Частни бирници дерат 5 бона такси за 115 лева борч

[111888]

Продават имоти без да кажат на собствениците, трупат лихви от събрани дългове

Дълг от 115 лева скача над 5 бона заради златните хонорари и такси, които си начисляват частни съдебни изпълнители, пише "Телеграф". Това показва проверка на близо 200 изпълнителни дела срещу длъжници, с която изданието разполага. В някои от случаите недобросъвестни частни бирници жилят хората с баснословни суми за адвокатски възнаграждения. Така и най-нищожният дълг може да нарасне над 50 пъти.
"Реално по тези дела няма писмени доказателства, че са извършвани действия от адвокат както при образуването, така и при движението на изпълнителното дело, за да бъдат начислявани такива разноски в тежест на длъжника", твърдят юристи. Често начисляването на въпросните такси и хонорари са направени незаконосъобразно. Така по въпросните проверени дела са били надписани такси и разноски за близо 1 млн. лева.
Кожата на длъжника се смъква по изпитана схема. По посочените дела взискателите най-често са 10 или 20 юридически лица. Представените договори за цесия са 10,20 или 40 броя по всяко изпълнително дело. Частният съдия-изпълнител признава адвокатско възнаграждение по всяка молба за конституиране на взискател и съответно е начислил такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ. Така по едно дело се представят по 20 договора за цесия при дълг 115 лева. Получават се 3000 лева само за адвокатски възнаграждения, които са за сметка на длъжника. Но не всичко спира дотук. Към тези пари се прибавя и таксата за присъединяването на взискател, която според Закона е 50 лева. Но щом договорите за цесия са 20, а в някои случаи дори - 40, то въпросната такса набъбва до 1000 или 2000 лева, тъй като колкото договора за цесия са представени, толкова пъти се начислява и въпросната такса за присъединяване на взискател. Изведнъж се оказва, че длъжникът е натоварен с 5 бона.


Продават имоти без да кажат на съсобствениците, е друго нарушение на частните съдебни изпълнители. Някои от ЧСИ-тата са натрупали неправомерно милиони левове от лихви, начислявани от банки, по специалните си сметки, в които събират постъпленията от длъжници.

По правило сумите от въпросните лихви трябва да се превеждат на взискателя или кредитора, когато постъпилата от длъжника сума заедно с лихвата е недостатъчна за погасяване на задължението. Освен това сумите трябва да се превеждат и на длъжника, в случаите когато внесената от него или събрана от ЧСИ сума заедно с лихвата превишава размера на задължението. ЧСИ-тата трябва регулярно да изчисляват и превеждат лихвите на някоя от страните в изпълнителното производство, но това не винаги се прави.
http://www.blitz.bg/news/article/283242

[bird_of_paradise]

Това правителство не направи много ( донякъде и за добро), но поне една справедливост е факт от 01.08.2014г.:

§ 1. В т. 26 "Забележки" се създава т. 6:
"6. Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира."

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136275173


Сега прочетох тук https://mjs.bg/15/:
Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
04.08.2014
Свързан с Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
Изтегли

Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
04.08.2014
Изтегли

В частта изпълнително производство има нелоши предложения ( Д все пак също трябва да има права), но едно не ми стана ясно- защо, по ягодте пипат и чл. 78, ал.5.

[wolfson57]

Значи, когато е за адвокатския хонорар - не трябва да се пипа чл.78 ал.5. А че т.26 от Тарифата за частните съдебни изпълнители е тяхното възнаграждение - това може, трябва и е справедливо да се пипа. Кой от всички нас иска да работи безплатно и на ползу роду? И колко пъти да се обяснява (такава е и съдебната практика) - няма такова нещо като доброволно изпълнение. Доброволно се плаща ПРЕДИ образуване на изпълнително дело. Срокът за доброволно изпълнение се дава, за да може длъжникът все пак да спести от начислените такси от по-нататъшни принудителни действия, а и да спаси някой друг имот или вещ.

[bird_of_paradise]

Убедена бях...
По въпроса за промяната в чл. 78 - размера на договореното адв. възнаграждение се заплаща предварително. С оглед последните бурни страсти в съдебната практика, задължителна при това, малцина вече начисляват над минимума, отделно, че адв. възнаграждение се заплаща предварително, ерго ако отпадне текста " но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата" и при липсата на нормативна дефиниция за "фактическа и правна сложност" решението ще бъде въпрос субективен ( магистратски), като потърпевш (ще) е доверителя, не адвоката. Всъщност промяната изобщо няма да докосне адвокатската гилдия, колкото и да прозира намек за "развод" между съсловията ( адвокати- СИ). Имам си договор, малко?, -много? е въпрос относителен, но със сила на закон сме определили размера на възнаграждението.

По отношение "привилегията", която дава изпълнението в срока на поканата- простете, но от 2008г. съществува чл. 53, ал.2 ТТССГПК. Та, в този ред на мисли тази нормативна "дискриминация" следваше да намери някакво разрешение.
А, съвсем открито- боя се, че именно действията на частното изпълнение, повод за което е и тази тема, провокираха негативно обществените нагласи, респективно законодателни изменения.

