Задължения към НАП и т. 26

[milley]

Здравейте,
има образувано ИД срещу фирма за задължения към друг търговец. Държавата се присъединява с доста големи задължения (десетки хиляди лв.). Изп. дело е образувано 2015 г., няма плащания по делото. Фирмата-длъжник изпраща на ЧСИ удостоверение по чл. 87 през 2017 г., че няма вече задължения към НАП. Дължи ли фирмата-длъжник таксата по т. 26 за задълженията към НАП?
Благодаря!

[ivanov_p]

Не дължи, но си я искат! Калпазани!

[milley]

[kalahan2008]

Има разлика между Удостоверение по чл. 87 ДОПК и такова по чл. 191 ДОПК. Съдебният изпълнител е длъжен да се съобразява единствено с удостоверение по 191 ДОПК, тъй като в удостоверението по 87 ДОПК не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Това е недомислица на закона, която, доведена до крайност, води до доста неблагоприятни последици, вкл. и задължението СИ да събира разсрочени, отсрочени и обезпечени в полза на НАП задължения.
По мое мнение de lege ferenda трябва да се направят някои законодателни промени, касаещи участието на държавата като присъединен по право взискател, който на всичкото отгоре е и привилегирован.
Поне да се отмени привилегията по чл. 136, т. 6 ЗЗД. Може и да се отменят чл. 459 ГПК и чл. 191 ДОПК.

[milley]

Да, държавата е латентен кредитор, когато е присъединена. И когато осн.взискател поиска прекратяване, СИ прекратява ИД, нищо че има присъединен НАП.

[bobi9]

Аз имам малко по-различно разбиране за нещата. Според мен, когато има образувано дело при публичен изпълнител за събиране на тези публични вземания е неправилно НАП да ги включва в удостоверението по 191. Нарушава се основен принцип на правото, като се допуска съществуването на 2 паралелни производства за един и същи предмет. Първо длъжника трябва да се раздвои, второ е възможно и двете да бъдат реализирани по едно и също време, ако същият пък вземе че се окаже платежоспособен. За това когато няма дело пред публичния СИ, е логично парите да се събират от ЧСИ, и то с участието на НАП в производството и произтичащото от това участие на внасяне на такси и правене на искания, а не служебно. Когато обаче НАП са си образували дело, е редно ЧСИ да не предприема принудителни действия по отношение на тия вземания. Друг е въпроса, че те го правят заради таксите.

[kalahan2008]

Нарушава се основен принцип на правото, като се допуска съществуването на 2 паралелни производства за един и същи предмет. Първо длъжника трябва да се раздвои, второ е възможно и двете да бъдат реализирани по едно и също време, ако същият пък вземе че се окаже платежоспособен.

Няма такъв принцип в правото, който да забранява образуването на две паралелни изпълнителни производства. Дори напротив - ГПК изрично допуска това. В чл. 456 ГПК е уредена хипотезата за присъединяване на взискател въз основа на удостоверение, издадено от друг СИ. Което означава, че срещу един и същи длъжник могат да бъдат образувани няколко паралелни изпълнителни дела при няколко СИ. На практика е напълно възможно и да се изпълнява срещу едно и също имущество от различни СИ едновременно, вкл. и насрочването на две паралелни публични продани за едни и същи имоти при различни СИ. Това противоречи на Етичния кодекс на ЧСИ - чл. 29, но и тук има една вратичка, която КЧСИ са "пропуснали" да затворят - при наличието на вече образувано при друг ЧСИ изп. дело вторият ЧСИ само уведомява първия за предприетите от него изпълнителни действия, но това не му пречи да ги извършва. На практика са нужни законови промени, но при последните изменения в ГПК никой в Парламента не се интересуваше от този проблем. Възниква проблем и с таксите на ЧСИ по т. 26 ТТРЗЧСИ - кой ЧСИ ги събира, как превежда на другия ЧСИ сумите (чл. 456, ал. 3, изр. 2 ГПК) и др.
Реално погледнато, ЧСИ трябва да начислява такси по т.26 и за вземанията на държавата, въпреки че се прокрадва мнение, че това били по-"особени" вземания.

