наказателна присъда или правен АБСУРД

[novposetitel]

Здравейте уважаеми юристи!

Заглавието е такова защото много ми се иска да получа компетентни отговори.
От доста време не ми дава мира едно мое съмнение за една конкретна присъда (но и при други съдебни дела ги има абсолютно същите съмнения).
Аз самият си имам свое обяснение и свое мнение, както е при всеки обикновен човек.
Обаче ми се иска да разбера и мнението на юристите (не тези от конкретното дело, а на независими юристи, неангажирани с делото).
Едва ли този форум се чете от Преподаватели по право, но може би отговорите ще мога да ги получа от адвокати, които пишат тук. (естествено е, че няма да се запиша да следвам право по тази единствена причина, не е възможно дори, а и не искам да ангажирам познати студенти по право, които биха попитали за тези въпроси своите преподаватели).
Става дума за ТЕОРИЯ и точно затова не искам предварително да съобщавам нищо конкретно, това може да стане след получаването на няколко отговора (ако въобще някой реши да отговори и ако се заинтересува от конкретните членове (параграфи) от законите, които едва ли само мене смущават).
Вероятно не съм прав, но ако още сега напиша конкретно за какво става дума, имам опасения, че отговорите могат да са други и затова конкретиката оставям за накрая (ако някой се заинтересува).

Въпросите са следните:

1. Законно ли е да се използва само ЦИТАТ от някакъв член на закона?

За мене самия това няма никаква юридическа стойност, обаче аз не съм юрист, а и конкретното дело показва, че това се използва на практика.
Даден член от закона съдържа 2 изречения, обаче се цитира в обвинението и в присъдата само едното, все едно че това е възможно. По моето просто мнение на обикновен човек, ако можеше да се ползва всяко изречение самостоятелно, тогава нямаше да е само 1 член от съответния закон, а щяха да бъдат 2 самостоятелни члена.

2. Законно ли е да се използва несъвършенно написан член (параграф) от закона, когато в дадената конкретна ситуация се вижда много явно това НЕСЪВЪРШЕНСТВО?
Няма ли задължение да се тълкува, преди да се използва, особено ако дори е указано от едната страна по делото?

Просто в конкретния текст на посочения член (параграф) е изпусната една много важна дума (явно законодателите не са се досетили предварително, но аз не ги обвинявам, просто е невъзможно при писането на какъвто и да е закон, абсолютно всичко да се предвиди предварително).
А за посочения конкретен случай, ако се спазва така написаното, то се противоречи на здравия разум и дори всеки човек, без никакво изключение и дори и без образование, ще укаже, че за конкретната ситуация така написаното в закона не може да бъде валидно.
Според мене, в такива случаи самите юристи (съдии, прокурори и адвокати) би трябвало сами да тълкуват написаното в закона. (особено съдиите)

3. Законно ли е да се използва за обвинение и за присъда нещо, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН, но което някои юристи може би намират за общоприето, обаче болшинството от хората са на противоположното мнение?


4. Законно ли е все още да се прилага несъвършенно написан член (параграф) от закона, когато в същото време, всеки ден, по целия свят, НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА?

Все пак за някои държави е дописано при какви конкретни условия да бъде в сила.
Но по-важно е другото, никога и никъде по света не сме чули някой да ГЛОБЯВА за подобно нарушение на така написания член от закона!!! (дори и за проверка от съответните компетентни органи не сме чули).
Направо да се зачуди човек, защо все още няма никаква корекция на този текст.

5. Когато се тълкува някакъв спорен член (параграф) от закона, то не е ли все още задължително да се изхожда от ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО (от крайната цел) на съответния закон (т.е. от това, което са искали да постигнат законодателите при писането на закона)?

Така е според мене и според всеки обикновен човек.

Благодаря предварително на всеки, който би изказал собственото си мнение от юридическа гледна точка !

[jzschrstsprstr]

Вън от всякакъв контекст, на въпросите Ви не може да бъде отговорено, тъй като не могат да бъдат разбрани от юрист /меко казано, с уважение.../.

Конституцията:
Чл. 5 (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

Закон за нормативните актове:
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

Това, че една законова разпоредба не се прилага на практика, не означава, че не е в сила.

Чл. 11 (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.
Чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) (1) Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.
(2) Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.

Вън от всякакъв контекст, цитираните от мен текстове, може да Ви харесат...
Има и други.

[lawchoice]

Здравейте уважаеми юристи!

Заглавието е такова защото много ми се иска да получа компетентни отговори.
От доста време не ми дава мира едно мое съмнение за една конкретна присъда (но и при други съдебни дела ги има абсолютно същите съмнения).
Аз самият си имам свое обяснение и свое мнение, както е при всеки обикновен човек.
Обаче ми се иска да разбера и мнението на юристите (не тези от конкретното дело, а на независими юристи, неангажирани с делото).
Едва ли този форум се чете от Преподаватели по право, но може би отговорите ще мога да ги получа от адвокати, които пишат тук. (естествено е, че няма да се запиша да следвам право по тази единствена причина, не е възможно дори, а и не искам да ангажирам познати студенти по право, които биха попитали за тези въпроси своите преподаватели).
Става дума за ТЕОРИЯ и точно затова не искам предварително да съобщавам нищо конкретно, това може да стане след получаването на няколко отговора (ако въобще някой реши да отговори и ако се заинтересува от конкретните членове (параграфи) от законите, които едва ли само мене смущават).
Вероятно не съм прав, но ако още сега напиша конкретно за какво става дума, имам опасения, че отговорите могат да са други и затова конкретиката оставям за накрая (ако някой се заинтересува).

Въпросите са следните:

1. Законно ли е да се използва само ЦИТАТ от някакъв член на закона?

За мене самия това няма никаква юридическа стойност, обаче аз не съм юрист, а и конкретното дело показва, че това се използва на практика.
Даден член от закона съдържа 2 изречения, обаче се цитира в обвинението и в присъдата само едното, все едно че това е възможно. По моето просто мнение на обикновен човек, ако можеше да се ползва всяко изречение самостоятелно, тогава нямаше да е само 1 член от съответния закон, а щяха да бъдат 2 самостоятелни члена.

2. Законно ли е да се използва несъвършенно написан член (параграф) от закона, когато в дадената конкретна ситуация се вижда много явно това НЕСЪВЪРШЕНСТВО?
Няма ли задължение да се тълкува, преди да се използва, особено ако дори е указано от едната страна по делото?

Просто в конкретния текст на посочения член (параграф) е изпусната една много важна дума (явно законодателите не са се досетили предварително, но аз не ги обвинявам, просто е невъзможно при писането на какъвто и да е закон, абсолютно всичко да се предвиди предварително).
А за посочения конкретен случай, ако се спазва така написаното, то се противоречи на здравия разум и дори всеки човек, без никакво изключение и дори и без образование, ще укаже, че за конкретната ситуация така написаното в закона не може да бъде валидно.
Според мене, в такива случаи самите юристи (съдии, прокурори и адвокати) би трябвало сами да тълкуват написаното в закона. (особено съдиите)

3. Законно ли е да се използва за обвинение и за присъда нещо, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН, но което някои юристи може би намират за общоприето, обаче болшинството от хората са на противоположното мнение?