[111888]

Ако приемем,че изписаното от тебе (woofson)е така, излиза,че нямаме срок за доброволно изпълнение. Значи-имаме правен спор-две лица се съдят, спорят и съдът решава кой крив ,кой прав. На секундата, на минутата, в същия миг на излизане на съдебното решение ли трябва да плати загубилия делото,за да не се стига до принудително изпълнение? Това е абсурд, най-малкото е физически невъзможно, а без съмнение , особено при малки дългове длъжникът ще предпочете да плати доброволно, след влизане в сила на СР. Ако срокът за "доброволно изпълнение", не е срок за доброволно изпълнение-защото сме в рамките на изпълнителен процес вече, то очевидно имаме законодателна празнота-излиза ,че в ГПК НЯМА срок за доброволно изпълнение-примерно 1 седмица след влизане на съдебното решение в сила да е налице абсолютна забрана за образуване на изпълнително дело, особено при малки дългове. Нали целта на изпълнителния процес е кредитора да си получи вземането-при липса на доброволно плащане, защо да не дадем възможност длъжникът, в определен срок от влизане в сила на СР да го направи доброволно, без паразитни такси? Необходим е срок-1 седмица, 2 седмици, след влизане в сила на съдебното решение да не може да се образува ИД, или ако се образува, и длъжникът плати в този срок-разходите да са за сметка на кредитора.

Слабост на изпълнителния процес, е че се допуска принудително изпълнение при делата за издръжка,, дори и когато длъжникът е готов да плаща, а и плаща доброволно. С цел на бившия да му е по-гадно съпругата може пак да си образува изпълнително дело-което е безмислено, ако издръжката се плаща редовно, само натоварва длъжника с разноски и усложнения при запори. Считам, че при доброволно, в срок плащане на издръжка не следва да може да се образува изпълнително дело, до момента в който длъжника не изпадне в забава-премерно от 1 седмица.

Но нека слабостите на изпълнителния процес, да ги обсъдим на друго място. Тук въпросът е как да не се допусне подобна злоупотреба-от цитираната в блиц статия-при дълг сумата да се цедира частично, да се раздробява между множество кредитори, и да се начисляват такси за всяка част на цедираното вземане при принудително изпълнение. че то може въпросните 115 лева от статията да се разделят на над 1000 кредитора, кредитори имащи право на по 10 стотинки частична част от дълга-и по всяка раздробена част от вземането да се образува отделно изпълнително дело с подобаващи такси. Оказва се ,че няма защита-вижте тази статия- http://www.segabg.com/article.php?id=686116

[eurolinker]

А, съвсем открито- боя се, че именно действията на частното изпълнение, повод за което е и тази тема, провокираха негативно обществените нагласи, респективно законодателни изменения.

+1
Няма как да е иначе (т.е. провокацията да не срещне отпор). След като чл. 3 по една или друга причина не може да намери приложение. "Насилието поражда насилие."

[ivanov_p]

Има калпазани на които и на 1 ст. да разбиеш вземането им е малко.

Иначе проблемът с изпълнителното производство е в напълно неадекватното възнаграждение за адвокат или юрисконсулт на взискателя. ИП няма нищо общо със съдебното и там възнаграждението би трябвало да е сумата от предприетите действия по цялото изпълнително поризводство. Иначе заради адвокатски номера излиза лошо име на почтената и народополезна дейност и на частните и на личните съдебни изпълнителни.
1. Заплащането предвидено в тарифата на практика презумпира, че изпълнителното поризводство завършва с подаването на молбата за образуване, за което някой взима всички пари.
2. Не е предвидено заплащане на последващите действия, за разлика от съдебното производство, където за всяко отиване до съда е предвидено такова.
З. Дори не се предвижда заплащане на възнаграждение при условията на 136, ал.1 ЗЗД, все едно исканите действия довели до продажба и ползващи всички взискатели ги е правил кмета на доброволни начала.

В практиката се получава следното, след делото адвокатът отива и хвърля на ЧСИ-то ИЛ с една стандартна молба в която пъпълва три имена и сумата за адвакатския хонорар, прибира парите и дим да го няма. След 2-3 години взискателят започва да си търси личен съдебен изпълнител, който да сътрудничи на частния, но няма как да си върне сумите, които трябва да му плати, защото по делото вече има пълномощно на един адвокат.

На базата на не малка практика смятам за уместно следното:

1. За образуване на изп. дело не повече от 50 лв. хонорар, включващи попълването на молбата и стандартните действия на съдията по изпълнението, които са си описани в молбата.
2. За всяко следващо действие отделно възнаграждение с прилагане на разходните документи по делото.
3. За да се ликвидират случаите, коментирани в темата, възнагражденията трябва да са обвързани с изпълнителния лист, а не с произволен брой изп. дела по един изп.лист. Напр. "общата сума за адвокатски възнаграждения по образуваните изп. дела по един изпълнителен лист не може да надвишава повече от 3 пъти предвиденото в тарифата". Така който купи четвъртата цесия ще бъхта като частен правоприемник на взискателя без адвокатско.