки сияен бор, всяка песъчинка край брега, всяка мъгличка в тъмните гори, всяка поляна, всяко жужащо насекомо е нещо свято в мислите на моя народ.
Сокът, който се стича по дърветата носи спомените на червения човек.
Мъртвите на белите забравят родната си страна, когато белите отиват нататък да бродят под звездите. Нашите мъртви никога няма да забравят тази земя. Тя е майка на червения човек.
Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са ни сестри. Сръндакът, конят и големият орел са наши братя. Пранинските скали, тучните ливади, топлината на конете и хората – всички принадлежат към едно семейство.
И когато Големият вожд във Вашингтон ни праща известие, че смята да купи нашата земя, той иска твърде много от нас. Големият вожд ни казва, че е приготвил за нас едно място, където ще можем да живеем удобно и приятно. Той ще бъде наш баща, а ние - негови деца.
Нима това е възможно? Господ обича вашия народ. Той изостави свойте червени деца. Той изпраща машини на белия човек, за да му помага в работата, гради му големи градове. Той прави вашия народ все по-силен, ден след ден. Скоро вие ще препълните нашата страна, както се препълват реките след могъщ порой от небето, който никой не е очаквал. А моят народ е един отлив без прилив.
Не, ние сме различни раси. Нашите деца не играят с вашите.
Нашите старци не разказват същите приказки като вашите. Към вас Господ е благосклонен, а ние сме изоставени.
Ще разгледаме вашето предложение да купите земята ни.. Ще размислим. Но няма да ни е лесно. Защото тази земя е свята за нас.
Ние се радваме на тези гори. Не зная – нашето мислене изглежда различно от вашето. Блестящата вода, която се движи в ручеите и реките не е само вода. Това е и кръвта на нашите предци. Ако ви продадем земята си трябва да знаете, че тя е свята. И трябва да кажете на децата си, че е свята. И всяка игра на светлината в ясните води на езерото е напомняне за живота на моя народ. Бълбукането на водите е гласът на моите предци. Реките са наши братя. Те утоляват жаждата ни. Реките носят нашите канута и хранят нашите деца. Ако ви продадем земята си, вие трябва да помните и да научите децата си, че реките са наши братя, а също и ваши. И трябва да бъдете добри към тях, както и към другите си братя.
Червеният човек все отстъпваше пред движението на белия човек. Както ранната мъгла отстъпва пред утринното слънце. Но прахът на нашите бащи е свят. Техните гробове са свято място.
Тези дървета и тези хълмове са свети места.
Ние знаем, че белият човек не разбира нашето мислене. За него всички части на земята са еднакви, защото той е чужденец навсякъде. Той идва през нощта и взема от земята това, от което има нужда в момента. Земята не му е брат. Тя му е враг. И когато я завладее, той продължава нататък. Той изоставя гробовете на бащите си и това не го безпокои. Той краде земята на децата си и това не го безпокои. Гробовете на неговите бащи и правото на живот на неговите деца са забравени от него. Той се отнася към майка си – земята и към брат си – небето, сякаш са неща, които могат да се купят. Сякаш са овце или блестящи мъниста. Неговият глад ще погълне земята. И след него ще остане само пустиня.
Не зная, ние сме различни от вас. Като гледам градовете ви, очите ме болят. Може би защото сме диваци и не разбираме. В градовете на белите няма тишина. Няма място, където може да се чуе разпукването на листата през пролетта, нито бръмченето на насекомите. Може би аз съм дивак и не разбирам нещата. Но градският шум наранява ушите ми. Как може да има нещо хубаво в живота, щом не може да си чуе самотният вик на козодоя, или шума на жабите в блатото през нощта. Аз съм червен и не разбирам. Индианецът обича тихия полъх на вятъра над езерото, дъха на вятъра, изчистен от дъжда по пладне или понесъл миризмата на бора. За червения човек въздухът е скъпоценен. Защото всички неща дишат. И животното, и дървото и човекът. Всички дишат същия въздух. Поделят го помежду си. Изглежда, че белият човек не забелязва въздуха, който диша. Като човек, който от дълго време умира, той е безразличен към миризмите.