4. Законно ли е все още да се прилага несъвършенно написан член (параграф) от закона, когато в същото време, всеки ден, по целия свят, НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА?

Все пак за някои държави е дописано при какви конкретни условия да бъде в сила.
Но по-важно е другото, никога и никъде по света не сме чули някой да ГЛОБЯВА за подобно нарушение на така написания член от закона!!! (дори и за проверка от съответните компетентни органи не сме чули).
Направо да се зачуди човек, защо все още няма никаква корекция на този текст.

5. Когато се тълкува някакъв спорен член (параграф) от закона, то не е ли все още задължително да се изхожда от ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО (от крайната цел) на съответния закон (т.е. от това, което са искали да постигнат законодателите при писането на закона)?

Така е според мене и според всеки обикновен човек.

Благодаря предварително на всеки, който би изказал собственото си мнение от юридическа гледна точка !

Българинът от всичко разбира - кеф ти закон, кеф ти наредба, или по-ниска цена на газ-а. Мамини златни никъде го няма това - даже там в "белите" страни. Обикновеният човек трябва да знае какво подписва /с какво се ангажира/, съответно да се допита до компетентни лица, ако не го стори просто гори. Не е работа на представители на ответната страна или трети лица да дават правни съвети на нуждаещият се ...

[gridiron]

lawcoice написа:
.

Не е работа на представители на ответната страна или трети лица да дават правни съвети на нуждаещият се ..

.

Защо не му кажеш, че може съдиите да дават методически указания и съвети, но при определени условия В кръчмата когато се договарят за рушвета

Добре тези неща от кухнята ви, ще ги казвам вместо теб , защото на теб ти е забранено Дори и във форум

[novposetitel]

Благодаря на тримата отзовали се !

Съжалявам, че не е разбрано юридически какво питам.
Намирам за необходимо да дам някакви пояснения в самото начало относно причината за въпросите.

Аз не търся правна защита !!!

Конкретната наказателна присъда няма да бъде обсъждана в никакво бъдещо дело, дори си мисля, че това дори е невъзможно (т.е. според сегашния закон, предполагам, че не е възможно да се повдига същия въпрос).

Не търся правна консултация (за бъдещи съдебни разбирателства) !!!
(няма и да наема никого в бъдеще за тази наказателна присъда, няма да обжалвам нищо).

Искаше ми се да получа правна информация (за мое собствено удовлетворение ако се окажа прав, или ако греша, то за разширяване на кръгозора).
За много от другите теми (след няколко дена разглеждане на сайта) забелязах, че се дават множество полезни и конкретни съвети или друг вид информация. Това опровергава ширещото се лошо обществено мнение за адвокатите и за всички останали юристи. Ако нямах вярата, че има и „човеци”, нямаше да питам нищо.

За мене (както и за болшинството от обикновените хора), всички присъди са ЗАКОННИ, защото никой съдия не е кръгъл идиот и да не напише някакви основания за присъдата (било то наказателна или оправдателна).
Проблемът е там, че за много присъди обикновените хора ги намират не само за спорни, но дори и за НЕПРАВИЛНИ. Т.е. обикновеният човек не приема мотивите на съдията за правилни, защото понякога има голямо противоречие на разума !!!

Колкото до „българинът от всичко разбира”, няма спор, всеки българин наистина има свое лично мнение за почти всеки проблем и точно това е хубавото и полезното !!!
Не случайно има древна мъдрост, че в спора се ражда истината.
Това не е налагане на мнението на неспециалист, дори в болшинството от случаите човекът вероятно греши, но не намирам за нормално да се отхвърля с лека ръка всяко изказано мнение, ами ако пък човекът е прав (дори и да е много рядко).
За останалия намек за правните консултации в кръчмата, то ако се проведе проучване на общественото мнение, сигурно повече от половината ще укажат за ВЕЗНИТЕ на Темида и жалко че това си е лоша тенденция.

Във въпросите има думичката „законно” и може би това е проблемът за евентуален бъдещ отговор и всички да са толкова предпазливи.

В следващия пост ще засегна получената до този момент информация от отговорите..

[novposetitel]

По 3-тия въпрос, това, което „не е записано в никакъв закон”
Не става дума за произнесена присъда за „незаписаното в закона” (не е записано, че е престъпление и едва ли някога ще бъде), но се използва за „оправдаване” на присъдата, т.е. в някои коментирани присъди, това е записано като едно от основанията (не е в моята присъда). За това и питах дали може да се използва за обвинение и за присъда.
Вероятно, това ще е първото, което ще конкретизирам.

По 5-тия въпрос, за тълкуването според „предназначението”.
От човешка гледна точка, всичко е ясно, дори и в цитирания чл.46 (за нормативните актове). (макар, че винаги може да се намери някой, който „тълкува” ДРУГА цел на съответния акт, а не това което всички хора подразбират като предназначение на съответния закон).

По 4-тия въпрос, за текст, който „не се спазва”.
Отговорът е правилен и логичен, няма значение че не се спазва, но докато не е отменен или коригиран, ясно е че все още е в сила.
Изглежда този въпрос ще си остане висящ във въздуха и жалко, че не се коригира текста, а вече се вижда „дефектът”. В някои случаи сляпото спазване на така написаното води до нарушаването на най-елементарното ЧОВЕШКО ПРАВО, т.е до наказателна присъда за човек, който няма никаква вина. А присъдата си има и последици. Никой няма да бъде екзекутиран, но все пак не е ли жалко за невинния човек?

Между другото, случаят за който пиша, съвсем не е някакъв си рядък, случва се МНОГО ЧЕСТО и може да се случи на всеки човек, защото никой не е застрахован от подобно събитие. Аз не съм Исус Христос (имам си предостатъчно недостатъци и прегрешения, и то такива които осъзнавам, а колко са всичките, не ми е известно), но ми се иска навреме да се коригират откритите дефекти и да се върне първоначалния замисъл на Правосъдието, който започна да се губи и да се замества с „жонглиране” на текстове.
Такава опасна тенденция има не само в Правосъдието, но и в други особено важни сфери на живота. Това, което пиша, не е никакво нравоучение, просто е констатиране на някакви недостатъци в определена област и намирам за необходимо да ги съобщя точно на тези, които биха могли да ги оправят. Нима това не е правилно? Или пък е обидно?

Останалото не е като отговор на въпросите и затова ще бъде в следващия пост.

[novposetitel]

Цитат от единия отговор:
„Обикновеният човек трябва да знае какво подписва /с какво се ангажира/, съответно да се допита до компетентни лица, ако не го стори просто гори”.
То сега точно това се наблюдава, но не е ли редно ако ние сме ЧОВЕЦИ, да се стараем чрез законите (коригирани ако е нужно) да не се стига до „горенето” на пострадалия или невнимателния човек. Става дума за подведени и измамени хора, но това все пак не е обект на въпросите, които съм задал.

