начало

Цвета Желязкова е новият председател на окръжния съд във Варна Цвета Желязкова е новият председател на окръжния съд във Варна

В ЕС и у нас за правото, правата и справедливостта

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


В ЕС и у нас за правото, правата и справедливостта

Мнениеот bird_of_paradise » 13 Юли 2016, 09:38

Оплакваш се от държавен служител - осъждат те за клевета
Държавата беше осъдена, защото е погазила правото на мнение на шестима граждани, изразили недоволството от съдия, полицаи, катаджии и учителка

Ако се оплачеш от държавен служител, в България рискуваш сам да бъдеш осъден за клевета. Това са изпитали на гърба си шестима души, които днес спечелиха дела срещу държавата в Страсбург, защото е погазила правото им свободно да изрязяват мнението си.

На пръв поглед случаите са изключително различни – на майка, която се жалва от учителка, тормозеща сина ѝ, на шофьор, спрян от пиян катаджия или друг, на когото пътен полицай му поискал подкуп, или на съпрузи, дръзнали да се оплачат от незаинтересованото поведение на полицаи. Но всички се движат като по калъп – жалба от недоволен гражданин срещу представител на властта, по която проверката не установява нарушение, следва дело за клевета срещу подалия оплакването и осъдителна присъда.

Затова Европейският съд за правата на човека ги обединява. В решенията си той констатира, че ефектът от присъдите на граждани за клевета, след като са подали оплакване срещу представители на властта, е "задушаване" на жалбите срещу държавни служители. "Подобни мерки могат да се разглеждат като необходими само при изключителни обстоятелства, когато убедително е било доказано, че гражданинът съзнателно се е стремил да навреди на длъжностните лица, чието поведение критикува, като е знаел, че твърденията му срещу тях са фалшиви", подчертава съдът в Страсбург. И допълва, че гражданите не са военнослужещи, държавни служители, журналисти или адвокати, които имат специални задължения и отговорности при упражняването на правото си на свобода на изразяване.

"Гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни", пише съдът в Страсбург.

В центъра на един от най-фрапиращите от тях е съдия, постановил присъда срещу бившия си учител, когото след това осъдил и за клевета.

Ето какви са историите, станали причина за осъждането на държавата в Страсбург за погазено право на свободно изразяване на мнение....

повече за тези 6 случая тук: http://legalworld.bg/54369.oplakvash-se ... eveta.html

Нещо съм раздвоена, защото манталитета на нашенеца не е идентичен с този на европееца и с това решение де дава зелена светлина за безнаказано развихряне от всеки кверулантен писател. После иди гони Михаля в опити да доказваш "изключителности", " съзнателно", " убедителни" и прочее.

А, пардон- военнослужещи, държавни служители, журналисти или адвокати нямат тея права. :lol: Е, що тая дискриминация по професия при упражняване правото на свободно изразяване... иди, че разбери. 8)
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: В ЕС и у нас за правото, правата и справедливостта

Мнениеот lexy21 » 15 Юли 2016, 14:34

В това решение няма нищо ново и практиката на ВКС у нас му е изцяло съответна.
По отношение на гражданската отговорност се приема, че всеки има право (в хипотезите на чл. 205 от НПК и задължение) да се обръща към надлежните органи и да излага пред тях обстоятелства, които са му известни. Гражданинът, подаващ жалби, е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Неустановяването (недоказването) на обстоятелствата, посочени в жалбата, обаче, следва да се разграничава от злоупотребата с право на жалба. Kогато на лицето, подаващо жалба е известно, че обстоятелствата, които твърди са неверни, но въпреки това подава жалбата, за да навреди на друго лице или да накърни друг обществен интерес, e налице злоупотреба с право на жалба. В този смисъл недобросъвестното упражняване на правото на жалба е противоправно поведение – деликт, тъй като се извършва единствено с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица или да се накърни друг общественозначим интерес по аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията и в противоречие с интересите на обществото – чл. 8, ал. 2, изр. второ ЗЗД. В този смисъл е задължителна за съдилищата практика на ВКС, в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 245/05.11.2014 г. по г. д. № 1734/2014 г., III г. о. , Решение № 758 от 11.02.2011г. по г. д. № 1243/2009 г., IVг.о., Решение № 668/19.03.2010г. по г.д. № 320/2009 г., IV г.о.
По отношение наказателната отговорност нещата не стоят по-различно - според константната и непротиворечива практика на ВКС, упражняването на право на жалба не изключва визираното в разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК умишлено виновно поведение, когато тя е депозирана пред надлежен орган, оторизиран да възбуди и проведе наказателно преследване, и съдържа фактически обстоятелства за извършено от определено лице конкретно престъпно посегателство, при знание на дееца, че към момента на уведомяването на компетентните власти, набеденият е невинен ( напр. Решение № 22 от 04.02.2014 г. по нак. д. № 2417/2013 г. на Върховен касационен съд). Набедяването е умишлено престъпление, при което уведомяването на органа на властта се извършва със съзнанието на дееца, че изложените от него обстоятелства са неверни и че лицето не е извършило деянието, в което е уличено (Решение № 505 от 24.11.2010 г. по н.д. № 517/2010 г. на ВКС), като за да е налице престъплението набедяване, не е необходимо деецът да посочи всички обективни и субективни признаци на престъплението, което приписва на набедения, а е достатъчно е да излага факти, сочещи най-общо на определено престъпление (Решение № 100 от 22.03.2013 г. по нак. д. № 74/2013 г. на Върховен касационен съд). Общо взето същото касае и клеветата - клеветническите твърдения под форма приписване на престъпление.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34


Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 53 госта


cron