[bobi9]

Вникнахте ли в това ,което съм написал!? Удостоверението се издава на взискателя, за да участва в разпределението по друго изп.производство водено срещу длъжника. Ако кажем, че участва, но първоначалният взискател се удовлетвори изцяло, а остане само присъединения с удостоверението, смятате ли, че може да подава искания и до двамата паралелно за извършване на едни и същи действия!? И да не говорим, че не коментираме изобщо тази хипотеза, а говорим за две пралелни производства с един и същи предмет, по реда на ГПК и ДОПК, осъществявани от 2 органа с различна компетентност.

[kalahan2008]

Разбира се, че вниквам, но Вие така и не посочихте от къде си го изковахте този принцип, че не можело да се водят паралелни изп. производства. Както може да има две паралелни изп. производства по ГПК, така и може да има паралелни производства по ГПК и ДОПК. Така държавата си гарантира по-сигурно приходите в бюджета. Отделен е въпросът доколко е целесъобразно и доколко привилегията на публ. вземания по чл 136, т. 6 ЗЗД не е противоконституционна.

Има и съдибна практика, вкл. и на ВКС, че една и съща вещ може да се продава едноврименно от двама ЧСИ.
И да, ако е удовлетворен първоначалният кредитор, изп. дело не следва да се прекратава, докато те се удовлетворят всички кредитори, вкл. и присъединените. Те имат същите права като първоначалния.

Има забрана за конкуренция на универсално изпълнение /несъстоятелност/ и частно изп.производство-чл. 638 ТЗ, но там е друго положението.

[bobi9]

Не казвам, че принципа е нормативно установен. Законодателя очевидно не е допуснал, че може да съществува подобно нещо, и за това чл.126 от ГПК, който е реализация на принципа (не два пъти за едно и също) не е възпроизведен в изпълнителното производство. Крайно правно и житейски нелогично е да се твърди, че НАП може да си води производство пред публичен изпълнител за 2000лв. публични вземания и след като се е присъединил по др. изпълнително дело срещу същия длъжник но е останал неудовлетворен и там може да прави искания по отношение на същите публични вземания. Да налага запори за същото вземане в собственото си производство и да иска от ЧСИ да налага същите запори или други. Тва е пълна простотия. Ако и в двата случая действията са незаконосъобразни ще се наложи длъжника да води две различни производства за отмяната им. Целта на института на присъединяването е да се ползват действията на първоначалния взискател и да се участва в разпределението и да се даде защита на взискателя за да може да иска обявяване на определени действия които го увреждат за недействителни. Разпоредбата, че се ползва от същите права като първоначалния взискател не може да се разбира, че може да движи и двете производства едновременно.
Една и съща вещ може да се продава едновременно, но това е хипотеза в която самите производства са със различни субекти за различни задължения. В случая който коментираме и страните и задължението е едно и също а производствата са 2, така че с примера не мога да се съглася.

[kalahan2008]

Добре, нека да погледнем въпроса и от другата страна - наложена е първо възбрана от НАП и след това от ЧСИ. Може ли ЧСИ да изнесе на публична продан този имот, въпреки че възбраната му е след тази на НАП?
Ако наистина има такъв принцип, забраняващ паралелното провеждане на изпълнителни производства по ГПК и ДОПК, тогава не би трябвало ЧСИ да може да продава имота на длъжника и кредиторът с частно вземане трябва да чака публичният изпълнител да продаде имота или да вдигне възбраната.
Наистина беше такава уредбата в ДОПК до 2010 г. - чл. 191, ал. 1. Тогава обаче беше приета нова ал. 2 на чл. 191, която въведе възможност съдебният изпълнител да продава този имот въпреки възбраната на публичния изпълнител, ако държавата не е успяла да се удовлетвори в продължение на 6 месеца - при образувано изпълнително дело, или 12 месеца - при обезпечителна възбрана.
Това обаче не пречи на публичния изпълнител да си продава по ДОПК, въпреки че това го прави и съдебният изпълнител по ГПК. Няма норма, аналогична на чл. 193, ал. 4 ДОПК, касаеща конкуренцията между производството по ДОПК и несъстоятелността. Следователно и ДОПК (а не само ГПК) позволява паралелното провеждане на две изпълнения срещу една и съща вещ.
Това е така, тъй като производствата по ГПК и ДОПК са частни и конкурентни, а само универсалното производство по несъстоятелност има суспензивен ефект по отношение на частните изпълнителни производства.