Другият, по-важният цитат:
„Не е работа на представители на ответната страна или трети лица да дават правни съвети на нуждаещият се”.
Допускам, че може да има няколко варианта за възприемане. Затова отново правя уточнение. Не само аз, огромната част от хората мислят като мене и то е следното:
Всеки вид труд заслужава уважение ! Нормалното е когато се получи някаква услуга, тя да бъде заплатена ! Защото този човек е положил труд да стигне до някакъв извод, а преди това е направил инвестиция с множество лишения, за да получи съответното образование и квалификация. Ако някой предостави услугата безплатно, то поне да му се благодари и да се сподели с други хора, че има такъв ЧОВЕК и ако някой в бъдеще се нуждае от подобна услуга, то човекът вече да знае на кого може да разчита. Самото наличие на много и то полезни отговори по много от темите мисля, че обяснява всичко.

[lawchoice]

Не считам, че постът ми се нуждае от тълкуване, при това на всяко от изреченията, които съдържа. Основният извод, макар и неизказан изрично е, че всеки сам следва да се грижи за законосъобразното упражняване и да охранява своите права.

Законът (чл.117, ал.1 от КРБ) не прави подобно разграничение на човеци и нечовеци. Съответно съдът, като чужд на страните държавен орган, също е недопустимо да го прави. Затова несъстоятелни са подобни разграничения на човеци /ние/ и нечовеци /останалите/. "Човек" за съда /съобразно вашето възприятие/ би следвало да е този, който е успял да докаже тезата си съобразно предвидения за конкретния казус процесуален ред. Ако "човекът" се чувства ощетен следва да обжалва неблагоприятния за него правен резултат. Това е пътят, а не този проповядван тук от българи /които от всичко разбират/, само за да има висящ спор.

[novposetitel]

Господин/госпожо lawchoice,
Изказвам своите наистина искрени извинения за това, че си позволих да коментирам Вашите изречения !!!
Съвсем не съм очаквал подобна реакция, още веднъж се извинявам!
Не ме познавате, но аз се старая да уважавам всекиго и ако неволно засегна някого, то не ме е срам да си го призная и да се извиня.

Ако някой знае дали може да се изтрие конкретен пост, то нека ми помогне и да даде указания.

Следващите няколко думи не са конкретно до Вас, а и до останалите юристи.

По всяка вероятност не съм разбрал правилно посланието, по-точно друго съм „разбрал”. Помислих, че ми се намеква защо не съм си избрал адвокат за защита. Аз имах такъв адвокат, но както се вижда, той не ме защити. А на мене самия не ми се даде възможност аз самият да се защитя сам (т.е. аз самият да се представлявам не само като обвиняем, но и като адвокат-защитник, за да може по този единствен начин да бъдат чути доводите на защитата) , аз си мислех, че уж ми се полага такова право (убедих се на практика, че има огромно разминаване между реалността и прокламираното „написано”). След като всичките служебни лица (съдия, прокурор и адвокати) не желаят да се чуе в съдебната зала това, което вече знаят предварително (съобщено пак от мене самия), но което поставя под огромна заплаха наказателната присъда, то какъв извод аз да си направя ??? Човек като мене няма да тръгне от инстанция на инстанция !!! Аз още по времето на делото приех такова решение.

Мисля си, че когото и да попитаме на улицата, какво означава за някого да се каже, че е „човек”, то сигурно 100% от отговорите ще бъдат, че това е същият човек като останалите хора, обаче има повече нравствени качества от средно статистическите и затова заслужава да бъде уважаван повече от останалите.

Конкретно за моите въпроси.
Точно затова ги зададох, за да си изясня, дали съдията,прокурорът и адвокатите са имали някаква теоретична възможност да са били прави. Прави от юридическа гледна точка. Защото не са прави от гледната точка на разума, на логиката, и на „човечността”.

Съжалявам, че не беше проявен интерес към зададените въпроси (може би защото аз като обикновен гражданин намирам недостатъци в някои закони и дори ги указвам, макар и да не съм никакъв юрист).

Самото произшествие, довело до наказателна присъда, е повече от банално, подобно ПТП с пешеходец може да се случи и на всеки юрист или на негов близък.
За мене самия дори ученик щеше да си изясни всичко и да определи чия е вината. Аз все още не мога да повярвам как българското правосъдие е способно на такъв парадокс, за мене присъдата не е абсурдна, тя е повече от абсурдна. Но всъщност повече ме огорчи лишаването ми от правото да се защитя сам (може би за да не се допусне някои общоизвестни неща да бъдат официално записани в съдебно решение и за да може същият номер да се приложи и на следващия шофьор).

Толкова ми се искаше да помогна за спасяването на всеки следващ невиновен шофьор да не бъде осъден, а това щеше да помогне и на пешеходците да се пазят и сами.

Моите доводи, които бяха известни на служебните лица по делото, съвсем не са за пренебрегване, аз съм убеден, че точно тях щеше да използва всеки юрист и оправдателната присъда за шофьора (роднина или приятел) щеше да е налице.

Предполагам че не е трудно да се разбере за кои конкретни членове от законите съм задал своите въпроси.

Макар и да съм ОСЪДЕН ПРЕСТЪПНИК според официалните документи, аз имам и човешки качества и затова пожелавам здраве, късмет и успехи в професията и в личен план на всичките юристи и на останалите хора, които са посетили този сайт !

[novposetitel]

Нямах намерение да пиша повече по темата, обаче днес чух по телевизията нещо, което коренно промени някои мои мнения.
Обсъждаха се НЕДОСТАТЪЦИТЕ на цялото Здравеопазване, особено организацията и зачестилите смъртни случаи точно по тази причина (организацията на медицинската помощ). Мир на праха на починалите и съболезнования на близките им !
Представителите на самите Пациентски организации съобщиха, че разбират в каква ситуация са принудени да работят всички медици от санитар до лекар и че дори са получили призив и те самите да се намесят (пациентите), защото това което медиците искат като промяна не се „чува” от властимащите и ще продължат да страдат и двете страни, ако няма законодателна промяна (поне в извънредната епидемична ситуация).

Редното е най-пострадалите (пациентите) сами да искат промяна, а не тези, които ги „увреждат” (медиците) и не е разумно да се отбива номера и да се бяга от проблема, като се „намира” конкретния „виновник” (някой медик). Рискът от бъдещ „пасивен” медицински протест е много голям и какво ще се случи ако всички се „уволнят”, а на някои дори им е дошло времето да се пенсионират?

Направих аналогия и по моя проблем. Не ми е известно дали в България има „пациентски” организации на пострадалите от Правосъдието, дори дали има в някоя държава по света.
Но си помислих дали пък самите юристи, подобно на медиците, дали те самите не са искали някакви промени, обаче медиите да не са го отразили. Ако конкретните юристи, с които имах „сблъсък” ми бяха казали нещо от рода на „разбираме, че си невинен, но и ние сме принудени да спазваме някакви ненормални правила и затова сме длъжни да те осъдим”, тогава щях да ги разбера. Иска ми се да вярвам в доброто, но нямах разумен отговор на моите „юридически” доводи, които бяха отхвърлени и то без логически и разумни обяснения.

В следващия пост ще конкретизирам въпросите (защото от днес вече допускам, че може би юристите наистина вече са повдигали въпроса за несъвършенното законодателство, имам предвид банални гафове, забелязани от пострадали граждани, за останалите сложни теми ние обикновените хора си нямаме понятие).