Но когато ви продадем земята си, вие не трябва да забравяте, че въздухът за нас е много скъп. Той дели своя дух с целия живот, който съдържа. Вятърът даде на бащите ни първата глътка въздух. И прие в себе си последния им дъх. Вятърът ни ще даде и на децата ни духа на живота. И когато ви продадем нашата земя, трябва много да цените въздуха. Тук, в тази земя, дори белият човек чувства, че вятърът има сладък вкус или мирише на цветя от ливадите.
Ще обмислим, вашето намерение да купите земята ни. И ако приемем, това ще стане само при едно условие : белият човек трябва да се държи с животните по тези места като със свой братя. Аз съм един дивак и не разбирам. Аз съм виждал хиляди избити бизони, оставени от белия човек да изгният, застреляни от прозореца на някой влак, който е минавал покрай тях. Аз съм дивак и не разбирам как може шумящият железен кон да е по-важен от бизона. Ние убиваме бизона само когато трябва да преживеем. Какво е човекът без животните. Ако всички животни умрат, тогава и човекът ще умре в голяма самота на духа. Каквото се случи на животните, ще случи и на човека. Всички неща са свързани едно с друго. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.
Вие трябва да научите децата си, че земята под краката им е праха на нашите предци. За да уважават земята , кажете им , че земята е изпълнена с душите на нашите предци. Учете децата си, както ние учим нашите, че земята е наша майка. Когато хората плюят върху земята, плюнката се връща върху тях самите. Ние знаем , че не земята принадлежи на хората, а хората принадлежат на земята. Това знаем ние : всички неща са свързани едно с друго. Както еднаквата кръв свързва едно семейство. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.
Не човекът е създал тъканта на живота. Човекът е само една нишка в нея. И каквото направите на тъканта, правите го на себе си.
Не, денят и нощта не могат да живеят заедно. Нашите мъртви живеят в сладките реки на земята. Идват отново през пролетта с тиха стъпка. Тяхната душа е във вятъра, който бразди езерата.
Ще обмислим намерението на белия човек да купи земята ни. Но моят народ пита – какво иска белият човек? Как може небето или топлината на земята да бъдат купени? Или бързината на антилопата?
Как можем ние да продадем тези неща и как можете вие да ги купите?
Можете ли да правите каквото си поискате със земята само защото червеният човек е подписал едно парче хартия.
Можете ли да си купите отново бизоните, когато и последният от тях бъде убит?
Ние ще обсъдим вашето предложение. Знаем, че ако не ви продадем земята, вие сами ще си я вземете. Ние сме диви. Но белият човек, като притежава силата си мисли, че той вече е Господ. Защото земята е Господ. Как може човек да притежава своята майка?
Ден и нощ не могат да живеят заедно. Затова ще обмислим вашето предложение да отидем в резерват. Там ще живеем в уединение и мир. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. Нашите деца видяха бащите си победени и унизени. Нашите войни бяха посрамени. След пораженията те прекарват зле дните си – тровят своите тела със сладки храни и силни напитки. Не е толкова важно къде ще прекараме остатъка от дните си. И не са останали много дни за нас. Още малко, няколко зими и няма да остане нито едно дете на големите племена, които някога живееха по тази земя, а сега останаха малки групи да бродят по горите, нито едно дете няма да остане да скърби върху гробовете на моя народ. Един народ, който някога беше така силен и пълен с надежда какъвто е сега вашият.
Но защо да тъгувам за загиването на моя народ. Народите се състоят от хора, не от нещо друго. Хората идват и си отиват. Като вълните в морето. Дори и белият човек, чиито Господ сега върви с него и му говори като приятел , не може да избегне общата съдба. Възможно е все пак да се окажем братя. Ще видим. Ние знаем едно, което може би и белият човек един ден ще открие – нашият Бог е същият бог, вашият.
Вие може би мислите, че и него го притежавате. Както имате желание да притежавате земята ни. Но това не е възможно. Той е бог на всички хора – и на белите и на червените. Тази земя е ценна за него. Да мърсиш земята значи да не уважаваш нейния създател.
И белите ще си отидат като всички останали племена.
Ако продължавате така да замърсявате леглото си, някоя нощ вие ще загинете в собствената си мръсотия. Но докато загивате, вие излъчвате светло сияние чрез силата на Бога, който ви доведе в тая страна и ви определи да владеете над нея и над червения човек. Тази ваша съдба е загадка за нас.
