Спорел чл. 183, ал. 3 НК виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Въпросът, който се поставя за тълкуване, е кои органи са компетентни да приложат тази разпоредба, дали това е само съдът, или това могат да сторят и следователят и прокурорът, ако осъденият да дава издръжка е изплатил задължението си преди предаването му на съд. Спор не може да има, че ако обвиняемият е бил предаден вече на съд и е внесъл сумата за издръжката през време на съдебното следствие или до постановяване на присъдата, то прилагането на разпоредбата следва да стане само от съда, разглеждащ делото, при изричната констатация, че от забавянето на плащането не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Обстоятелството, че подсъдимият е внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, не означава, че той е невиновен. Напротив, той е виновен, защото умишлено е забавил изплащането й в размер на две или повече месечни вноски, и затова с присъдата следва да бъде признат за виновен, но да не му се налага наказание. В тези случаи делото не може да бъде прекратявано, защото в НПК липсва и такова основание за прекратяване на делото.
В случаите, когато осъденият да дава издръжка е изплатил задължението си преди предаването му на съд, то пак съдът е компетентният орган да приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК. На такъв извод сочи най-напред изразът на закона, че виновният не се наказва, а органът, който може да признае едно лице за виновно или не в извършването на дадено престъпление, е само съдът. Прокурорът с обвинителния акт само предлага на съда да признае лицето за виновно в извършването на определено престъпление, като иска и наказанието му за това. Той обаче не е органът, който може да признава лицето за виновно. Това право има само съдът.
Ако се приеме, че прекратяването на следствието може да стане и от прокурора, то по силата на логиката и съдът при наличието на предпоставките на закона може да прекрати делото. А, както се каза вече, това той не може да направи поради липса на законно основание. Във всички тези случаи той следва да се произнесе с присъда, с която, като признае дееца за виновен, да не му налага наказание.
Независимо от това и сам законът не предвижда, че единственото основание, поради което деецът няма да се накаже, е, че е внесъл в срока дължимата издръжка. Напротив, по начало той си остава виновен, защото вече е осъществил престъплението, освен когато е установена обективна невъзможност за изпълнение. Подсъдимият не следва да бъде наказван само ако от забавянето на плащането не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Ако такива са настъпили, той следва да бъде наказан на общо основание. А в коя фаза на производството въпросът, дали са настъпили или не вредни последици, какви и в каква степен, може да бъде изяснен най-пълно и най-добре? Това може да стане само в съдебното заседание, където при съответната публичност и непосредственост, както и при използуване на разпоредбите на НПК ще се разкрие и пълната истина по този въпрос. Във фазата на предварителното производство същият въпрос може и да не получи пълно изясняване и въпреки това то да бъде прекратено.
Ако се приеме, че и прокурорът може да прекратява следствието поради внасяне на дължимата издръжка, то това не във всички случаи осигурява и най-добрата възможност за правилното приложение на закона. Например предварителното следствие е прекратено поради внасяне на сумата, въпреки че не са били налице изискванията на закона за ненаказване на дееца, или пък той неколкократно вече не е давал издръжката и като се е поставил въпрос за наказателна отговорност,
веднага плаща. В тези случаи той, макар и неколкократно да е осъществил престъплението по чл. 183 НК, не е съден и осъждан, защото предварителното следствие е било прекратявано, а ако беше предаван на съд и съден, то в много от случаите престъплението му щеше да бъде и повторно, съобразно с което ще бъде санкциониран по ал. 4 на същия текст. Нещо повече, деянието му може да се яви повторно още с второто неплащане, ако още при първото забавяне се констатира, че макар и задължението да е изплатено, за пострадалия от забавянето са настъпили вредни последици.
Съобразно с изложеното следва да се приеме, че в случаите, когато осъденият да дава издръжка съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, но преди започване на предварителното следствие е изплатил същото, то срещу него пак трябва да се възбуди наказателно преследване и се предава на съд. Това разбиране не е пречка прокурорът при условията на чл. 9, ал. 2 НК, а именно, когато, макар и от формална страна престъплението да е осъществено, но поради неговата малозначителност то не е общественоопасно или когато неговата обществена опасност е явно малозначителна, сам да прекратява следствието и подсъдимият да не бъде предаван на съд.