[novposetitel]

Първи въпрос- само ЦИТАТ от цялото.
Става дума за многократно „дъвканото” разногласие за пешеходните пътеки.
Дори имаше и специално Тълкувателно решение на ВКС през 2016 г.
Самото определение е от 2 изречения. Първото е за задължителен пътен знак, а второто изречение е за продълженията на тротоарите на кръстовищата.
Наложи се да „тълкувам” самото Тълкувателно решение, колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед. Всъщност трябваше внимателно да прочета какво са искали висшите магистрати, дори какво са написали. За мене те са искали да спазят целта на закона, т.е. безопасността на движението. Дори са дали препратка
„…по 6.в (това е за кръстовищата)…единственият възможен отговор е идентичен с дадения в 6.а (това пък е за задължителния пътен знак)”,
дори има и особени мнения в Тълкувателното решение, но тях няма да цитирам, независимо, че те още повече настояват за този толкова спорен пътен знак.
Аз като средностатистически гражданин със средно по качество образование и без никаква юридическа подготовка успявам да проумея смисъла и целта на висшите магистрати, а конкретните юристи „не могат” и те на практика „разбират друго”. Как тогава да няма съмнение за тълкуване на „друга цел”.

Втори въпрос- НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО на даден текст.
Отново същото второ изречение от определението, дори ще го цитирам:
„На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение”.
Бях осъден единствено заради това изречение !!! (защото предупреденият за наличие на пешеходна пътека шофьор трябва да внимава и това никой не го оспорва).
Но когато самото кръстовище НЕ СЕ ВИЖДА, тогава каква ще е целта ???
Не всички катастрофи са през деня и само извънземен може да си мисли, че кръстовищата винаги могат да се забележат, е, някои юристи също го могат и кой ги знае, те може би наистина виждат невидимите продължения на тротоарите на невидимите кръстовища и „пазят” невидимия пешеходец.

Трети въпрос- за нещо, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН.
Става дума за паметта на шофьора. Някои, подчертавам, само някои юристи приемат, че когато даден шофьор е местен жител и катастрофата е в същото населено място, то за тях, кой знае защо, шофьорът имал бил задължението да помни какво има около него в тъмното, т.е. „мисловна навигация” за инфраструктурата на пътя.
И въз основа на това помнене или непомнене да му се вменява вина, т.е. защо не си е спомнил, че на еди какво си място има кръстовище.

Четвърти въпрос- за това, което НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА?
Става дума за заслепяването нощем. Законът изисква да се намаля скоростта или дори да се спре. Аз оставам с впечатлението, че независимо от огромното количество подобни дела (за катастрофи на тъмното и със заслепяване), поведението на юристите е такова, все едно, че досега никой инженер не им е обяснил каква е РЕАЛНАТА скорост, за да може да се изпълни така написания член от закона. Нека някой да направи елементарни изчисления, резултатът ще бъде впечатляващ.

Пети въпрос- тълкуване според ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО.
Явно някои (само някои) си позволяват да тълкуват „друга” цел на съответния закон.

[lawchoice]

Не е необходимо да се извинявате. Това е публичен форум и всеки следва да може свободно да изрази мнението си. Това че посочих че следва сами да се грижите за упражняването на вашите права не означава, че не следва да потърсите компетентна правна помощ, когато казусът го налага. Не мога да коментирам поведение на колеги по вашия казус / т.е. била ли ви е осигурена възможност за пълноценно упражняване на вашите процесуални права/. Освен това, както посочих по-рано, подобни въпроси подлежат на преценка от горната инстонция при надлежно упражнено право на жалба срещу съдебния акт. Подобна преценка е винаги конкретна - обусловена от конкретно установените по делото факти. Затова за мен продължава да е неясна целта на тази тема.

[novposetitel]

Целта на повдигнатите въпроси и на цялата тема е да се обърне внимание на неща, които могат едновременно и да обвиняват, и да оправдават, според различния начин на тълкуване, т.е. според целта на тълкуващия. Все едно да видя паднала скала на пътя и да не предупредя за това, ще ми тежи на съвестта ако не го направя, няма значение дали друг човек вече ме е изпреварил (но аз самият не съм чул за повдигане на моите въпроси). Разбира се, че искам някои текстове от законите да се коригират, но си давам сметката по каква процедура стават такива неща и че това няма да е скоро, затова нека поне да се тълкува по естествения начин, т.е. според предназначението.

Аз самият още на първото и единствено дело се отказах от по-нататъшна „борба” и подписах „споразумение”. Няма да ми издържат „нервите” ако на следващата инстанция се повтори абсолютно същото, второто унижение ще бъде най-малката беда като получен резултат, второто разочарование от цялата система ще бъде много по-голямо. Ако и втория път срещна подобен „отбор юнаци” в съдебната зала, аз няма „с пяна на уста” да излагам своето мнение, което намирам за нормално и за логично, дори и за законно (но в това последното не съм сигурен). Ако човек се среща с такава „каменна стена” в лицето на всичките юристи, ангажирани по конкретното дело и те не искат „да чуят и да видят” мнението на подсъдимия, то само малоумен може да си блъска главата в стената, няма да има полза, но може да се стигне до самонараняване. В здравеопазването има понятието „избор на екип”, но в правосъдието го няма. Ако имам късмет с адвоката, това не е достатъчно.Нужен е независим съдия, но той се назначава служебно (съдиите да не се обиждат, но аз останах с впечатлението, че за тях всичко е разрешено по закон и който не е доволен, да си чака реда за следващия съдия). И следва голямото „Неизвестно” (според мене). Следващата инстанция може да реши, че „следствието” (разследването) е било достатъчно. И без това не могат да се съберат никакви допълнителни факти. А дали някой ще реши да РАЗСЪЖДАВА, това не се знае. Щом се считам за прецакан на „съдебното следствие”, нима мога да разчитам на нещо по време на „пренията” и особено на следващата инстанция.

Нищо чудно да допуснах грешка със „споразумението”, дори вероятно наистина е така, но рискът от повторение на първото „представление” ме плаши и не искам да се повтори „на бис”.

Този сайт се посещава не само от юристи, всеки който е имал някакъв труден проблем, съвсем естествено търси тук информация за подобен на неговия казус.
Аз това и целя, всеки бъдещ шофьор, особено начинаещ младеж, предварително да знае за какво е уязвим и какво го оправдава, както и какви „хватки” могат да бъдат приложени срещу него. Младите са активни и амбициозни, аз им се възхищавам, могат да стигнат до края и реално да си защитят правата, когато не са виновни. Просто трябва да им дадем малко от основите на знанията (на тези, които все още не са запознати с някои особености) и да им пожелаем и късмет с избора на адвокат, който е легитимен и на практика само неговите думи стигат до ушите на съдията, прокурора и другия адвокат.

Аз си въобразявах, че имам право и сам да се защитавам, когато адвокатът-защитник „мълчи” и на практика не настоява да се обсъди тезата на защитата, но реалността се оказа друга.