Когато всички бизони бъдат унищожени, мустангите – уловени, девствените гори – наситени с миризмата на много хора, когато просторът над всички хълмове бъде наранен от пеещите жици, когато вече ги няма храсталаците, когато го няма орелът, когато кажем сбогом на бързите коне - това ще е край на живота. И началото на новия живот.
Господ ви даде да владеете над животните, горите и червения човек по някакво странно съображение. Неговият план за нас е загадка.
Може би бихме разбрали, ако разбирахме за какво мечтае белият човек.
Какви надежди предава той на децата си в дългите зимни нощи. Какви мечти запалва в техните умове.
Ние сме диви и мечтите на белия човек са тайни за нас. Затова ще вървим по наш собствен път. Защото повече от всичко друго ние ценим правото на всеки човек да живее както той сам желае. Независимо колко е различен от свойте братя.
Не е много това, което ни свързва. Ще обмислим вашето предложение. Може би в резервата ще можем да преживеем по наш начин остатъка от дните си.
Когато последният червен човек изчезне от тази земя, и споменът за него остане само сянка на облак над прерията, по тези брегове, по тези гори ще остане завинаги духът на моя баща, ще бъде жив завинаги. Защото моите предци обичаха тази земя както новороденото обича ударите на майчиното сърце.
Когато ви продадем земята си, обичайте я така, както ние я обичаме, грижете се за нея, както ние се грижим. Запазете спомените за земята такива каквито са сега, когато я взимате. С цялата ваша сила, с целия си дух и цялото си сърце я запазете за вашите деца, обичайте я.
Така, както Господ обича всички нас. Понеже ние знаем едно – Бог е един за всички ни и тази земя е свята за него. Не може белият човек да избяга от общата съдба. Така, че може би все пак сме братя.
Ще видим.
р.р. Как се нарича насилственото отнемане на територии в сегашното законодателство? Как се строи демокрация върху терор?
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
... и неща по-лежерни ...
Зелената шапчица
В зелено шапката била.
За камуфлаж, че то в гората...
С акъл във нежно резеда
се правела на непозната.
Насреща й, това е чар,
условно да го наречем харизма,
вълкът – чудесен екземпляр!
Какво не прави далтонизмът...
-Червена шапчице, хелоу,
ама защо си със барета?
Милитаризъм или шоу?
Ауу, вместо кошница – Берета.
-Зелена съм, глупак такъв.
Язък за вълчата ти слава.
Във приказката бях ти стръв,
но тук, разбираш, няма шаване.
Я лапи горе и по гръб!
Хич на ловеца не се надай.
Съобщавам ти с голяма скръб,
че лош късмет и той извади.
Докато преброих до три...
(От милост беше, не „защото”.)
Сега минутка помълчи,
да вземем да му почетем перото.
Ти плачеш? Страдащ вълк? Поет?
Да те помилвам? Имаш внучета?
Е, нека да го наречем късмет -
ще те направя дворно куче.
Зелената шапчица
В зелено шапката била.
За камуфлаж, че то в гората...
С акъл във нежно резеда
се правела на непозната.
Насреща й, това е чар,
условно да го наречем харизма,
вълкът – чудесен екземпляр!
Какво не прави далтонизмът...
-Червена шапчице, хелоу,
ама защо си със барета?
Милитаризъм или шоу?
Ауу, вместо кошница – Берета.
-Зелена съм, глупак такъв.
Язък за вълчата ти слава.
Във приказката бях ти стръв,
но тук, разбираш, няма шаване.
Я лапи горе и по гръб!
Хич на ловеца не се надай.
Съобщавам ти с голяма скръб,
че лош късмет и той извади.
Докато преброих до три...
(От милост беше, не „защото”.)
Сега минутка помълчи,
да вземем да му почетем перото.
Ти плачеш? Страдащ вълк? Поет?
Да те помилвам? Имаш внучета?
Е, нека да го наречем късмет -
ще те направя дворно куче.
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Откога
Откога не си идвал по тези места, да усетиш могилата
как се гали във залеза и набъбва във лозето гроздето...