Актът, с който може да се доказва, че деецът се е ползувал веднъж от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, е влязлата в сила присъда.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК не може да намери приложение и за случаите на ал. 4 на същия текст. Основната идея, залегнала в чл. 183, ал. 3 НК, е да насърчи по-бързото изплащане на закъснелите издръжки, както и да се намали броят на случаите, които осъществяват престъпните състави на ал. 1 и 2 на същия текст. Ако се приеме, че тази ал. има приложение и за ал. 4, то това би означавало противоречие с идеята и отношението на законодателя към рецидива, който е по-високо общественоопасно престъпление и винаги е и по-тежко наказуемо от първото провинение.
В полза на такова разбиране е и систематическото подреждане на алинеите в тълкувания текст. Така ал. 3 се намира след алинеи 1 и 2 на чл. 183 НК, които съдържат и основните престъпни състави на това престъпление, а не и след ал. 4, по която се наказват повторните деяния.
В случаите, когато осъденият да дава издръжка е изплатил задължението си преди предаването му на съд, то пак съдът е компетентният орган да приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК. На такъв извод сочи най-напред изразът на закона, че виновният не се наказва, а органът, който може да признае едно лице за виновно или не в извършването на дадено престъпление, е само съдът. Прокурорът с обвинителния акт само предлага на съда да признае лицето за виновно в извършването на определено престъпление, като иска и наказанието му за това. Той обаче не е органът, който може да признава лицето за виновно. Това право има само съдът.
Ако се приеме, че прекратяването на следствието може да стане и от прокурора, то по силата на логиката и съдът при наличието на предпоставките на закона може да прекрати делото. А, както се каза вече, това той не може да направи поради липса на законно основание. Във всички тези случаи той следва да се произнесе с присъда, с която, като признае дееца за виновен, да не му налага наказание.
Независимо от това и сам законът не предвижда, че единственото основание, поради което деецът няма да се накаже, е, че е внесъл в срока дължимата издръжка. Напротив, по начало той си остава виновен, защото вече е осъществил престъплението, освен когато е установена обективна невъзможност за изпълнение. Подсъдимият не следва да бъде наказван само ако от забавянето на плащането не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Ако такива са настъпили, той следва да бъде наказан на общо основание. А в коя фаза на производството въпросът, дали са настъпили или не вредни последици, какви и в каква степен, може да бъде изяснен най-пълно и най-добре? Това може да стане само в съдебното заседание, където при съответната публичност и непосредственост, както и при използуване на разпоредбите на НПК ще се разкрие и пълната истина по този въпрос. Във фазата на предварителното производство същият въпрос може и да не получи пълно изясняване и въпреки това то да бъде прекратено.
Ако се приеме, че и прокурорът може да прекратява следствието поради внасяне на дължимата издръжка, то това не във всички случаи осигурява и най-добрата възможност за правилното приложение на закона. Например предварителното следствие е прекратено поради внасяне на сумата, въпреки че не са били налице изискванията на закона за ненаказване на дееца, или пък той неколкократно вече не е давал издръжката и като се е поставил въпрос за наказателна отговорност,
веднага плаща. В тези случаи той, макар и неколкократно да е осъществил престъплението по чл. 183 НК, не е съден и осъждан, защото предварителното следствие е било прекратявано, а ако беше предаван на съд и съден, то в много от случаите престъплението му щеше да бъде и повторно, съобразно с което ще бъде санкциониран по ал. 4 на същия текст. Нещо повече, деянието му може да се яви повторно още с второто неплащане, ако още при първото забавяне се констатира, че макар и задължението да е изплатено, за пострадалия от забавянето са настъпили вредни последици.
Съобразно с изложеното следва да се приеме, че в случаите, когато осъденият да дава издръжка съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на две или повече месечни вноски, но преди започване на предварителното следствие е изплатил същото, то срещу него пак трябва да се възбуди наказателно преследване и се предава на съд. Това разбиране не е пречка прокурорът при условията на чл. 9, ал. 2 НК, а именно, когато, макар и от формална страна престъплението да е осъществено, но поради неговата малозначителност то не е общественоопасно или когато неговата обществена опасност е явно малозначителна, сам да прекратява следствието и подсъдимият да не бъде предаван на съд.
Актът, с който може да се доказва, че деецът се е ползувал веднъж от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, е влязлата в сила присъда.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК не може да намери приложение и за случаите на ал. 4 на същия текст. Основната идея, залегнала в чл. 183, ал. 3 НК, е да насърчи по-бързото изплащане на закъснелите издръжки, както и да се намали броят на случаите, които осъществяват престъпните състави на ал. 1 и 2 на същия текст. Ако се приеме, че тази ал. има приложение и за ал. 4, то това би означавало противоречие с идеята и отношението на законодателя към рецидива, който е по-високо общественоопасно престъпление и винаги е и по-тежко наказуемо от първото провинение.