Самото протичане на най-важната част от съдебното дело, за мен това е „следствието” (разследването), меко казано, ме разочарова.
Протоколът изисква обвинението да си каже мотивите, само че за мене остана странно, защо аз като обвиняем да нямам правото да не признавам обвинението и никой да не желае да чуе моето обяснение, какво като не съм легитимен.
Пак според протокола, вещите лица се изказват, и едва ли не техните експертизи са равнозначни на присъда и тогава каква е ролята на съдията не ми е ясно, той би трябвало да бъде излишен, след като никой не иска от експертите да обяснят какво всъщност се е случило и дали е било възможно и друго, т.е. не всичко е доказано, все едно отговорността за присъдата се прехвърля на вещото лице.
И край, просто край, няма продължение. Аз просто се чудя как е възможно да има следствие (разследване), без да се обсъдят и обвинението, и експертизите, ами ако те наистина „куцат”. На мене, като обвиняем, ми се разрешиха само няколко ВЪПРОСА, не ми се даде право, аз в ролята на „адвокат на защитата” да оборя с достатъчно разумни доводи (от моята гледна точка) неправилното обвинение, както и сам, този път в ролята на „вещо лице”, да обясня какво всъщност се е случило (и без това за всеки нормален човек експертизите само помагат на съдията да проумее какво е станало и тогава да си вземе решението за присъдата). Не си надценявам възможностите, наистина са скромни, но и не виждам какво толкова трудно да имаше по делото.
И на този фон, който на практика е запушване на устата на обвиняемия, пострадалият пешеходец може, без да му се прави забележка, да говори лъжи (доказани от разследващите полицаи), а когато той самият каза нещо, което си е „автогол” за него и оправдава шофьора, то това просто „не беше чуто” от никого. Дори си мисля дали е записано в Протокола на съдебното заседание, имам подозрения за „неточности” и за „пропуски” (по аналогия с протокола от предварителното заседание).

Иска ми се отново да припомня, че не желая скандал, иначе щях да се обърна към журналистите. Дори статиите, които бяха написани в интернет, сега вече са преместени в един блог без име, нека всичките участници в моето конкретно дело да си останат анонимни. Тези статии са за деца, но са „научни” (макар и само основни положения, те са необходимата основа за усъвършенстване), децата е добре да са запознати с някои технически особености, т.е. как спира колата, с психологията, т.е. какво става в мозъка на шофьора при извънредна ситуация и какви са последствията, с физиологията, т.е. до къде се простират възможностите на зрението нощем и какво наистина се случва при заслепяване от насрешни светлини, за „юридическите размисли” не съм сигурен дали съм прав, но това все пак им дава насока да си търсят защитата.

Аз не намирам за ефективно скандалите по телевизията за човешките нещастия покрай сегашната епидемична обстановка. Съжалявам и за потърпевшите, и за техните близки, но „изгарянето” на няколко „бушона”, т.е. конкретни медици, няма да промени нищо, много по-разумно е да се види, че в самата система има много грешки и именно тези грешки да бъдат коригирани, за да не се допускат повторни „медицински” случаи при идентични условия, същото както и не искам втори инцидент (катастрофа) при идентични условия, както и втори неправилно осъден шофьор при подобни идентични условия.

В следващия пост ще конкретизирам това, което според мен беше „дефектно” в делото. Не случайно тръгнах от теорията, Още търся истината, т.е. дали неправилно разсъждавам (от юридическа гледна точка). Всички юристи , с които се „сблъсках”, знаят за моето виждане на цялата ситуация, но „не реагираха”, все едно някое дете се опитва да каже някаква дума но още не се е научило да говори, за тях, аз още от самото начало бях „виновен” и нямаше нищо за обсъждане, затова и се получи такава пародия на съдебно дело. Единствено с адвоката на пешеходеца не съм разговарял лично, но самото негово присъствие ми се стори подозрително и по тази причина и на него му лепнах „литературната роля” в моите статии, дано не се обиди ако неоснователно съм го заподозрял.

[novposetitel]

Започвам със самия текст на обвинението. За мен като обикновен човек „…катастрофа на пешеходна пътека…” и „..катастрофа на кръстовище, на което има изтъркана зебра…” са много различни неща. Ако аз бях прокурор, щях да напиша втория вариант. А това вече допуска да се разгледа дали „зебрата” е била видима, както и дали самото кръстовище е било видимо. Нямаше да твърдя, че катастрофата е на пешеходна пътека и нямаше още на този етап да предреша бъдещата присъда.
Според мен, от човешка гледна точка, използването само на ЦИТАТ, допуска да се изкриви и опорочи самия смисъл и предназначение на конкретния закон.

Относно НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО на даден текст. Съвсем друго щеше да бъде, ако в текста за продълженията на тротоарите беше уточнено за „обозначено” с пътен знак кръстовище. Вероятността на тъмното да не се види кръстовището е много голяма, а при наличие на заслепяване е просто невъзможно, тези особености съм ги описал прекалено подробно в споменатия блог. Но дори и денем съществува опасност „виждането” на кръстовището да се случи много късно и на практика да няма никаква възможност за избягване на катастрофата.
Конкретно моята ситуация. Представете си, че шофирате в тъмното зимата, вали лек дъжд, няма улично осветление, няма пътни знаци за пешеходна пътека или за кръстовище, няма и знак с непряко указание за кръстовище (някой от кръглите сини знаци с бели стрелки за завиване, а завой е възможен само на кръстовище), няма и „легнал полицай”. Наближавате светофар и неговите лампи са много силни, но трябва да се гледат, не бива да се слага сенника, за допълнение на „удоволствието” има и насрещен трафик и фаровете на колите в насрещното са включени, другите шофьори карат на „къси”, а някои дори и на „дълги”. Изведнъж, на 60м преди светофара, някой задава следния въпрос „Защо не видяхте кръстовището? Защо не видяхте мислените продължения на тротоара?” Естествената реакция на всеки шофьор ще бъде да се учуди, че какви са тези невидими продължения на тротоара и къде са те, къде е самия тротоар, къде е кръстовището? Те са си на мястото, обаче не се виждат !!! От лявата страна има улица, само че на нея няма сгради и не свети никакъв прозорец, уличното осветление естествено го няма, няма никакво МПС с включени фарове, т.е. пълна тъмнина. Ако няма никаква насрещна светлина, то на теория може би страничната улица може да се види, макар че няма разлика в контраста, но при заслепяване няма никакви шансове и тогава кой да си помисли за мислените продължения на тротоара?

Сега и за това, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН, т.е за паметта за инфраструктурата на пътя. Хората са различни, някои имат слаба памет, други не могат да си спомнят нещо в определен момент независимо че дори го искат. Но най-важното е друго, ако шофьорът се мъчи да помни какво има около него в тъмното, това е разсейване и е предпоставка за евентуална катастрофа. Не случайно няма такова изискване никъде по света, дори и не се проверява за получаването на шофьорската книжка. Ако шофьорът си признае, че е помнил, това е друго нещо. Но липсата на признание да се възприема като лъжа е неестествено, не всички са престъпници, не всеки ще поеме подобен грях да лъже.