Тук последният спомен, приседнал на припек , от свила
шие шапка-невидимка някому. Село е. Проза е.
Откога не си идвал? Тревите си шушнат със шумата.
Не познавам пътека, забравила стъпки, които обича.
Тук е толкова тихо. Прилича на време по чумаво.
Нека бъдеш вестта, че си идваш. А аз ще съм притчата.
Има хляб, има медена жал от пчелина на лудия.
Има вино в гледжосана стара паница. Да покомкаш душата.
Господ гледа отгоре и девет години небесно се чуди...
Хайде идвай. Разлая се старото псе. И надушва приятел.
Откога не си идвал по тези места, да усетиш могилата
как се гали във залеза и набъбва във лозето гроздето...
Тук последният спомен, приседнал на припек , от свила
шие шапка-невидимка някому. Село е. Проза е.
Откога не си идвал? Тревите си шушнат със шумата.
Не познавам пътека, забравила стъпки, които обича.
Тук е толкова тихо. Прилича на време по чумаво.
Нека бъдеш вестта, че си идваш. А аз ще съм притчата.
Има хляб, има медена жал от пчелина на лудия.
Има вино в гледжосана стара паница. Да покомкаш душата.
Господ гледа отгоре и девет години небесно се чуди...
Хайде идвай. Разлая се старото псе. И надушва приятел.
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
http://www.youtube.com/watch?v=e4xzwrcCW1g
Мы - бандито-гангстерито!
Мы - бандито-гангстерито,
Мы кастето-пистолето, o yes!
Мы стрелянто, убиванто,
Украданто то и это, o yes!
Банко-тресто-президенто
Ограблянто ун моменто, o yes!
И за энто режиссенто
Нас сниманто в киноленто, o yes!
Мы бандито, знаменито,
Мы стрелято пистолето, o yes!
Мы фиато разъежато
Целый день в кабриолето, o yes!
Постоянно пьем чинзано,
Постоянно сыто-пьяно, o yes!
Держим в банко миллионо
И плеванто на законо, o yes!
Мы пирато-гастролеро,
Мы синьоро де ля воро, o yes!
И гражданто убеганто
Врассыпанто престо скоро, o yes!
А ля белля де бамбино
Все игранто в гангстерино, o yes!
У мамано цап монето
И стрелянто пистолето.
У мамано цап монето
И стрелянто пистолето, бах-бах.
У мамано цап монето
И стрелянто пистолето, o yes!
Мы - бандито-гангстерито!
Мы - бандито-гангстерито,
Мы кастето-пистолето, o yes!
Мы стрелянто, убиванто,
Украданто то и это, o yes!
Банко-тресто-президенто
Ограблянто ун моменто, o yes!
И за энто режиссенто
Нас сниманто в киноленто, o yes!
Мы бандито, знаменито,
Мы стрелято пистолето, o yes!
Мы фиато разъежато
Целый день в кабриолето, o yes!
Постоянно пьем чинзано,
Постоянно сыто-пьяно, o yes!
Держим в банко миллионо
И плеванто на законо, o yes!
Мы пирато-гастролеро,
Мы синьоро де ля воро, o yes!
И гражданто убеганто
Врассыпанто престо скоро, o yes!
А ля белля де бамбино
Все игранто в гангстерино, o yes!
У мамано цап монето
И стрелянто пистолето.
У мамано цап монето
И стрелянто пистолето, бах-бах.
У мамано цап монето
И стрелянто пистолето, o yes!
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
съвети разни ... тук, Шекспир по-лесно се чете, това е ...
........ Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато, но със вкус —
човекът си личи от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите. Върви!
На добър час! Помни какво ти казах!
Шекспир, "Хамлет"
........ Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато, но със вкус —
човекът си личи от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите. Върви!
На добър час! Помни какво ти казах!
Шекспир, "Хамлет"
http://www.save-darina.org ...Остава аромат и в ръката, подарила розата! http://vbox7.com/play:cb237e95
-
diaida - Активен потребител
- Мнения: 2595
- Регистриран на: 21 Май 2007, 14:57
- Местоположение: Sofia
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Млад адвокат пледира:
- Господин съдия, самият факт, че клиентът ми се е обърнал именно към мен за защита, доказва неговата невменяемост!