Една и съща вещ може да се продава едновременно, но това е хипотеза в която самите производства са със различни субекти за различни задължения.

Ще се позова на съдебната практика на ВКС:

Възбраната е разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателят по образуваното изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта. Вписването цели да оповести на трети лица за наложената забрана за разпореждане, като им я противопостави. Ако въпреки възбраната длъжникът продаде възбранения имот, спрямо взискателя по изпълнителното дело продажбата ще е недействителна. Спрямо трети лица възбраната се изразява в недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза на третото лице. Наложената възбрана не създава вещно право върху недвижимия имот или предпочтително удовлетворение върху същия, които да следват имота независимо у кого се намира. От друга страна, възбраната дава правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Условие за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил собственост на длъжника. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на постановлението за възлагането то прехвърля на купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост. Ако възлагането не бъде обжалвано, то може да бъде оспорено по исков ред само когато в проданта участва лице, което не имало право да участва в наддаването и при невнасяне на цената.
Когато един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този, който пръв е вписал акта, с който е придобил собствеността.

Друг е принципът, за който говорите - това е принципната забрана за неоснователно обогатяване. Защото до това ще се стигне, ако взискателят се удовлетвори два пъти от един и същи длъжник.

В тази връзка си мисля, че последните изменения в ГПК повдигнаха един проблем, който все още не се забелязва в практиката, но задължително ще "лъсне", рано или късно. Това е новата редакция на чл. 493, т. 1 ГПК, която предвижда, че ако взискателят, който не е внесъл задатък на публичната продан, не внесе цената, вземането му се намалява с един задатък. Ако този взискател е присъединен взискател по това изп. дело, как това намаляване на вземането му ще се отрази върху вземането по изп. дело, където той е първоначален взискател? Излиза, че по едното дело вземането е намалено с един задатък, а по другото - не е. Това е законодателна недомислица, която тепърва ще се изчиства в практиката.

[ivan_lawyer]

Има недомислица, но определено много бъркат държавните вземания.
Наскоро случаят е такъв (в момента ЧСИ се прекрати и го махнаха от Камарата, но не е точно затова), облигационно вземане по запис на заповед от 2002г., след дълги разтакавания по ДСИ и т.н., дългът е сведен до почти нула, вземайки предвид поредността главница, лихви (тоест - платена е главницата и остават само лихви, което е предмет на някакъв спор), но междувременно ЧСИ изведнъж пак поисква от НАП справка и излизат задължения.

Разбира се, лев няма да платим, освен на държавата (другият дълг е почти погасен), но така излиза че имаме общо задължение от 10 000 лева, един вид - и това е етично основание на ЧСИ да прокарва публична продан на несеквестируемо жилище - ето ти реалности.


Така стоят нещата. Иначе за таксата - доколкото терминът "такса", сам по себе си е нещо, за което е извършена услуга, тоест не е данък, който е абстрактен, ясно е за какво говорим, то следва да се види и оцени реалното натоварване на ЧСИ по делото - но ако законът е така написан няма какво да кажем. Резонно е да има такса, но не знам какъв размер да е. Защото ако взискателят е удовлетворен - макар по друго дело - какво става. Длъжникът винаги е предизвикал с поведението си и изпълнителното дело и публичното дело, така че жалост няма голяма.