За параграф от закона, който НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА. Най-елементарният пример е с небесното светило. Слънцето може да бъде причина за заслепяване, може да „кацне” на предния капак на колата (при изгрев или при залез в равнината, както и при изкачване нагоре в планината). Някой чувал ли е за километрични задръствания по вина на слънцето? Където и да е по света? Не може да се слага сенника, може да закрие всичко. Тъмните очила или тъмен сенник водят до друг ефект, попадаме в ситуацията нощем със заслепяващи светлини. Слънцето няма да ни заслепява, ще го виждаме, обаче всички останали обекти ще се превърнат в „пешеходец с тъмни дрехи на тъмната улица”. Особеностите на понятието „динамичен диапазон” съм ги обяснил на децата. Също така са указани и реалните скорости на движение, когато искаме окото да „прогледне” след заслепяването, за да може да види неочакваното препятствие, при няколко заслепяващи фарове през „подходящ” интервал от време може да се стигне до бавната скорост на движение на пешеходеца.
В този член на закона не е добавено нужното в случая, както е в друг член, става дума за „предвидимо препятствие”, но пък за сметка на това може да се тълкува по човешки начин, нали искаме целта да бъде безопасност на движението.
Между другото, аз съм обвинен за „пешеходна пътека”, а това подразбира, че се очакват пешеходци, т.е. има „предвидимо”, но кой знае защо, не беше написано в Обвинителния акт, само се споменава, че обвиняемият съобщава за заслепяване. То и много „бисери” има по цялата документация, особено за авто-техничската „експертиза” и всички подробности ги описах на децата от към хумористичната страна.

Най-важното от моята гледна точка е това, че не може шофьорът предварително да бъде осъден, защото невидимата „пешеходна пътека” не може да защити никого, а в катастрофата, която описвам, пешеходецът беше маскиран в тъмното с тъмни дрехи.
Би трябвало в идентични ситуации обвинението да бъде за катастрофа на кръстовище и да се даде възможност да се обсъдят както юридическите аспекти, така и техническите, т.е. дали в конкретната ситуация шофьорът е могъл да направи нещо, за да избегне катастрофата или поне да намали последствията (да спре или поне да намали скоростта, да завие встрани или да профучи пред носа на пешеходеца). При мен такава възможност нямаше, но никой не пожела да се запознае с истинската техническа ситуация, т.е. било пешеходна пътека, значи 100% виновен.
Иска ми се да допълня нещо. Уважаван юрист казва, че при катастрофа в населено място с превишена скорост, например 100км/ч и катастрофа със сериозни последствия, то ако се установи, че пешеходецът е изскочил в „опасната зона” и не е имало шансове за избягване на катастрофата, то строго погледнато, от юридическа гледна точка, на шофьора може да се повдигне обвинение само за превишената скорост. Всеки човек може по различен начин да възприема такова мнение, но редното е всеки да разбира какво е това „причинно-следствена връзка”. И затова аз се възхищавам на Холивудските умения на някои юристи, които „не чуват” как пешеходецът, без дори да се усети, съобщава на колко метра е била колата, когато е тръгнал да пресича улицата.

[novposetitel]

Имам конкретен въпрос, разумно (мотивирано) ли съм постъпил като съм се отказал от обжалване на делото? Наистина ли на втора инстанция не се обсъждат технически особености и се приема предишната експертиза?

Не става дума за мене, аз не желая да се преразглежда делото, дори си мисля, че след като е „споразумение”, няма възможен вариант. Представям си някой младеж в подобна ситуация и ми се иска да уточним някои аспекти и нека младежът предварително да знае как биха могли да се развиват събитията.

Когато със собствените си очи виждах какво се случва в съдебната зала, аз си помислих следното:
На следващата инстанция (въззивната), мога да съм с друг адвокат и може би вторият съдия ще се вслуша в оспорването на обвинението, може дори да е доброжелателен и да отхвърли това за „пешеходната пътека”. Мога да разчитам на преквалифициране на обвинението, т.е. за обвинение само на кръстовище и след като няма никакви предупредителни елементи, самият съдия може да приеме, че аз наистина не съм бил длъжен да очаквам маскирания в тъмното пешеходец. Т.е. отпада едното от двата едновременно задължителни елемента за „непредпазливост” и имам шансовете да се приеме „случайно деяние”.

Аз се плашех от следващия етап и го намирам (дори и сега), че пак няма да имам никакви шансове за оправдателна присъда. И то по много банална причина. Вторият съдия може да каже, че не разбира нищо от физика (дори за нивото на учениците) и че за обяснението на техническите аспекти се взема предвид единствено мнението на лицензиран експерт (аз си задавам въпроса кой в действителност има правото по закон да оспорва явно неправилна и дори погрешна в основите си „експертиза”). Т.е. трябва да се съобрази с предишната АТЕ от първото дело, т.е. отново „виновен”.
Не ми е известно дали на следващата инстанция трябва да присъства втори лицензиран технически експерт. Ако него го няма, аз просто нямам никакви шансове (както и хипотетичния невиновен младеж, за който всичко това се пише).

Накратко за експертизите по конкретното дело.
Медицинската е със заключение, че „… би могло да е така, както го описва пешеходецът.” Изводът е, че може и да не е така. Но какво ли може да твърди съдебният лекар, неговите възможности са само толкова и той много съвестно е написал заключението. От него не се изисква да даде обяснение защо боли рамото на пешеходеца, то не е счупено, а само кракът. Конкретната катастрофа изисква да се даде обяснение, защото това е свързано със счупеното предно стъкло (пред волана на шофьора) и на същото място, на чистачката лежи железният телефон на пешеходеца. Аз като прилежен ученик, щях да обясня на останалите прилежни ученици как се е случило това (вариантът е един единствен). Не се изисква никакво образование, никакъв висш пилотаж и всеки щеше да разбере. За да бъде всичко законно, лицензираният съдебен медик щеше да го потвърди, защото просто няма друг вариант за травмата на рамото. А механизмът на счупване на стъклото води до много важен извод и това е къде е било тялото на пешеходеца в момента на удара (спрямо леката кола, т.е. на какво разстояние от единия край на колата).
Между другото, за мене счупеното стъкло и лежащият до него телефон представляват реален ФАКТ по делото и защо никой не му обърна внимание и не потърси обяснение как са се случили е много неестествено.