- Господин съдия, самият факт, че клиентът ми се е обърнал именно към мен за защита, доказва неговата невменяемост!
Принцип от римското право е по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. У нас нагласите са обратни. Съдебна система" - разбирай система, която трябва да бъде съдена.
-
justmy - Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 16 Окт 2009, 16:03
- Местоположение: пред Съдебната палат(к)а
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Откраднах върховете
Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни
ми поникнаха крила -
да стигна хубавото,
дето се рушеше,
защото въздухът
не можеше да стигне.
Ръце го биеха
до смърт по стръмното.
Дори не вярвах в Бог,
че ще ме вдигне.
Та той не виждаше,
че съм на дъното,
а сам си вярваше,
че дал е всичко.
Получих си добро,
но беше мъртво.
Той, онзи Дявол,
ми го прати лично,
но след като му
взе душата първо.
А аз си исках дажбата...
и литнах.
Над алчните ръце,
които грабeха.
Откраднах върховете
и не питах,
дали ги заслужавам -
те ми трябваха.
Елица Стоянова
Пò себе си от днес
не съм била.
Небесносиньото
отгоре ме душеше.
От много бездни
ми поникнаха крила -
да стигна хубавото,
дето се рушеше,
защото въздухът
не можеше да стигне.
Ръце го биеха
до смърт по стръмното.
Дори не вярвах в Бог,
че ще ме вдигне.
Та той не виждаше,
че съм на дъното,
а сам си вярваше,
че дал е всичко.
Получих си добро,
но беше мъртво.
Той, онзи Дявол,
ми го прати лично,
но след като му
взе душата първо.
А аз си исках дажбата...
и литнах.
Над алчните ръце,
които грабeха.
Откраднах върховете
и не питах,
дали ги заслужавам -
те ми трябваха.
Елица Стоянова
- Гост
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Нещо истинско ... И за мен - откровено красиво ...
КОЛКО СИ ХУБАВА! ...
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
КОЛКО СИ ХУБАВА! ...
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
От чалга до чалга разликата е огромна и, Слава Богу, аз нямам идея каква е
-
ianeva - Потребител
- Мнения: 660
- Регистриран на: 27 Май 2007, 17:36
- Местоположение: Бургас
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
Борбата е безмилостно жестока...
Никола Вапцаров
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
---->за мен един от най-добрите!!!
Никола Вапцаров
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
---->за мен един от най-добрите!!!
- _goodfellas
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 05 Яну 2010, 11:12
Re: ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))
В тези времена - толкоз трудни и жестоки, тежки,
пет красиви дами разрешават чужди грешки.
Те са мили и добрички, саможертвени, от класа,
проблемите обсъждат - рицарки на кръгла маса!
От мъдростта и силата им трябва всеки да се учи,
който ги послуша, в живота тежък ще сполучи!
А тази тяхна красота, майко, жива да не бях!
Получаваш сърцебиене, ще се видиш ти във грях!
Ала те на отговорност, справедливост възпитават.
Всяка сряда разговарят, съдят или защитават!
И няма тайни, нищо никога не се изпуска...
коментират всеки поглед, всеки навик или връзка.
Но си имат малка тайна, дето много им помага -
на кръглата им маса винце винаги се слага.
И тези пет красиви дами от висока класа...
превръщат се във рицарки ПОД кръгла маса!
пет красиви дами разрешават чужди грешки.
Те са мили и добрички, саможертвени, от класа,
проблемите обсъждат - рицарки на кръгла маса!
От мъдростта и силата им трябва всеки да се учи,
който ги послуша, в живота тежък ще сполучи!
А тази тяхна красота, майко, жива да не бях!
Получаваш сърцебиене, ще се видиш ти във грях!
Ала те на отговорност, справедливост възпитават.
Всяка сряда разговарят, съдят или защитават!
И няма тайни, нищо никога не се изпуска...
коментират всеки поглед, всеки навик или връзка.
Но си имат малка тайна, дето много им помага -
на кръглата им маса винце винаги се слага.
И тези пет красиви дами от висока класа...
превръщат се във рицарки ПОД кръгла маса!
- niky26
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 14 Мар 2008, 18:13
- Местоположение: Бургас
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 20 госта