В полза на такова разбиране е и систематическото подреждане на алинеите в тълкувания текст. Така ал. 3 се намира след алинеи 1 и 2 на чл. 183 НК, които съдържат и основните престъпни състави на това престъпление, а не и след ал. 4, по която се наказват повторните деяния.
Министърът на правосъдието на основание чл. 239 НПК предлага да бъде издадено тълкувателно решение по следните въпроси:
1. Съставлява ли повторност по чл. 183, ал. 4 при условията на чл. 28 НК деянието, извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за същото престъпление, но на основание чл. 183, ал. 3 НК не му е наложено наказание.
2. По коя алинея (1 или 3) на чл. 183 следва да бъде предаден на съд обвиняемият, който е изпълнил задължението по време на следствието; или ако е предаден на съд и е платил по време на съдебното дирене, следва ли да бъде оправдан по ал. 1 с отделен диспозитив.
3. По какъв начин следствените органи и съдът трябва да установят такова предишно осъждане и вписва ли се то в бюрото за съдимост. Представителят на Главната прокуратура на НРБ се изказа в смисъл, че: 1. Повторност на престъплението по чл. 183, ал. 4 има, когато лицето, макар да е освободено от наказание, има присъда по чл. 183, ал. 3 НК.
2. Ако виновният е изпълнил задължението във връзка с издръжката по време на следствието или до предаването на съд и не се ползувал от привилегията, дадена в чл. 183, ал. 3, следва да бъде предаден на съд по чл. 183, ал. 3 НК.
Присъдата в тези случаи трябва да бъде не оправдателна, а осъдителна, като се признае за виновен и освободен от наказание.
3. Осъждането с оглед повторността за това престъпление по чл. 28 НК следва да се установи с присъдата по чл. 183, ал. 3, която подлежи на регистрация в бюрото за съдимост.
Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе пред вид: 1. За да се постанови осъдителна присъда, необходимо е не само да се установи, че извършеното от виновния деяние съставлява престъпление, но и че е наказуемо. Затова, ако едно деяние съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от закона за ненаказуемо, както е например с деянията по чл. 18, ал. 3, чл. 105, ал. 2 чл. 292 и др., за него не може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е виновно извършено. А. щом присъдата няма осъдителен характер, не следва и да се регистрира в бюрото за съдимост. И затова, ако деецът, след като е признат за виновен и съгласно чл. 183, ал. 3 НК е освободен от наказание, наново не изпълни задължението по издръжката в определения срок, налице е престъпление не по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 28 НК, а по ал. 1 или 2 на чл. 183.
Повторност на престъплението по смисъла на чл. 28 НК има само когато виновният извърши престъпление, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Под осъждане, както се изтъкна, се разбира присъда, с която е наложено наказание.
2. Чл. 183, ал. 3 може да бъде приложен, ако са налице предвидените в него предпоставки, както от прокурора на предварителното производство, така и от съда до предаването на обвиняемия на съд. Становището, че това може да стане само с присъда, е неправилно. В тези случаи по силата на закона прокуратурата също може да прекрати наказателното преследване, щом извършеното деяние е ненаказуемо. Внасянето на делото с обвинителен акт и предаването на съд имат смисъл само когато е налице наказуемо деяние, а не такова, за което предварително се знае, че деецът ще бъде освободен от наказание. Затова доказателство, че дадено лице веднъж се е ползувало от привилегията на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, може да бъде не само присъдата, с която деецът е признат за виновен и на основание този текст освободен от наказание, но и постановлението на прокурора и определението на съда по чл. 165 НПК за прекратяване на наказателното преследване.
3. Застъпеното становище в тълкувателното решение на ОСНК от 2.02.1970 г., че чл. 183, ал. 3 не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се ползувал веднъж от тази разпоредба, като неправилно следва да се изостави.
По тези съображения Върховният съд, ОСНК
РЕШИ:
1. Повторност на престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 28 НК има само когато деецът не изпълни задължението си по издръжката в определения срок, след като е бил осъждан за такова деяние. Присъдата по чл. 183, ал. 3 НК не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан.
2. Чл. 183, ал. 3 НК може да бъде прилаган както от съда, така и от прокурора. Доказателството, че деецът се е ползувал от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, може да бъде не само присъдата по този текст, но и постановлението на прокурора, а така също и определението на съда, по чл. 165 НПК за прекратяване на наказателното преследване съгласно чл. 183, ал. 3 НК.