Техническата „експертиза” изобилства от неточности и от лъжи, но най-важното от моята гледна точка е липсата на научна методика за нейното изготвяне. Инженерът е написал нещо, както му се иска на него, използвал е някакви формули, без да има научното право да ги използва, може би това прави впечатление на съдията, прокурора и адвокатите, макар аз да си мисля, че те само се преструват, че уж вярват.
Има и какви ли не абсурди. Колата преди удара с пешеходеца се скъсява двойно, като някой лъв преди скок и по време на удара вече възвръща размерите си. Пешеходецът пресича уличното платно, чупи предното стъкло „с рамото си” и след известно време (и след известно разстояние) на ходене към отсрещната страна, някаква кола го блъска (явно за отмъщение).
Аз се поразих повече от друго. Има констативен протокол за оглед на катастрофата (от криминалистите) с много оскъдни данни, но колкото и да е странно, тези данни не се използват нито за изчисления, нито за проверка на „изводите от експертизата”. Ползват се съвсем други и какво е това, за мен си остана голяма загадка.
Между другото, когато не се знае мястото на удара, не се знае мястото на падане на пешеходеца върху асфалта след удара, не се знае мястото на спиране на колата след удара, няма следи върху асфалта от гумите на колата, не се знае скоростта на колата, не се знае скоростта на пешеходеца, то някой дали би започнал да си смята нещо??? Нашият „експерт” обаче си позволява да „изчислява”, дори не дава обяснение какво изчислява. Аз се чудя, как предлагането на един от милион (че дори и повече) възможни варианти, може да се приеме за „научен”. Не мисля, че инженерът е некомпетентен, намирам друго обяснение за неговата липса на методика за изготвянето на експертиза при такава сложна ситуация, т.е. с оскъдно количество изходни данни.
Наложи се да дам истинското обяснение, не се налагат никакви сложни изчисления, разбираемо е от всеки ученик, при това изводите не противоречат нито на това, което криминалистите са установили, нито на показанията на пешеходеца (а „изводите” на инженера противоречат и на двете). И най-важното, няма никакъв друг вариант. В съдебната зала инженерът можеше като „легитимен” да потвърди всичко казано от обвиняемия шофьор, защото просто няма никакво друго обяснение.

Аз се чудя, защо експертите само си казват своето и не е разрешено да се обсъди експертизата точно в този момент, тръгват си и тогава каква ще е ползата ако съдията и прокурорът се усъмнят в техните експертизи и повярват на обвиняемия, ще ги викат ли отново (и къде ще ги намерят, второ дело на първа инстанция ли ще има).

Още нещо от куриозите. Аз съм обвинен за катастрофа със СЪОБРАЗЕНА скорост и никакво обяснение, дори няма и предположение защо въпреки възможността за спиране, все пак катастрофата не е избегната. В обвинителния акт е написана скорост около 38км/ч, която инженерът признава за съобразена, това е скоростта в момента на удара, според него. За скоростта преди удара той приема друга и дори си позволява да я нагласи малко над разрешените 50км/ч но това е от неговите теоретични грешки. Правилната експертиза е написана за децата и дори тези от 8 клас ще я разберат.

Аз имам основания да не признавам глупостите на приложената АТЕ и не мисля, че е нужно друг инженер да предлага друга, достатъчно е същият да си признае грешката и да признае, че моят вариант е единственият .
Между другото, на предварителното заседание имах искане (желание) към съдията, да се осигури присъствието на друг легитимен експерт (един или няколко), ако случайно първият инженер се срамува да си признае за глупавите „шедьоври”.

Ако бях стигнал до обжалване, какво може да накара съдията да чуе моето обяснение (от техническа гледна точка) и съответно да поиска да се потвърди или да се отхвърли обяснението от легитимен експерт. Естествено, това само ако се приеме, че невидимите продължения на тротоарите наистина никого не предупреждават.

[lawchoice]

Целта на законите не е да бъдат наръчник /How to/ "направи си сам". При наличие на повдигнато обвинение за осъществено престъпление от ОХ, нормалното поведенеие е ангажирането на адвокат. Точно така, както правят разумните хора, когато се разболеят - отиват на лекар. Дали лекарят ще се справи с казуса - ще диагностицира точно заболяването и ще приложи правилното лечение зависи от редица други обстоятелства - компетентността на лекаря, отношението му към работния процес, навременното "хващане" на заболяването. В правото, болният има допълнителна възможност за ревизия на приетия правен резултат по неговия казус. Тя си реализира посредством жалба до по-горната инстанция. Именно тя, а не интернет форума /като този/ е компетентна да оцени фактите и обстоятелствата по казуса. Както казах и преди, тази преценка следва да е винаги конкретна - на база на установените от страните обстоятелства.

[novposetitel]

Сигурен съм, че има и други подобни случаи (на друг вид тълкуване, а не на това, което всички очакват, т.е. според предназначението и според крайната цел на даден закон).
Аз самият зная за няколко, споделили са го хората с мен, обаче не мисля, че е редно друг човек да представя чужд случай, нека всеки сам реши за себе си дали да се публикува и да го направи сам, може дори и в тази тема.

Става дума за теория, все пак нека законът служи на хората, а не обратното. Затова реших да излязат „на бял свят” някои пропуски (никого не можем да виним за тях), но е добре да се коригират или да се тълкуват правилно.

Какво можем да постигнем, ако се намери конкретна вина на някой участник в дадено съдебно дело? Това гарантира ли, че подобен случай няма да се повтори от други юристи, които имат правото по закон да тълкуват по различни начини и де факто не нарушават действащия закон, но се нарушават някои човешки норми на поведение.

И друго има, всяка присъда трябва да има ефект и за двете страни по делото. Конкретно моя случай, наказанието на шофьора гарантира ли поуката за пешеходеца да не попада повторно в подобна ситуация, защото може дори и живота си да загуби и дали ще „обучи” от своя опит с катастрофата как да постъпват децата и внуците му? Или ще ги научи, че чрез подобна нефатална катастрофа могат да се обогатят финансово от обезщетението от Гражданската отговорност на шофьора?

Още през 20-ти век и особено сега в началото на 21-ви век, се забелязва колко стремително човечеството „оглупява”. Има много успехи в науката, никой не може да ги оспори, обаче проблемът е в „тясната специализация” и това е голям риск за бъдещето. Хората се научават да са „факири” в нещо конкретно (определена професия) и все повече и повече губят дори общата представа за всичко останало. Погрешно се насажда мнението, че друг ще свърши другото, а това е само донякъде вярно, всеки е редното да има обща култура и форумите са точно за това, да се получава правдива информация, без да се налага получаването на допълнително образование.

Посочвам банален пример, отново моята катастрофа.
От техническите аспекти има приети (по нормативен акт) определени величини, едното е „времето на реакция на шофьора” (в България е прието 1,0 сек.), а другото е „закъснението на виждането” на маскирания в тъмното пешеходец, също с тъмни дрехи (то е 0,6 сек. за България), има и още едно време, което е 3,0 сек. при условия на заслепяване.
Само, че това са времена по документ, не са реалните времена за конкретния шофьор при конкретната пътна обстановка!
И нека се замислим, кой е дълбоко в нещата, казано по друг начин, кой е „в час” за тези особености. А от това зависи съдбата на определен човек!!!
Имаме някой шофьор, който подобно като мене е обвинен и понеже не е бил „длъжен” за нищо, тогава му се търси техническата възможност дали би могъл да избегне катастрофата, или да намали последствията като намали скоростта до настъпването на удара. Но, много важното но, именно по тези приети по норматив времена!

Реално няма как да бъде, трябва да има някакви конкретни стойности, нека да са същите.
Обаче би трябвало всеки шофьор да е запознат какво се очаква от него, т.е. колко да е бърз.
Какво се получава с някой много съвестен и стриктен шофьор, който за жалост е по-бавен от останалите. Просто ще бъде осъден, а реално той няма вина, стараел се е да избегне катастрофата. (тук ще вметна, че като давам някакви примери, изобщо не правя някакви намеци по толкова заобиколен начин за моята „вина”, затова и след онези 100км/ч реших да напиша за конкретната скорост).
Всички карат „на автомат” и от злополучния шофьор се изисква нещо, за което той дори не знае!
Ако случайно греша, моля да бъда поправен, аз достатъчно познати съм питал за тези параметри и нито един, обърнете внимание, нито един не знаеше (може би само моите познати са такива неосведомени?).

