Цифром и словом 2000 лева. Толкова предлага Министерството на правосъдието като обезщетение за общо 15 години и 26 дни, в които държавата е упражнявала цялата мощ на репресивните си органи върху една жена. Става дума за Димитрина Калайджиева - посочената като "убийца" на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и вече оправдана от всички възможни инстанции по това обвинение.
Обезщетението е предвидено за разследване и процес, който се превърна в учебникарски пример не само за бавната, но и абсолютно непрофесионална работа на разследващите органи и прокуратурата. То приключи с потресаващи констатации на съда. В тях почти в прав текст се казва, че вместо да разследват убийството на Надежда Георгиева, полицаите са имитирали дейност. Работата им бе окачествена като "неадекватна" и "повърхностна". А фактът, че се е наложило близките на убитата адвокатка да търсят политически протекции и служебни познанства, за да бъде свършена каквато и да било работа по разследването, е окачествена не просто като "немарливост и нехайство", а като неизпълнение на служебни задължения". Освен това според съда "действията, които органите на СДВР са предприели, са в грубо нарушение на елементарните принципи на правовата държава" и са допуснали "груби нарушения на елементарните човешки права".
Всичко това сега - повече от 15 години след убийството и последвалите "процесуални" действия, е оценено на 2000 лв. - толкова, колкото министерството харчи за една кафе-пауза на поредния семинар или работна среща на тема "Що е правосъдие и има ли то почва у нас?".
Обезщетението за Калайджиева се предлага със суховатото признание, че е допусната "забава" на производството, по което тя е била първоначално обвиняема, а после и подсъдима. "Основната забава е допусната в съдебната фаза на производството, продължила 11 години и три месеца. Производството е било спряно поради отсъствие от страната на един от подсъдимите за период от три години и десет месеца. Забавите са допуснати от първоинстанционния съд, разгледал делото два пъти. При първото разглеждане делото е продължило две години и седем месеца. Проведени са девет съдебни заседания, преди съдът да прекрати съдебното производство поради допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. Второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд е продължило седем години и седем месеца, проведени са 35 съдебни заседания, отлагани основно за събиране на доказателства. До значително забавяне на делото се стигнало и поради протяжното изготвяне на мотивите към присъдата - една година и три месеца след изтичане на едномесечния срок, признава ИВСС.
Няма и ред обаче за калпавото разследване, което на практика е съсипало процеса от самото начало. Защото няма съдия, който може да даде присъда за убийство, за което не е открит нито мотивът, нито оръжието, не е ясен дори часът на смъртта на жертвата. Няма и поне косвени доказателства, които достатъчно убедително да посочат убиеца.
Точно това калпаво разследване всъщност е предопределило не само "неразумния" срок на процеса, в който съдиите безуспешно са се мъчили да свършат работата и на разследващите, като съберат вместо тях каквото могат - свидетелски показания, документи, експертизи. То е предопределило и преминаването на процеса безславно "в архив" - там, където впрочем е и сега. Защото убийците на Надежда Георгиева и до ден днешен не са открити и наказани.
Адвокатката бе открита мъртва в дома си в квартал "Стрелбище" на 28 февруари 2000 година. По главата й са нанесени десет удара с остър предмет - предполага се, че е сатър, но оръжието така и не е открито.
По-късно - едва през юни 2001 г., за смъртта й са обвинени трима души. Всъщност - четирима. Четвъртият е бившият прокурор от ВКП Николай Колев, който на свой ред бе убит при неизяснени и до ден днешен обстоятелства през 2002 година. Приживе Колев се сдоби с обвинение напук на имунитета, който по онова време го пази от наказателно преследване. Но след смъртта му производството срещу него бе прекратено. Само че от мотивите на съда става ясно, че ако беше жив, Колев вероятно също би бил оправдан - твърденията, че той е "поръчал" Георгиева, в мотивите са окачествени като "голословни". Защото така и не са се намерили никакви доказателства за тезата, че Колев е искал смъртта на адвокатката, защото тя записвала на диктофон разговорите с различни хора, сред които имало и негови - които го "уличавали в нерегламентирани контакти и дейности, от което Колев определено се страхувал". Такива записи, а и диктофон също не са били открити въобще.