3. Изоставя решение № 2 от 02.02.1970 г. на ОСНК в частта, с която се приема, че чл. 183, ал. 3 не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда по чл. 183, ал. 3, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се е ползувал веднъж от привилегията на тази разпоредба.
1. Съставлява ли повторност по чл. 183, ал. 4 при условията на чл. 28 НК деянието, извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за същото престъпление, но на основание чл. 183, ал. 3 НК не му е наложено наказание.
2. По коя алинея (1 или 3) на чл. 183 следва да бъде предаден на съд обвиняемият, който е изпълнил задължението по време на следствието; или ако е предаден на съд и е платил по време на съдебното дирене, следва ли да бъде оправдан по ал. 1 с отделен диспозитив.
3. По какъв начин следствените органи и съдът трябва да установят такова предишно осъждане и вписва ли се то в бюрото за съдимост. Представителят на Главната прокуратура на НРБ се изказа в смисъл, че: 1. Повторност на престъплението по чл. 183, ал. 4 има, когато лицето, макар да е освободено от наказание, има присъда по чл. 183, ал. 3 НК.
2. Ако виновният е изпълнил задължението във връзка с издръжката по време на следствието или до предаването на съд и не се ползувал от привилегията, дадена в чл. 183, ал. 3, следва да бъде предаден на съд по чл. 183, ал. 3 НК.
Присъдата в тези случаи трябва да бъде не оправдателна, а осъдителна, като се признае за виновен и освободен от наказание.
3. Осъждането с оглед повторността за това престъпление по чл. 28 НК следва да се установи с присъдата по чл. 183, ал. 3, която подлежи на регистрация в бюрото за съдимост.
Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе пред вид: 1. За да се постанови осъдителна присъда, необходимо е не само да се установи, че извършеното от виновния деяние съставлява престъпление, но и че е наказуемо. Затова, ако едно деяние съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от закона за ненаказуемо, както е например с деянията по чл. 18, ал. 3, чл. 105, ал. 2 чл. 292 и др., за него не може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е виновно извършено. А. щом присъдата няма осъдителен характер, не следва и да се регистрира в бюрото за съдимост. И затова, ако деецът, след като е признат за виновен и съгласно чл. 183, ал. 3 НК е освободен от наказание, наново не изпълни задължението по издръжката в определения срок, налице е престъпление не по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 28 НК, а по ал. 1 или 2 на чл. 183.
Повторност на престъплението по смисъла на чл. 28 НК има само когато виновният извърши престъпление, след като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Под осъждане, както се изтъкна, се разбира присъда, с която е наложено наказание.
2. Чл. 183, ал. 3 може да бъде приложен, ако са налице предвидените в него предпоставки, както от прокурора на предварителното производство, така и от съда до предаването на обвиняемия на съд. Становището, че това може да стане само с присъда, е неправилно. В тези случаи по силата на закона прокуратурата също може да прекрати наказателното преследване, щом извършеното деяние е ненаказуемо. Внасянето на делото с обвинителен акт и предаването на съд имат смисъл само когато е налице наказуемо деяние, а не такова, за което предварително се знае, че деецът ще бъде освободен от наказание. Затова доказателство, че дадено лице веднъж се е ползувало от привилегията на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, може да бъде не само присъдата, с която деецът е признат за виновен и на основание този текст освободен от наказание, но и постановлението на прокурора и определението на съда по чл. 165 НПК за прекратяване на наказателното преследване.
3. Застъпеното становище в тълкувателното решение на ОСНК от 2.02.1970 г., че чл. 183, ал. 3 не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се ползувал веднъж от тази разпоредба, като неправилно следва да се изостави.
По тези съображения Върховният съд, ОСНК
РЕШИ:
1. Повторност на престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 28 НК има само когато деецът не изпълни задължението си по издръжката в определения срок, след като е бил осъждан за такова деяние. Присъдата по чл. 183, ал. 3 НК не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан.
2. Чл. 183, ал. 3 НК може да бъде прилаган както от съда, така и от прокурора. Доказателството, че деецът се е ползувал от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, може да бъде не само присъдата по този текст, но и постановлението на прокурора, а така също и определението на съда, по чл. 165 НПК за прекратяване на наказателното преследване съгласно чл. 183, ал. 3 НК.
3. Изоставя решение № 2 от 02.02.1970 г. на ОСНК в частта, с която се приема, че чл. 183, ал. 3 не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда по чл. 183, ал. 3, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се е ползувал веднъж от привилегията на тази разпоредба.
Хубава седмица на всички!
п*дерасче долно и мръсно.
бЕгай да се жалваш там. 
... и точка. 