Нека сега да помислим, защо при получаването на шофьорската книжка, а после и при подновяването на същата, защо не се провежда „психо-тест” на всеки, не само на автобусните шофьори. Не е нужно да бъде толкова „строг”, както е в момента, достатъчно е да се проверят рефлексите на всеки шофьор, и сега вече, след като всеки шофьор ще знае дали покрива норматива, или не го покрива, нека сам за себе си (т.е. на своя отговорност) решава как да шофира, т.е. с каква скорост. Така съвестта на всички ще бъде чиста, шофьорът ще знае какво се очаква от него и ще кара с по-бавна скорост, ако е с по-бавни рефлекси. От това ще спечелят всички. И съвестните бавни шофьори, и всички останали, и да се надяваме, че и катастрофите ще намалеят, поне тежките.

Изобщо толкова много пропуски или дефекти има във всяка област, от време на време има и предложения как да се коригира нещо, но независимо от разумните доводи и предложения, резултат законодателно няма.

Затова аз реших да дам „координатите” на този блог, за който споменах, няма коментари, няма реклами, всичко засега е блокирано.
Убедих се, че доста хора знаят за някои от особеностите на катастрофите на тъмното, само че тези които ЕДНОВРЕМЕННО знаеха за ВСИЧКИТЕ особености са единици.

Ако случайно някой от юристите прояви любопитство, предупреждавам още отсега, написано е за деца и с много повторения, вероятно ще бъде отегчително и няма да се издържи, по-точно няма кой да задели толкова време.

Но най-важното е другото!

Написано е добронамерено, независимо, че е жестока критика на всичко, още от огледа на криминалистите до самата присъда.

Нека да се приема като литературно произведение !!!

Няма значение, че е по действителен случай.

И нека всички си останат анонимни !!!

[lawchoice]

...
Още през 20-ти век и особено сега в началото на 21-ви век, се забелязва колко стремително човечеството „оглупява”. Има много успехи в науката, никой не може да ги оспори, обаче проблемът е в „тясната специализация” и това е голям риск за бъдещето. Хората се научават да са „факири” в нещо конкретно (определена професия) и все повече и повече губят дори общата представа за всичко останало. Погрешно се насажда мнението, че друг ще свърши другото, а това е само донякъде вярно, всеки е редното да има обща култура и форумите са точно за това, да се получава правдива информация, без да се налага получаването на допълнително образование...

За този, който гледа от брега, морето винаги е до колене...

Бъдете здрав и дано успеете да откриете това, което търсите!

[novposetitel]

Благодаря Ви за пожеланията!

Искам да благодаря и за подкрепата, която ми оказахте, когато написахте че форумът е обществен и всеки може да си изкаже мнението! (макар и със закъснение, но по-добре късно, отколкото никога).

Аз не търся нищо конкретно, не търся някакво признание, че уж съм първооткривател на нещо, нито пък държа да докажа на някого, че аз съм прав. Форумите са за обсъждане, а не за внушение на някакво мнение, което да не може да подлежи на съмнение. Ако някой случайно е останал с погрешното впечатление, че аз налагам своето виждане на нещата и не търпя критика или дори съмнение в своето виждане, то вече трябва да е ясно, че е точно обратното, аз съм любознателен и ми се иска да науча и другите гледни точки и причината за другото мнение, от това мога само да имам полза.

На мене ми е пределно ясно, че аз не мога да съм до такава степен "вътре в нещата" колкото съдията или прокурорката и адвокатите се разбират с правото.
Същото се отнася и за инженера, и за съдебния лекар, те това го работят всеки ден.

Но когато става дума за елементарни неща (според мене разбира се), то общата култура е достатъчна да предизвика възмущение у всеки човек за проявената несправедливост.
Точно затова съм написал много неща в този блог. Другите теми не засягат делото и дори и заглавията не се виждат.

lawchoice ,
Вие сте сериозен човек, без да Ви познавам, вече имам мнение, че сте не само истински професионалист, но още и Човек, за което стана дума по-рано, още веднъж благодаря!

[novposetitel]

„Литературното произведение” описва с достатъчно подробности как НЕ трябва да протича което и да е съдебно дело.
Несериозното отношение към служебните задължения трябва да си има граници !!!
Все пак решава се съдбата на определен човек.

Описва се как на място, което не може да бъде пешеходна пътека, защото нарушава действащ закон (нарушени са 3 критерия, за разстоянието между съседни пешеходни пътеки, за забраната до светофар да има друга пешеходна пътека и за липсата на необходимия „трафик на пешеходци” на международен път), как на същото това място някога е била нарисувана зебра и най-важното, независимо от липсата на каквото и да е „предупреждение” за шофьорите, те са били длъжни да очакват пешеходци.

Описва се как уж има съдебно следствие, но на него единствено се дава гласност само на обвинението (обаче то не може да се оспорва).

Описва се как отговорността за присъдата се прехвърля на вещите лица и останалите остават „с чисти ръце”. Дори не може да се коментира, камо ли да се оспорва мнението на „лицензиран експерт”.
И в тази връзка, някой може ли да съобщи публично, вещото лице носи ли някаква отговорност? Какво се случва при явно неправилна „експертиза”? Има ли забрана за известен период от време или направо отнемане на лиценза? Ако фалшивата „експертиза” вкара обвиняемия в затвора, а той е невинен, тогава какво следва?

Описва се как всички, без изключение, включително и адвоката на защитата, намират шофьора за виновен.
И при такъв начин на функциониране на съдебната система някой ще се реши на повторно театрално представление и на следващите инстанции ???

Няма смисъл да се публикуват копия на оригиналните съдебни документи (един или всичките), всичко от описаното е самата истина.

Беше дадено сравнение със Здравеопазването, другата наболяла тема. И там хората попадат на „абсурди”, дали са по-често или по-рядко, не се наемам да коментирам.
И затова нараства неприятното явление и в двете толкова важни сфери, нарича се НЕДОВЕРИЕ към действащата в момента система, не към конкретни изпълнители (медици или юристи), хората очакват не наказания на някой „бушон”, а условия за нормална работа и в двете сфери.
И между другото, разочарованият и пострадал пациент накрая може да се оплаче на юристите, които да накажат виновника (ако наистина е виновен), а на разочарования и пострадал осъден какво му остава, може би да се оплаче на медиците и те да „евтаназират” виновния юрист (ако наистина е виновен).

Накрая и моето лично виждане за необичайната кореспонденция, т.е за предварителното даване на информация под формата на „литературно произведение”. Аз самият не намирам това за неестествено и още по-малкото за нарушаване на някакви обществени норми. Намирам го за аналог на предварителна, насочваща „анамнеза”, преди същинския „преглед”, и естествено не можеща да повлияе на бъдещото „лечение”.

Интернет-адресът е следният „без-известност-точка-блогспот-точка-ком”

https://bezizvestnost.blogspot.com/2020 ... -post.html

премахнах някои "улики" които пряко указват за населеното място, където са се развивали събитията и дано да не съм пропуснал някоя.