Като извършители на престъплението пък са посочени Пламен и Димитрина Калайджиеви - тогава те все още са семейство. Развеждат се по време на проточилия се 11 години процес, тогава Калайджиева връща моминското си име Атанасова. Мотивът им според обвинението: Калайджиева-Атанасова известно време работи като секретарка на адвокатката, но после тя я уволнила. А съпругът й Пламен решил да действа в защита на съпругата си. По време на разследването и двамата успяват да избягат от България с фалшиви документи. Пламен е открит и върнат у нас. После изкарва повече от година в ареста, докато чака процеса. Димитрина Калайджиева обаче остава във Великобритания. При това през 2011 г. англичаните категорично отказват да я екстрадират у нас, както настоява прокуратурата. Изтъкват се съмненията, че тук тя ще получи справедлив и безпристрастен процес. Затова делото срещу нея минава изцяло задочно.
Четвъртият подсъдим е Орлин Аврамов - един от собствениците на ямболската винарна "Стара изба" и бивш клиент на адвокатката. Неговата връзка с убийството пък се крепи на един мръсен потник, по който има капки кръв. Само че и потникът попада в делото повече от мистериозно: открит е от "неустановен" служител на реда след приключване на претърсването и след съставянето на протокола за него, без поемните лица да са присъствали в помещението. На всичкото отгоре експертизата на кръвта се прави след толкова години, че на практика пробата се оказва негодна - единственото, което вещите лица могат да установят, е, че по потника има кръв. Но идентична с тази на още 400 000 българи!
Всички съдебни инстанции, които са разгледали казуса, са категорични: няма доказателства, които свързват всички тези хора с убийството на адвокатката. А делото е било провалено още в самото му начало - от немарливото разследване. То буксува месеци наред, без по него да се извършват каквито и да било следствени действия. Стига се дотам, че сестрата на убитата жена търси връзки и ходатайства пред бившия главен прокурор Никола Филчев, за да се намеси той лично и да "раздвижи" производството. Но и това не се оказва достатъчно.
Впоследствие, вече пред съда, ще стане ясно, че е имало - а и все още има, множество други версии, връзки и съмнения за това кой друг би могъл да поръча и осъществи убийството. Но те въобще не са разследвани. Вместо да ги проверят, полицаите стъпват на няколко разпита с полиграф (детектор на лъжата), които не могат по никакъв начин да бъдат приобщени като доказателства. А за капак дори укриват част от резултатите, които не съответстват на "обвинителната" им теза, защото всъщност оневиняват подсъдимите. "Едва през 2007 г. е изяснено, че е извършено и полиграфско изследване на подсъдимия Аврамов, което за психолозите от МВР по несъмнен начин е изключило неговото участие в убийството на пострадалата Георгиева", констатира съдът.
И за всичко това министерството казва: 2000 лв. стигат...
Пламен Калайджиев поиска 500 000 лева
Междувременно стана ясно, че бившият съпруг на Димитрина Атанасова - Пламен Калайджиев, е осъдил прокуратурата да му плати 30 000 лв. обезщетение заради понесените по време на разследването и процеса неимуществени вреди. Той обаче заведе директно дело срещу държавното обвинение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото обаче е едва в началната си фаза - решението, с което е присъдено обезщетението, е от първоинстанционния Софийски градски съд. А практиката при всички такива казуси показва, че прокуратурата обжалва до дупка - пред всички възможни инстанции. Въпреки че самият факт, че е налице оправдателна присъда, при това след 15 години разследване, процес а и престой в ареста са повече от достатъчни, за да бъде осъдена.
Самият Пламен Калайджиев също вероятно не е доволен от решението на СГС, защото искът му е за 500 000 лева. Така че краят на процеса все още е далече.
Средно по 40 души на месец искат обезщетения Всичко това става ясно от поредния доклад на Инспектората на Висшия съдебен съвет за нарушенията на Конвенцията за защита правата на човека и задължението на държавата да осигури приключването на съдебните дела "в разумен срок".
Само за първите три месеца от годината в инспектората са постъпили общо 122 заявления с искания за обезщетение заради забавено правосъдие - не само по наказателни, но и по граждански, административни и търговски дела. Но най-много са жалбите срещу софийските съдилища.
След проверка на ИВСС е установено, че 104 от исканията са напълно основателни. И са изпратени в министерството, което по закон трябва да предложи споразумение на пострадалите. Като максималната сума на обезщетението е 10 000 лв. - очевидно за държавата това е максимумът, на който тя оценява вредите, нанесени от нейните органи.
Пак от отчета става ясно, че министерството е сключило общо 68 споразумения и е изплатило общо 169 780 лв. като обезщетения на пострадалите. Тези пари се осигуряват от бюджета на държавата .Пострадалите, които склонят да се споразумеят с министерството и приемат обезщетенията, макар и в този символичен размер, не могат да съдят държавата за други вреди заради нарушението на "разумния срок" за правораздаване.